ХАЙДЕ НА УЛИЦАТА, МАМКА ВИ МИНИСТЕРСКА!

Столицата ни е отвратително мръсна, държавата също. Заринати сме до гушата от найлонови пликчета, бутилки, хартии и фасове. Няма обществено място – улица, парк, градинка, река или езеро, където това изумително същество, българинът, да не си е оставил отпечатъка.

Срам ме е да каня приятели от чужбина на гости. Няколко пъти го направих и в резултат получавах съчувствените им погледи, когато ме гледаха как събирам боклуците на паркинга пред блока, в който живея и бирените бутилки в двора на манастира, където ги заведох. Обяснявах, че просто не издържам и затова го правя, а те кимаха със съжаление и разбиране.

Както и да е, не да се жалвам от нескопосаността българска съм тръгнал сега, а да предложа изход от тази грозна и потискаща действителност. Може да се възрази, че изход не съществува. Че не е възможно народ, който десетилетия е расъл в страх и послушание, да съхрани сетивата си за красивото. Че безвъзвратно сме изгубили рецепторите си за чисто и подредено. Че страхът и породената от него подлост раждат единствено зле изглеждащи симпатизанти на ракията, салатата и калеврите пред вратата.

Вярно е.

Но вярно е също и това, че позитивният пример може да отключи позитивни рефлекси дори в промити мозъци, каквито са българските. Необходимо е единствено да бъдат намерени подходящите хора, които да го дадат.

Естествено е да се запитаме: има ли в България такива хора? Да, има! Има ги в изобилие и това е добрата новина.

Има ги в Министерски съвет. Само си представете: двайсетина министерства с министрите, заместниците им, началниците на кабинети, парламентарните секретари, инспекторатите и директорите на дирекции.

Има ги в Парламента: 240 народни представители, всеки с по трима души поддържащ персонал, плюс 656 души администрация.

Има ги в Президентството: кабинети, съвети, комисии, дирекции, отдели… Запознати твърдят, че служителите на българския президент са шест пъти повече от тези на президента на Ирландия.

Има ги в безбройните агенции (малката ни иначе държавица може да бъде европейски шампион по агенции): агенция по приходите, агенция по вписванията, агенция по труда, по държавните вземания, по заетостта, по енергийната ефективност, по митниците, по горите, по почвите, по птичките, по буболечките…

Има ги в институтите: например в Националния статистически институт се говори за наличност от 1500 души.

Има ги в комисиите: само в Комисията за отнемане на незаконно имущество броят им е към 300.

Има ги в здравно-осигурителната каса: там се спрягат някъде към 2314 калпака.

И на още много места.

Лошото е, че голяма част от тях не желаят да дават позитивен пример. Тук обаче идва втората добра новина. А тя е, че даването на позитивен пример може да стане и насила. Просто трябва да се появи някой, от когото на министрите и чиновниците им треперят гащите, и да им нареди. Ясно и високо: господа, от днес нататък приоритетната ви задача е да служите за пример на другите.

Кой би могъл да бъде този „някой“ в нашия случай? Отговор: кой друг, ако не министър-председателят. Човекът, който според медийните оценки, е личност с воля. Човекът, който е чут неведнъж да казва, че волята е всичко

Сега да видим от какъв позитивен пример се нуждае страната ни спешно и неотложно. Веднага казвам: от пример за чистота! Страната ни се нуждае от пример за чистота повече отколкото от европейски фондове. Нацията ни се нуждае от пример за чистота, за да продължи да съществува като такава, иначе съвсем скоро ще заприлича на сбирщина от разпасани мърлячи, които вредят на всекиго и на всичко. Някои наблюдатели, включително външни, твърдят, че това вече се е случило: не може да живееш в кочина и мислите ти да са добри, а действията изтънчени.

Затова ето го и моето конкретно предложение:

Министър-председателят Борисов да изкара целия състав на Министерски съвет с все администрацията навън, да им раздаде по една метла и по един чувал, като им определи дневна норма за чистене. Не я ли изпълнят – рязане от заплатата. Пример: ако министърът на културата или министърът на здравеопазването получават по около 3000 лева на месец и не са си изпълнили нормата, заплатата им незабавно пада на 300 или просто остават без такава.

Същото да направи председателят на Народното събрание.

Същото да стори и президентът, като подкара под строй секретарите и съветниците си към Западен парк, Борисовата градина и междублоковите пространства на „Дружба“, „Младост“, „Люлин“ и „Обеля“.

Убеден съм, че изчисти ли се веднъж държавата ни от боклуците, останалото ще се нареди: корупцията ще придобие по-нормален вид, а престъпността ще се свие до границите на поносимото. Логиката е, че когато човек живее и работи на чисто, той се променя към по-добро, дори манталитетът и възпитанието му да са български.

Тогава ще мога отново да поканя мои приятели на гости и този път няма да ме гледат със съчувствие.

Мафията държала боклука! Разбира се, че го държи – не сме Скандинавия. Пък и, честно казано, вече изобщо не ме интересува какво държи мафията. Интересува ме единствено, че щом премиерът е заявил намерения за ред в държавата, той е длъжен да удържи на думата си, каквото и да му струва това. Не го ли стори, ще се нареди до предишните хвалипръцковци и тогава отиде му престижът пред Запада, за който положи немалко старание.

„Той (Бойко Борисов, б.а.) наистина е сериозен, когато обещава да изчисти страната си“ – пише ентусиазирано журналистът Ник Хигъм в интервю за BBC. Дано ентусиазмът му е оправдан.

От подготвена за издаване книга с етюди, коментари и критика.

Advertisements
Posted in демокрация, коментари, чистота | Вашият коментар

ЗАРАЗАТА Е НАВСЯКЪДЕ

(…) Преди време секретарят на Комисията по досиетата довери две важни неща. Българската държавност е разкапана отвътре и медиите участват в процеса по омаловажаване на темата с досиетата, поради голямата бройка на агентурно зависими хора на отговорни позиции в тях – каза той в интервю.
 
Другото цитирам буквално: „Държавна сигурност в количествен смисъл е конкурирала членската маса на БКП при предишния режим. Членовете на партията са били около1 млн. 200-300 хиляди. Картончетата в архивите на бившите служби наброяват 1млн. 500 хил. Повече са и от членската маса на БКП”.
 
На пръв поглед тази информация не е нещо, което българите да не знаят. Но достатъчно е да се замисли човек над цифрите, за да му настръхне косата. Милион и петстотин хиляди ченгета в държава с общо население от около 7 млн. души! Тия същите са се катерили по стъпалата на църквата „Александър Невски” и са скандирали „де-мо-кра-ци-я. Възпитавали са деца. Преподавали са на студенти. Проповядвали са морал от страниците на пресата. Формирали са поведение от екрана на телевизора…
 
Нека пресметнем: милион и петстотин хиляди агенти и доносници, плюс милион и триста хиляди членове на БКП колко прави? Прави половин държава.
 
Публикуваш материали срещу агенти във вестници, оглавявани от агенти; в република населявана от агенти.
 
