ХУДОЖНИКЪТ:
(…) Питаш ме откъде у нас толкова завист?. Най-лесно е да ти кажа, че сме завистливи от беднотия. Още по-лесно е да ти кажа, че българинът е завистлив от робството. Или от стреса – че сме били много стресирани. Не, драга моя, не е нито от беднотията, нито от робството, нито от стреса, ами е от простотията. Защото сме прости.
Какво казваш? Има и умни? Може и да има тук-таме, но целокупно сме си прости. Гледаш го уж учен човек, книги пише, учи хората как да живеят, а неграмотен. Гледаш го уж министър, уж чужденците го били уважавали, грамота му били дали, а той тъп, та тъп. Чак болно да ти стане.
И дрънкат ли, дрънкат. Думи, думи, думи, думи…
Омотали са се в думи като пилета в кълчища и колкото повече дрънкат, толкова по-хубаво им става. Ако можех щях да им туря брояч на устата. Всеки да има право на десет думи дневно. За всяка дума отгоре – глоба. По едно евро на дума.
Откъде иде простотията ни? Простотията ни, драга, иде от подбора. Както в една щайга всички домати трябва да са подбрани еднакви, тъй и ние трябва да сме еднакво глупави, за да може лесно да ни се нарежда. Който иска да е умник – да заминава навън. Тук умници не са нужни.
Щом си журналистка, напиши го някъде с големи букви: БЪЛГАРИТЕ НАПРАВИХМЕ ОТ СЕБЕ СИ ТОВА, КОЕТО НЕ УСПЯХА ДА НАПРАВЯТ С НАС И ТУРЦИТЕ ЗА 500 ГОДИНИ. Казахме си, че простакът е солта на земята и си повярвахме. Демокрацията ли? Демокрацията сложи капак на всичко. Защото лошо я изтълкувахме ние тая демокрация. Бандитски я изтълкувахме. Порнографски. С надървени гащи, празни глави и черни джипки.
(Из пиесата „Куци ангели”, в книгата „Куци ангели” )
Владо Трифонов представя: 