Заразата е навсякъде – тя е в домовете на хората, в редакциите, в офисите, в университетите, в училищата и детските градини. Във внучето е кодиран морала на дядото-доносник, затова то расте като нагло момченце, което отсега не признава никого.
 
Уличният и медийният език се събраха в общопросташки национален звуков фон, който ти бръмчи в главата и през нощта.
 
Как се стигна дотук и защо персоните, които управляват българската култура и медии имат вид на експонати от праисторическата ера е тема, за която може да се пише до безкрай. Но може и съвсем накратко:
 
В ДЪРЖАВА С АЗИАТСКИ КОМУНИЗЪМ, С ИЗБИТА БУРЖОАЗИЯ И НЕОБРАЗОВАНО СЕЛСКО-ПЕХЛИВАНСКО НАСЕЛЕНИЕ, ПОДОБЕН ПЕЙЗАЖ Е НАПЪЛНО ЗАКОНОМЕРЕН.
 
(От подготвена за издаване книга с есета, коментари и критика.)
Posted in анализи, коментари | Вашият коментар

МОНОЛОГ ЗА ГЛУПОСТТА

Знаете ли, че откакто започнах да работя върху ролята на Глупостта, получих просветление за много неща, които досега не ми бяха съвсем ясни. Например защо глупостта е толкова разпространена, особено в държави като нашата, макар да не си признаваме? Обяснявам си го с това, че в държави като нашата, да си признаеш, че си глупак, се смята за много срамно и унизително.

Мисля, че цялата работа идва от комплексите ни. Бога ми, че всичко е от комплексите ни за малоценност! Колкото по-комплексиран е човек, толкова по-трудно му е да си признае глупостта.

Между другото сигурно ви е направило впечатление, че веднъж сякаш съм на страната на глупостта, друг път съм срещу нея. Това е така, защото има два вида глупост – една, която ти идва отвътре и за нея не е необходимо да се полагат усилия и друга, която се придобива с постоянни тренировки.

Аз лично съм фенка на спонтанната глупост. Спонтанната глупост е сияйна и лъчезарна, тя грее в очите на спонтанния глупак и обагря личността му в неповторими натурални нюанси. Докато придобитата глупост е скована и лишена от чара на непосредствеността. Такъв глупак обикновено е агресивен и претенциозен, макар да се крие зад маската на благоприличие.

Ако ли пък същият този глупак по някакво стечение на обстоятелствата е станал известен, то тогава глупостите му са способни да подлудят не само него самия, но и всичко живо наоколо. Особено тревожно е състоянието в рекламата. Там крайният резултат са тежки поражения в масовото съзнание, до степен на пълно видиотяване.

(Цитат от подготвената за сцена пиеса“Глупостта, Господи…!)

Posted in драма | Вашият коментар

ФАЛШИВИ ТАМПЛИЕРИ, ПОДПРАВЕНИ МАСОНИ И ПИШМАН АКАДЕМИЦИ

По повод на обръщението „Не избирайте Вежди Рашидов за академик”, отправено от хора на движението „Реформи в културата“ към членовете на Българската академия на науките (БАН).

Ето нещо, което съм писал преди време и няма да се уморя да напомням:

(…) Само Просветената Система си позволява да търпи таланта и да го подкрепя. Просветената Система знае, че е за нейно добро да има талантливи хора наоколо, за да може да попива от техните дарби и да се облагородява. Затова тя не допуска посредствени ласкатели да администрират културата.

В Просветената Система посредствените ласкатели са аутсайдери. В нашата те са министри, доктори хонорис кауза и постоянни членове на журита.

Система, попила от таланта на своите талантливи граждани, е обречена на усмивки (понякога лицемерни, но усмивки). И на успех (понякога относителен, но успех). Обратното: система, избрала имитацията за свой идеал, е обречена на провал и започваш да се чудиш, дали наистина ако животните поемат управлението, няма да се справят по-добре.

Как може нещата в България да се променят и талантливите да си застанат на местата? Като направим българската система просветена. Как се прави една система просветена? С желание за просветеност на тези, които управляват страната;

на собствениците на телевизии, вестници, кина, магазини и бензиностанции;

на продавачките, чистачките, ватманите, учителите, шофьорите, полицаите, просяците, комбайнерите, медицинските сестри, данъчните  и новородените (доказано е, че още в утробата на майка си бебето формира характер).

И с вяра, че това е възможно. А как става сдобиването с вяра? Трудно. Особено когато са те лъгали с години за всеобщо щастие и справедливост, а лъжците са еволюирали във фалшиви рицари тамплиери и пишман академици. Не пречи обаче да се опита.

п.п. Каквато ни републиката, такива ни масоните, такива ни и академиците.

https://twitter.com/vladotrifonov?lang=bg

Posted in коментари, uncategorized | Вашият коментар

ТЪРСИ СЕ

грамотен и интелигентен издател, който не е обвързан с тайни и явни служби от миналото и настоящето, не е на ръба на фалита, владее писмено, говоримо и без запъване поне два чужди езика, не се е натравял с алкохол, алуминий и други токсични вещества, и няма заболявания на централната нервна система.

Цел: издаване на художествено-документален роман за един от най-любопитните периоди в съвременната история на България. (Авторът)

п.п. По възможност изпратете своя снимка (профил и анфас), заедно с копие от диплома в 2 екземпляра. Ако сте милионер – удостоверение за произхода на първия милион.

Posted in новини | Вашият коментар

ГЛУПОСТТА НИ НЕ Е ОТ ВЧЕРА

Когато през 2009 скулпторът Давид Черни ни изтипоса в арт инсталацията си като турско клекало, мои чешки приятели ме попитаха какво мисля за кенефния лик на България. Дали го приемам като обида за страната ми. „Не”, отговорих тогава. „Дори го смятам за дружелюбен жест”. Хората останаха изненадани, но приеха, че казвам истината.

Така си беше – аз наистина не се обидих на Давид Черни. Обратното – оцених чувството му за хумор и правдивост, както и това, че на чеха изобщо не му пукаше какво ще си помислят Ивайло Калфин, Сергей Станишев и подобни тям български „патриоти”.

Отговорът ми имаше своята здрава логика. Първо – за да схване човек творбата на Давид Черни като находчива и не непременно враждебна спрямо България, трябва да е наясно с особеностите на чешката нация. Чехите обичат шегата, често използват похватите на гротеската и особено уважават иронията и самоиронията. Запознатите с творчеството на Хашек, с постановките на Ян Шмид и Болеслав Поливка, както и с филмите на Менцел и Кахиня ще го потвърдят.

Проблемът е, че ние, българите, сме народ сръдлив и обидчив –  нещо присъщо на нации с ниско самочувствие. Сърдим се на другите, но през ум не ни минава да се разсърдим най-напред на себе си. Например затова че не разкарахме агентите на Държавна сигурност и ги оставихме да ни учат на демокрация вече толкова години! Или че направихме така, щото да сме по-известни като място на дебеловрати човекоподобни, отколкото като държава, в която се намират Боянската черква, Мадарският конник и Свещарската гробница.

Решихме да се разсърдим на Черни, защото е по-лесно и не бият през пръстите. Защо не се разгневихме със същата страст на политиците, задето оставиха България наистина да заприлича на кенеф? При това не беличък и хигиеничен като този на паното в Брюксел, а мръсен и смрадлив, с характерна орнаменталистика по стените. (Влезте някой път в Националната библиотека – тук кенефите удрят в земята дори сръбските бензиностанции).

Българинът се прехласва пред европейската култура, но тайно я ненавижда. Обича да я консумира навън, наготово,  но не и да я отглежда в страната си.

 „Ми, господине, като искате европейско обслужване, вървете да живеете в Европа, бе!” – изкряква насреща ми продавачка със синкава кожа и кило златни пръстени и гривни по ръцете.

И така: комплексите за малоценност и липсата на всякакво чувство за хумор отново ни подведоха. Изпуснахме шанса да се огледаме, да се надсмеем над себе си и да направим клозетите си такива, каквито Давид Черни ги видя: бели и чисти.

Изпуснахме чудесния момент да се представим пред останалия свят като позитивна нация с чувство за хумор. Ако го бяхме сторили, това щеше да е знак, че българите най-сетне са тръгнали натам, където хората са весели и дружелюбни и по-малко мразят себе си и останалите.

Вместо да стиснем ръката на скулптора и да му връчим незабавно орден „Кирил и Методий”, нарамихме кирките и чуковете, и съвсем по нашенски взехме да се заканваме: на чехите, чехкините, Черни, Чембърлейн, Честърфилд… – в четирите посоки на света.

Парадоксално, но хората навън ни възприемат с повече доброжелателство, отколкото ние самите приемаме себе си. Това че тълкуваме превратно всеки техен жест, си е наш проблем.

Някога Константин Иречек, също чех, един от най-добрите  приятели на България за всички времена, работил тук и прославил страната ни, написа: ”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си”.  Ние решихме, че Иречек ни мрази и го натирихме да си ходи. С други думи глупостта ни не е от вчера.

 

 

 

 

 

 

Posted in България, ЕС, коментари | Вашият коментар

КОНКУРС

(На Смит енд Уесън – с обич!)

Казаха ми, че съм много млад и недостатъчно знам,

за да спечеля конкурса.

Казаха ми, че съм много стар и прекалено знам,

за да спечеля конкурса.

Казаха ми, че съм си нямал лоби,

за да спечеля конкурса.

И партия с фондация съм си нямал,

за да спечеля конкурса.

После взех „смитендуесън”-а и всички се съгласиха,

че е крайно време да спечеля конкурса.

н.м.м.

 

 

 

 

 

Posted in поетично | Вашият коментар

Завръщане

Коктейл от облаци, вода и въздух,

разбъркван равномерно от турбините.

Душата ми в седалката притихнала

завръща се обратно при родината.

 

Унесено от виното отпивам

и почвам да броя наум годините.

Спечелих къща, куп пари и слава, успях… –

сега се връщам обратно при родината.

 

За малко ли, за много ли, за колко?

Кого ли ще намеря в двора с гергините?

Умряха всичките, които ме изпратиха навремето.

Сега се връщам обратно при родината.

 

Препънат стон, ръце на кръст провесени.

Дали пък да не скоча от машината?

Душата ми в седалката притихнала

пътува обратно към родината.    (Н.М.М.)

п.п. Харесвам този странен, почти неизвестен за широката публика автор (признавам, че самият аз го открих съвсем неотдавна) и съм си вменил задължението да качвам негови неща винаги, когато ги открия.

https://www.facebook.com/vlado.trifonov.5

Posted in поетично, uncategorized | Вашият коментар

КАЖДАЯ ДОРОГА ВЕДЕТ К БОГУ И ОН ПОСЛЕДНИЙ СУДЬЯ

Поредният български резил: емблематичният учен Юлия Кръстева се оказа агент „Сабина”. Не случайно е избрана римската мъченица от ІІ век, обезглавена и канонизирана като християнска светица – името й звучи достойно и буди уважение. (Едно не може да им се отрече на нашите агенти – умеели са да си подбрат подходящи псевдоними! Друг някакъв – и той учен – се беше нарекъл „Телериг”!)

Две неща са особено вредни.

Първо: с биографиите си на доносници тези хора направиха така, че човек да се срамува да се нарече български журналист, критик, преподавател или писател.

Второ: поощриха цинизма на младите. Накараха ги да мислят, че не е важно какъв си, а за какъв се представяш. Легитимираха лъжата, качиха я на катедрата и й дадоха статут на образователна дисциплина.

Един човек би могъл най-добре да ги разбере Милан Кундера, който също беше уличен в доносничество. „Напълно съм изненадан … това е удар под кръста… това не е истина… как се е появило там името ми е е загадка, която не мога да си обясня…” – защитаваше се известният писател, след като години отказваше интервюта. Макар и с мъка, макар и със срам, чехите се произнесоха: добър писател, но не струва като човек, щом е донасял. Така на почтена възраст световната знаменитост изживя най-голямото си поражение.

Колкото до нас, българите, ние тепърва има да се произнасяме за своите компрометирани „знаменитости” и да им берем срама. Ако изобщо е останал някакъв.

п.п.

„Каждая дорога ведет к Богу, и он последний судья” (из филма „Покаяние”, реж. Тенгиз Абуладзе).

Posted in коментари | Вашият коментар

ВСТЪПИТЕЛЕН ТЕКСТ КЪМ ФИЛМА „ПО ПЪТЯ ГОСПОДЕН”

… И се събудиха една заран народните избраници и поеха по пътя на духовния живот. В началото им беше трудно, много трудно! Най-напред трябваше да пренебрегнат всички плътски и материални изкушения – като се почне от кражбите на гъзпапир от депутатските кенефи, та се стигне до ползването на служебни привилегии, вкл. плюскане на евтини кюфтета в стола.

Но те сериозно бяха решили да стават нови хора и да работят истински за Христа.

Кое ги подтикна да се откажат от съблазънта на светския живот, да поемат по пътя на лишенията и да отсекат вътрешните окови, свързващи ги със света? Може би внезапно обзелото ги озарение, че с техния прасешки начин на живот няма да стигнат далеч и ако не спрат óвреме, дори и свинете ще започнат да се срамуват от тях?

Може би прозрението колко нищожни и призрачни са примамките наоколо?

Уплахът от вечните мъки, които ги чакат, ако не турят юзди на бесовете и мискинлиците си?

Нежеланието им да продължават да съществуват унили и разочаровани, въпреки самодоволните усмивки?

А може би всичко това накуп?

п.п.
– Няма да издържа дълго, п…а му материна! – простена депутатът Х от десницата.
У, депутат от левицата, протегна разтворена длан:
– Опри се на ръката ми, друже, трябва да издържим, ако искаме нявга народът да ни поменува с добро.
– Е..м му майку аз на народа – продължи с пяна на устата десничарят Х.
– Трънлив и труден е пътят към Бога, брате, но с колектива ще го извървим – погали го по бръснатата глава левичарят У.

 

Posted in проза, филм | Вашият коментар

ГОСПОДИН ПРЕМИЕР, ОБАДЕТЕ МИ СЕ НЯКОЙ ДЕН…

„… Господин премиер, обадете ми се някой ден и заедно да тръгнем на разходка из София. (Вие дегизиран, за да не ви разпознае народонаселението и да започне да ви се подмазва). Най-напред с моята лична нелимузина ще се повозим по софийските улици и булеварди, за да ви покажа някое друго езерце, кратер или направо вулкан току по средата. После ще слезнем от моята лична нелимузина и ще тръгнем пеш по кривите и разбити столични тротоари, но след като е валял дъжд, че хубаво да си опръскате новите панталони. Сетне ще се качим в градския транспорт, хем да се потресем от миризмите там, хем да послушаме благословии по повод управлението на България. Накрая се грабваме и заминаваме за провинцията, тъй както сте дегизиран. Да чуете как ще ми отговорят хората, когато ги попитам защо са такива, каквито са. Със сигурност ще кажат: защото рибата мирише от главата и ние сме като тия отгоре. Те ако са вмирисани, и ние ще сме вмирисани. Те ако са простаци, и ние ще сме простаци. …

Гледах ви преди време в телевизионно предаване. Говорехте, че поемате отговорност за това, администрацията да си върши работата, но не можете да гарантирате за манталитета на българина. Аз пък ви казвам, че манталитетът на българина ще се промени, когато се промени манталитетът на онези, които го управляват. Пак в същото предаване споменахте, че искате да ви запомнят с добро. Според мен историята може и да не ви запомни със софийското метро, но ако успеете да накарате министрите да се придвижват до работата си с велосипеди, ако за всеки изхвърлен на улицата фас постановите драконовска глоба и ако принудите полицаите да си извадят ръцете от джобовете и да си лъснат кубинките, тогава наистина имате шанс да останете с добро в историята.

Смята се, че народите със слаби хигиенни навици са лоши демократи. Затова, г-н премиер, давайте да оправяме нещата, защото да ви призная, едвам се удържам да не хвана и аз емигрантските пътеки”.

п.п. Пълният текст е публикуван в чужда медия през 2009, по време на първото правителство Б.Б., назначено с Указ № 274 на Георги Първанов. Официалните български медии му обърнаха гръб – не бил политкоректен.
Read some more by http://www.bulgaria21.net/2009/10/bulgaria-clean-up/
Posted in България, анализи, демокрация, истории, коментари | Вашият коментар

Д-Р ДИМИТРОВ vs ПЛЪХА

Дали подкрепям действията на арестувания за убийството на крадец д-р Димитров? Напълно! Подкрепям и всеки друг, който би постъпил като него. Казусът „д-р Димитров versus Плъха” излиза извън частния случай и поставя важен обществен въпрос: каква да бъде България – правова държава или бандитски вертеп?

Моят отговор е, че правова държава България няма как да бъде, тъй като бившите кадри на ДС  и някогашната номенклатура все още са в играта и определят нейните правила. Които твърдят обратното (а това е преобладаващото мнозинство!) са или тежки случаи на мозъчна недостатъчност, или типове с дълбока социалистическа интоксикация, или зомбирани демократи. Най-вероятно да са комбинация от трите.

Разбирането ми напълно съвпада с това на Клаус Шрамайер, бивш заместник посланик на Германия в София, който преди време изрази становище, че България се управлява от олигархия и няма никакво желание да скъса с комунистическото си минало. Как иначе ще обясним факта, че агент на ДС ни беше президент в продължение на 10 години, а друг един кадър на комунистическите тайни служби с агентурно име Кардам, впоследствие Тервел, си направи партия „Кубрат” и се готви да бъде следващия ни президент.

Тъй като стана дума за олигархия, нека да кажа, че тя е заинтересована у нас да има крадци и престъпници – колкото повече, толкова по-добре. И което е по-важно: те да се чувстват недосегаеми. Това всява страх и несигурност в обществото, а както е известно, уплашеното и несигурното в своята безопасност общество е най-лесно за управление.

Изходът от омагьосания кръг: ченге-роднина-бандит-роднина-ченге е гражданите сами да вземат правосъдието в ръцете си. Точно това, което направи д-р Димитров. Така че – „да” за доктора!

Две мнения от Мрежата:
„Същността на проблема е, че България се управлява от АБПФК и техните деца, внуци и роднини, в това число и ДС-агентурата, като всички те са потенциални или активни руски агенти.”
„Как може държавата ни да е правова, след като от юридическите факултети излизат юристи, на които им е преподавано, че правото и справедливостта нямат нищо общо.”

 

Posted in България, анализи, коментари, магистрати, прокуратура | Вашият коментар

ЧЕРНИ РАСА СЪС ЗЛАТНИ ПАГОНИ!

кирил - неофи- снимка (бг патриаршия)Снимка: бг. патриаршия

Негово Светейшество Патриарх Кирил Гундяев беше скъп гост на България по случай тазгодишните 3-то мартенски тържества. Телевизиите до една го почетоха, и политиците, и президентът… да не изреждам всички, които изразиха обичта си към Святéйший Патриа́рх Моско́вский и всея́ Руси́. Ние, българите, сме си такива – обичаме да почитаме когото трябва, когато трябва.

––––––––––––––––-

Сега по същество. Преди време писах*, че когато излязоха досиетата на 11 агенти на Държавна сигурност от общо 15-членният състав на Светия синод, аз, верен на своя оптимизъм, зачаках доносниците с калимявки да поискат от енорияшите си извинение, задето са ги следили, донасяли, предавали и мамили.

Останах си с чакането. Не само не се извиниха, но се обидиха, че ги наричат агенти. Сливенският митрополит Йоаникий с агентурното име „Кирилиевич” дори обяви, че докато не видел черно на бяло, не можел да даде отговор дали е бил агент. Моралът тъй го изисквал.

Моралът – любимата им думичка! Когато тя не сработи, на помощ идва Христос. С неговото име в уста и с един ръждив пирон от Христовия кръст за повече убедителност поповете направиха тъй, че да отпъдят всичко свястно от българската православна църква. Останаха най-изпадналите и простовати българи; онези, които в отчаянието си са готови да повярват на всеки мошеник, който им подаде нафора.

Агент Кирилиевич обясни, че сътрудничил на Държавна сигурност, защото по онова време имало… – борба за мир! „Съвестта ми е абсолютно спокойна”, осука го борецът за мир и през ум не му мина да се покае, задето е служил на сатаната.

Един събрат по тайни служби на нашия агент „Кирилиевич”, партиархът на Руската православна църква Кирил Гундяев с агентурно име „Михайлов”, също обича да говори за духовност. И също не ще да се покае. Напротив, заяви пред студенти от московския държавен университет, че срещата на духовенството с представители на КГБ бил нравствено безразличен факт. Разбирай, че слугуването на КГБ нито влияе на морала, нито му вреди. Колко ли трябва да са ти промили мозъка, за да изречеш подобна глупост?

Както вече казах, това го писах преди време. А днес, няколко години по-късно, същият Кирил Гундяев – „Михайлов” отново ни е на гости, за да отбележим заедно 140 години от края на Руско-турската освободителна война. Човекът се срещна с колегата си Неофит и с президента на страната, с които размени любезни пожелания и мили усмивки. Българският президент благодари за „християнския дух, който осмисля свободата и извисява човека”, а руският патриарх не остана по-назад и каза, че „няма по-голяма любов от тази, в която се полага душата за свободата на другите”. Беше отслужен и благодарствен молебен в Храм „Рождество Христово”, както му е редът.

И митрополитите бяха там, нагиздени в пищни одежди, провесили златни кръстове, угоени и самодоволни божии наместници, надянали като бронежилетка символиката на христовата саможертва.

Не знам защо си въобразих, че точно сега е моментът всички да сведат глави пред жертвите на съветския и българския комунизъм и да анатемосат извършителите на злото.  Но си останах с въображението.

После началникът на Руската православна църква си тръгна за Москва, а организаторите си отдъхнаха, доволни че височайшата визита е протекла без жертви:) и неудобни журналистически въпроси – така, както подобава на народи с общи героични страници в историята.

п.п.

След цялата тази помпозна говорилня, пълна с отрепетирани клишета, си спомних за онези момичета от Pussy Riot, които бяха арестувани за „хулиганство и групов вандализъм”, след като изпяха пънк-молитва в храма „Христос Спасител” и помолиха Света Богородица да протестира заедно с тях срещу поповете кагебейци. Същият патриарх Кирил нарече изпълнението им кощунствo и поиска сурово наказание за извършителите.

– Гадост, гадост, гадост. Патриархът вместо да вярва в Путин, по-добре да повярва в Господ! – крещяха момичетата, докато охраната ги гонеше из храма.

Ето два куплета от оригинала:

… Церковная хвала прогнивших воджей
Крестный ход из черных лимузинов
В школу к тебе собирается проповедник
Иди на урок – принеси ему денег!

Патриарх Гундяй верит в Путина
Лучше бы в Бога, сука, верил
Пояс девы не заменит митингов –
На протестах с нами Приснодева Мария!

* http://www.svobodata.com/page.php?pid=9113&rid=20
Posted in избори | Вашият коментар

РАДУЙТЕСЬ И УЛЫБАЙТЕСЬ!

Докъде стигнахме – леля Гинка от Пазарджик да ни продава ток! Живеела скромно жената, спестявала от банички, накрая си купила ЧЕЗ и сега ще ни носи светлина. То е почти същото, както Гошо Тъпото да ни представлява в българския парламент, а Бареков – в европарламента. Не трябва обаче да се жалваме и да подсмърчаме, защото точно това заслужаваме. Какъвто народът, такава и лелягинката му, такива и депутатите му, такова и всичкото му. Затова радуйтесь и улыбайтесь, българи-юнаци и развявайте байраци на воля. Колкото по-дълъг байрак развеете, толкова повече ток ще влезе в домовете ви. Амин!

Posted in коментари, новини | Вашият коментар

НАРОДЪТ ТРЯБВА ДА ИЗТРЪПНЕ ОТ СРАМ…!

„Народът трябва внимателно да се вгледа в огледалото, да се засрами от своя облик, от своите робски реакции и стереотипи и да се замисли: Какъв съм бил през всичките тези години? Какво съм правил? Кому съм вярвал? Чий следовник съм бил?

Народът трябва да изтръпне от срам и отвращение, и тогава пред него ще се отвори пътят към свободата.”

Думите са на грузинския философ Мераб Мамардашвили, но все едно са казани за нашия народ, а не за неговия. Дали ги чу някой – там и тук? Изобщо иска ли да ги чуе някой и да изтръпне от отвращение и срам – там и тук? Не мисля. Затова и там, но най-вече тук, ще продължаваме да подминаваме облика си, както се подминава призрак. Самите ние призраци.

Друг един философски заложен човек, този път от нашенски произход, беше написал, че, цитирам: „Движеща сила на българския преход не е волята за свобода и достойнство, а похотта за собственост и поглъщане.”

Най-тъжното е, че вярвам и на двамата, и всеки ден намирам основания за твърденията им.

Posted in България, коментари | Вашият коментар

МОИТЕ СНИМКИ ИМ СЕ ПРИЩЯЛИ!

Днес получих „Телеграф“ в електронната си поща – изпрати ми го приятел, който случайно го мярнал на една сергия. С 3 мои снимки.

Позната песен: нагло присвояване на чужд труд. Ако мине номерът. Да кажеш, че вестникът няма щатни фотографи – има! Ама не – моите снимки им се прищяли! Тогава да ги бяха платили. Или просто да ме бяха поканили да обуча делянпеевските журналисти как да правят свои качествени материали, вместо да крадат чужди.

Какво друго да кажа? Дали не е време да направя и аз като онзи герой от „Куци ангели” – дошло му до гуша да гледа разюзданост и безнаказаност (журналистическа в това число), грабнал „узито” и нещата бързо си дошли на мястото.

п.п. Оставих съобщение на главния редактор и управителя на вестника. До момента не са отговорили как ще решат проблема и се съмнявам, че ще го направят. В едно обаче съм сигурен, че ако сега дядо Добри вземе, та възкръсне, ще им посини задниците с тоягата си.

дядо Добри заглавна страница на Телеграф

дядо Добри 4

Дядо Добри 5 стр.

Posted in коментари, новини, снимки | Вашият коментар

Някога бях писал, че той е от малкото живи същества в нескопосания софийски пейзаж, на които ми е приятно да си спра окото. Да го наблюдавам – как се покланя на хората, как се кръсти, как пристъпва напред-назад, как се завърта с тенекиената касичка в ръка, сякаш изпълнява древен ритуален танц. Писах, че ми харесва да го гледам как заработва парите си с достойнство и смирение – редките моменти, в които градът придобива по-човешки вид.

Преди малко прочетох, че е починал на 103 години. Лека му пръст. Със смъртта му си отиде Христовият чар на столицата ни.

3

photo by vlado-trifonov

http://kultura.bg/web/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B2-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE/

Posted in коментари, новини, снимки | Вашият коментар

НА ПЪРВИ ФЕВРУАРИ…

НА ПЪРВИ ФЕВРУАРИ 1945 година Народният съд произнася и изпълнява смъртните присъди по Дело № 1 срещу „политически неблагонадеждни и провинили се” български политици и общественици. До април същата година броят им нараства на 2 730 души. Сред тях са Иван Багрянов, Добри Божилов, писателят Димитър Шишманов, княз Кирил Преславски….

НА ПЪРВИ ФЕВРУАРИ 2011 година България за пръв път отбелязва Ден за почит към жертвите на комунизма. Решението е взето от кабинета „Борисов“, по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

НА ПЪРВИ ФЕВРУАРИ 2018 година си мисля, че ако всички избити от Партията (която „е права, дори когато съгреши”) възкръснат и се разходят из днешните коридори на властта, с писък ще поискат да се върнат обратно в гробовете си.

 

Posted in коментари | Вашият коментар

Който не е чел книгата „Летни размишления” или не е гледал документалния филм от 2014 г. за Хавел…

Който не е чел книгата „Летни размишления” и не е гледал документалния филм от 2014 г. за Хавел, трябва да намери начин да го направи. Така ще разбере защо Чехия продължава да е любима дестинация за милиони хора и там дори българите успяват да живеят сносно, а България все повече заприличва на очукана от снаряди иракска провинция. (Достатъчно е човек да види изпотрошените плочки пред най-представителния хотел в София и скрибуцащите ескалатори в прехваления НДК!)

Иначе казано: чехите имаха за президент Вацлав Хавел, дисидент по призвание, хуманист по душа, абсурдист по професия и благородник по поведение – затова Чехия е такава, каквато е. А ние имахме…

Защо се сещам за Хавел днес? Защото вчера, на 27 януари, БНТ излъчи (в най-неуместното време – 15.10 часа!) филма на Андреа Седлачкова „Животът според Вацлав Хавел”. И защото нямаше как отново да не се замисля за орисията ни на държава, която в най-новата си история така и не намери водач, който да я прослави с държанието и биографията си.

Look more here:

https://morningseeker.wordpress.com/2017/11/29/%D0%B8%D0%B7-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D1%85%D0%B0/

Posted in демокрация, коментари, Prague | Вашият коментар

ЮНАЦИ, С НА ГОЛ ТУМБАК ПИЩАЦИ

Врякат отляво против Истанбулската конвенция. Врякат отдясно в полза на Истанбулската конвенция. Врякат и от средата. И отгоре врякат, и отдолу врякат. Магистри врякат, доценти врякат, професори врякат, доктори, докторици и политици, философи и философкини… Всички врякат и се надврякват. Бебетата в родилното и те врякат, без да са наясно „за” ли врякат или „против” конвенцията.

Врякай, народе! Врякане му е майката! Въпреки че нищо за врякане няма. Както казва моят селски познат бай Митю, всичко – и преди конвенцията, и след нея – са празни приказки за запълване на свободното време. Щото те, философите и политиците, пък и целокупният народ български, освен да врякат и да преливат от пусто в празно, друго не знаят и не могат да вършат. Или просто не им се върши.

Прав е бай Митю. Докато врякащите врякат и се надврякват селата биват опустошавани, а жителите им ограбвани и пребивани.

Плочките по тротоарите – изкъртвани.

Дупките по магистралите – зеещи като потурите на 200-годишен дядо.

Училищата – празни и изтърбушени.

Крадците – на свобода. (Освен кокошкарите.)

Милиардите изнесени от страната пари – невърнати обратно.

Кредитните богаташи – на яхтите си.

Незнаещите бъкел английски – на топличко в Европейския парламент.

И още: оставаме си едни от най-боклучавите и най-фукливите европейци  (никъде другаде няма да чуете възглас, подобен на „българи юнаци!”)

И най-важното: никой няма да каже, че носи някаква вина за окаяното интелектуално и морално дередже на републиката ни. Но виж, за Истанбулската конвенция всеки ще се изкаже. От компетентно, по-компетентно. От меродавно, по-меродавно! Защото сме „българи юнаци”.

(С на гол тумбак пищаци.)

Posted in коментари | Вашият коментар

КРИНЧЕВОТО КАМИЧЕ

Тръгнал съм да издирвам щастливи българи за мой проект. Посъветваха ме, ако имам път към Етрополе, да се отбия при него. Бил свестен човек, местен патриот, струвало си да поприказваме. Тъкмо да видя и вехториите, дето от години ги е събирал. Между тях имало уникати.

Учителят Иван Кринчев.

Преди да вляза в къщата му, решавам да пообиколя града. Случвам пазарен ден. Току до оградата на църквата „Свети Архангел Михаил” са стоварени камари с евтини боклуци, докарани незнайно откъде. Крясъци, миризма на гумени цървули и скапващи се зеленчуци. Лица: пресмятащи, жвакащи, плюващи…

Двамата с местния свещеник наблюдаваме това пиршество на смрад и пошлотия, очаквам неговата анатема. Вместо това попът ми се оплаква от безпаричието на храма. Получавам киселини. Ще ми се Христос да изскочи отнякъде и да се развърти с една гьостерица из тарапаната, той обаче се спотайва.

Няколко часа по-късно картината е като от уестърн на Серджо Леоне. Купчини с отпадъци плътно застилат мястото пред божията обител. Кофички от мляко, найлонови пликове, кашони, щайги и бутилки са се омешали в сюрреалистично безобразие. Пристъпи на вятъра подкарват със зловещо трополене празни шишета от единия край на опустялото пространство до другия. После наобратно.

Наоколо няма жива душа. С трясък и бясно надута чалга минава тукашно мепесе. И пак тишина, вятър и търкаящи се бутилки. Обзема ме силно желание да се махна. Настроението ми е на нула и си казвам, че ако в този град намеря поне един щастлив българин, той трябва да е откровено луд.

Щом ме вижда, Иван Кринчев схваща, че нещо не е наред. „Ела, бе, човек! Влез вкъщи, ще пием по едно, ще се оправиш. Ела, аз съм щастлив българин, няма майтап”, затрогващо настоятелен е Иван. Влизам. Води ме направо на най-съкровеното си място – механата, дето я е направил под къщата.

Какво ли няма в тия 15-ина квадратни метра. Телефони, пистолети, часовници, ножове, грамофонни плочи, саби и книжнина от миналия и по-миналия век. На стените са подредени многобройни снимки на Кринчевия род. Разказва ми Иван за баща си, за дядо си, как е построил пощата в Етрополе и за едновремешния град с интелигентни и предприемчиви хора.

Изважда красив немски часовник от 1903 година и го пуска да свири. Рецитира ми стихове от местен поет, с очакване да ги харесам. Казвам му, че ги харесвам. Показва ми видеозапис с изпълнения на негов приятел – стари градски песни. Сетне ме информира, че обича също симфонична музика и оперети.

Доволен е от себе си. Дълго време живеел като първобитен човек, в стара селска къща – ни тоалетна имал вътре, ни самочувствие. От 23 години строи собствен дом и вече е на път да го завърши. Рискувал – по три заема погасявали едновременно той и жена му.

Сам рендосва, зида и стругова – като не става с пари, става с инат и умение. Сега е решил пак да рискува – собствен бизнес ще започне и вероятно ще продаде част от антиките.

Пуска ми видеофилм за Етрополе, който сам е заснел. Иска да разсее първите ми впечатления от града, макар да е съвсем наясно с истината. Хората тук отдавна не са това, което са били. Щом България се е превърнала в една голяма кръчма, Етрополе няма как да бъде изключение.

Някога това било чисто място, с традиции, които хората почитали. После дошли полендаците – тия, дето дяволът ги е измъкнал от селата и ги е запратил в града. Добре, ама в града вече няма заводи, а единственото, което пришълците умеят, е да отглеждат животни. Започнали да ги отглеждат в гаражи и под балкони. На село не искат да се връщат – срамуват се да кажат, че са селяни. Чакат кравите да изцвъркат по някой литър мляко, продадат го и хукват към кръчмата. Въображението им стига, колкото да се налюскат до следващия ден. И пак кравите, млякото, кръчмата… И самонавивката, че са станали граждани.

Тъй разправя Иван.

После ме кани да се качим на скалата над града, тъкмо да се поразходим. След 40 минути пеш сме горе. Нарекли са я на негово име: „Кринчевото камиче”. Любимото място на Иван. Сковал е дървена маса с пейки, има и огнище. На ръба на скалата е побит дълъг прът с незнайно предназначение. Разбирам, че преди време тук се е веело българското знаме. Съшил го Иван от две части – да е голямо и да се вижда отдалеч. Дошли местни „родолюбци” и го откраднали.

Сега голият кол стърчи над Етрополе като голям среден пръст.

Това е щастието му: да се качи тук, да седне и да гледа града с бинокъл. Има двама-трима добри приятели, иска да има повече, но не знае къде да ги търси.

Нощ. Карам нанякъде, слушам саксофона на Ян Гарбарек и си мисля за стърчащия прът над Етрополе, дето си няма знаме.

От подготвената за издаване книга с етюди, коментари и критика „ВРЕМЕ ЗА ПИЕНЕ”
Posted in истории, проза | Вашият коментар

Бай Митю, философляците и Истанбулската конвенция

Сега да ви кажа какво ми съобщи по темата ИК бай Митю от едно недотам забутано българско село. Питам го: „бай Митьо, какво ти е мнението за Истанбулската конвенция?” (Да уточня, че бай Митю е природно интелигентен селянин, родее се с Андрешко, милее за страната си и е фен на президента Обама, по-скоро на жена му Мишел, и нямал да й прости, ако му паднела. Не да я тормози нещо или да я насилва, а да й покажел тайностите на българското селско гостоприемство.) Но да се върна на конвенцията. Според бай Митю всичко – и преди конвенцията, и след нея – са приказки за запълване на свободното време. „Они – казва той – философляците и политиците, нека си говорят, те и без туй друго не знаят да правят. Аз ако река жената да я налобутя, ще я налобутя с конвенция и без конвенция, щото заслужава или щото ми е кеф. Ако тя рече да ме налобути, ще ме налобути, щото заслужавам или щото й е кеф. Знам, че не е хубаво, ама си е човешко. А пък ние сме човеци, нели е така? Толкоз за конвенцията. Питай нататък.” Питах аз, каквото питах, после пихме по ракия, а разговора записах, че не се знае, може след време и филм да направя за него. Я разказ да напиша. Със заглавие „Бай Митю, философляците и Истанбулската конвенция”. Ха, пак наздраве! За Истанбулската конвенция!

Posted in коментари | Вашият коментар

СПОМЕН

Спомням си, по времето на Великото народно събрание взимах интервю от възрастен господин, който беше преживял по чудо Белене. Стояхме в едно ъгълче, наоколо щъкаха всевъзможни „десни” и „леви” субекти, важни и накокошинени, а човекът тихичко ми говореше: „Тук са. Агентите са тук”. Страхът беше попил в него, непрекъснато се оглеждаше и шепнеше, затова се уговорихме да направим интервюто извън сградата на парламента.

Почина няколко месеца по-късно и беше един от малкото депутати, за които можеше да се каже, че са в Съюза на демократичните сили по призвание и съдба. Но такива като него не ги искаха в СДС. Поне не за дълго. Отначало ги ухажваха, за да се възползват от авторитета им, след което намираха начин да ги изхвърлят. Защото им пречеха с морала си на политически затворници, платили скъпо-прескъпо за своя демократизъм.

От същия човек тогава чух, че демокрацията е най-напред почтеност и самоуважение, после всичко останало. Думи, на които днес (пък и тогава) всеки би се изсмял.

Posted in демокрация, истории, коментари | Вашият коментар

„ПАНАИРНИ“ ДНИ НА КНИГАТА – накратко

„Във всички времена е имало лоши композитори и глупаци, които са ги хвалили”, казва Роберт Шуман.

Във всички времена е имало лоши писатели и глупаци (критици и издатели), които са ги хвалили – допълвам аз. А претенцията им зинала като устата на ламя. От дълго време съм свидетел на процеса – особено през тези „панаирни” дни на книгата, докато обикалям етажите на студеномраморното, ескалаторностържещо, смърдящо и тоалетнотечащо чудовище НДК.

Posted in коментари | Вашият коментар

ЗА ДРЪГЛИВИЯ КОН ДЯДО ЮВАН ВЪВ ФИЛМА „ВЪЗВИШЕНИЕ”

„Абсолютен боксофис за българския филм „Възвишение”! – възнася се от екрана превъзбуден телевизионен водещ.

„130.000 зрители са го видeли до този момент! Ще го излъчват в Канада и Съединените щати…  – продължава да се възнася телевизионерът, а аз си мисля дали изобщо е гледал филма или говори, каквото са му наредили шефовете.

Парадиране и афиширане от всеки ъгъл. Рекламен бяс. Нима авторите на филми и рекламодателите смятат българския зрител за дотам изтъпял? Нима не знаят и едните, и другите, че качествените неща не се нуждаят от реклама и колкото по-безочлива и настъпателна е тя, толкова по-съмнителен е продуктът, който рекламира?

„Възвишение” можеше да бъде добър филм. Как? Като вместо псувни актьорите бяха изричали повече смислени реплики и някой се сетеше да го съкрати наполовина. (Защо има хора, които смятат, че колкото по-обемен роман напишат или по-дълъг филм заснемат, толкова по-добър ще е той?) И, разбира се, ако режисьорът беше прескочил неловката баталия на баира или поне я сведеше до двайсетина запомнящи се кадъра. (Една от най-тягостните гледки в българското кино са бойните сцени, в които изражението на биткаджиите е като на хора, страдащи от хроничен зъбобол.)

index– Все пак нещо не ти ли хареса? – питат ме след края на прожекцията. – Хареса ми – отговарям. – Конят. Дръгливият кон дядо Юван, той ми хареса.

И наистина – изпосталялата кранта, която едвам се крепеше на краката си, предизвика у мен искрено кинематографично възхищение. За да не бъда голословен ще изтъкна няколко безспорни актьорски качества на добичето.

Първо: знаеше как да стои пред камера. Не позираше или ако го правеше, то беше с усет за естетическа мярка.

Не псуваше, макар че неведнъж имаше повод за това.

Не злоупотребяваше с архаизми, за разлика от своите колеги – главни и не дотам главни герои.

Държеше се естествено през цялото екранно време, което му беше предоставено, и нито веднъж не злоупотреби с него.

Само с поглед това животно, на което му се брояха ребрата, успяваше да изрази цялата убогост на собственото си битие и това на нескопосаните „револуционери“. Отдавам уменията му на факта, че не беше училo в НАТФИЗ и нямаше кой да му обърка представите за достоверно актьорско превъплъщение.

А иначе, предстои ново възвисяване на родната киноиндустрия – „Дъвка за балончета”. Но ти вече си наясно, драги ми зрителю, ял си попарата на българските кино-шедьоври и се надявам този път да не се хванеш.

Posted in коментари | Вашият коментар

АНОНИМНИ ФОРУМНИЦИ

Злъчни.

Преждевременно остарели.

Съсипани и погрознели от недоволство към себе си и към другите. Пропилели живота си в надлъгване със Системата. И с всичко живо, което ходи на два крака.

Циници, за които безобразието е безплатно забавление. Не могат да понесат, че не приличаш на тях. Че не си се предал и не спираш да говориш и пишеш срещу затъването в пошлостта. Тогава пускат в ход най-силното си оръжие: обидите и клеветите, скрити зад анонимността. Така никой не може да им търси сметка, никой не може да ги изправи пред съда или просто да им зашие шамар за долничката страст, на която са се отдали.

Защото това наистина е страст.  Страстта на обречените да не помнят собствените си имена. Да се притесняват от собствените си имена. Да не понасят собствените си имена.

Страстта да завиждат и да нападат, ядосани на комунизма и на демокрацията едновременно.

На комунизма заради това, че ги направи хора без лице и достойнство, готови да превият гръб пред всеки полуграмотен директор на фабрика или партиен секретар.

На демокрацията заради това, че усъвършенства безличието и сервилността им, вместо да ги промени в личности със самочувствие и култура на европейци. (Не се съмнявам, че много от тях в мечтите си се виждат именно такива).

Бесни:

на Симеон Кобурготски, че им сви страхотен „царски” номер, като използва глупостта и наивността им;

на тройната коалиция, че сложи да ги управляват пияни министри, пикаещи в шадраван;

на Бойко Борисов, че бил пожарникар, пък сега е премиер;

на Съветския съюз, че не е унищожил Съединените щати;

на Съединените щати, че не са унищожили Съветския съюз;

на Европа, че е европейска;

на себе си, че не могат да преоценят нито миналото, нито настоящето си.

Анонимни форумници!

Злъчни.

Преждевременно остарели.

Съсипани и погрознели от недоволство към себе си и към другите.

Не могат да понесат, че не си се предал. Тогава пускат в ход най-силното си оръжие – злостта на форумната анонимност.

Бележка на автора: Този текст не се отнася за онези, които гледат на участията си във форумите (във Фейсбук вкл.) като на сериозно и смислено занимание, а не като на психодиспансер и място за избиване на графомански комплекси.

 

Posted in анализи, коментари | Вашият коментар

БИТКАТА НА ХАВЕЛ

                                                  Със сигурност може да бъде изгубена само една битка – тази, от която предварително си се отказал.

Когато през 1992 превеждах така наречената „президентска“ книга на Вацлав Хавел, нямах идея, че години по-късно тя ще звучи толкова актуално, колкото в началото. Ето че времето ме опроверга – „Летни размишления“ продължава да е великолепно четиво за политици и избиратели, особено в държава като нашата, където правителствата уж се сменят, но всъщност са едни и същи.

В книгата си Хавел пише за ослепителния взрив на всевъзможни лоши човешки качества, до който е довело връщането на свободата. А аз си мисля за полуграмотната българската политическа класа, преминала през всички степени на деградация, за да стигне до апогея „Пеевски“.

Размишлява Хавел за безогледния сблъсък на лични интереси, за липсата на вкус и чувство за мярка. Аз пък се сещам за онази напаст от Bulgarian homunculi по приеми и коктейли, която кара задграничните дипломати озадачено да се споглеждат.

Тревожи се Хавел, че в определени моменти обществото постъпва много по-лошо, отколкото когато не беше свободно. И пред очите ми отново е ситуацията у нас, където криминалната престъпност е обсебила страната – дотам, че днес любимите професии на децата в детската градина са „гангстер“ и „мутра“.

Притеснява го Хавел безбожната демагогия, а аз си спомням за онези чевръсти приватизатори, които прикрити зад гръмки антикомунистически фрази трупаха постове, власт и милиони от съмнителни сделки. Днес съзирам някои от тях по митинги и протести, с надежда утре отново да са в далаверата.

Признава Хавел, че културният упадък го ужасява много повече от икономическия, а аз виждам цяла плеяда от арогантни български типове с фалшиви дипломи и титли, които се изредиха на софрата на властта.

Споделя последният президент на Чехо-Словакия, че пази свободата си дотолкова, щото да има за всичко собствено становище. И приема дадено негово мнение да изглежда левичарско, а друго десничарско, без това да го тормози. (Опитвам се да си го представя сред шайка дегенерати, която го ръга в ребрата да скача, защото „кой не скача е червен“).

Твърди първият президент на Чехия, че злото и човешката мъка ще съществуват винаги, както и че политическата арена постоянно ще привлича безотговорни авантюристи и мошеници, и нито той, нито който и да било друг, ще спечели тази война веднъж завинаги. Но тя трябва да бъде водена, защото Господ така го желае и защото това е вечна, никога несвършваща война.

По-долу предлагам откъси от „Летни размишления“, която няма да се уморя да цитирам – за огромно неудоволствие на политическите партизани от всички цветове на дъгата.  ВТ

 •••

Връщането на свободата в една морално напълно разложена среда предизвика явления, които можеха да се очакват, но въпреки това надминаха представите ни. Става дума за огромния и почти ослепителен взрив на всички възможни лоши човешки качества.

Правилата, ако могат така да се нарекат, които авторитарният режим беше създал, са премахнати. Новите правила на свободно поетата отговорност към общото и за общото, все още не са създадени. Те и не могат да бъдат създадени, защото такова нещо се ражда и култивира в продължение на дълги години.

Обществото ни се освободи, но в някои моменти постъпва много по-лошо, отколкото когато не беше свободно. Стремително нараснаха всички видове криминални престъпления, а в медиите се изля онази позната мръсотия, която извира от тъмните пластове на обществата винаги по време на исторически преломи.

Появиха се и още по-сериозни и опасни явления: национална недоброжелателност с признаци дори на фашизъм, безбожна демагогия, интригантство и съзнателно лъгане, непримирим и безогледен сблъсък на лични интереси, жажда за власт и крайна амбициозност, фанатизъм от най-различен характер, мафия, всеобщ недостиг на толерантност, липса на вкус, на чувство за мярка и на размисъл.

Аз обаче отново и отново се убеждавам, че в нашето общество е скрит огромен потенциал от добра воля. Само дето тази добра воля е някак си атомизирана, наплашена, задавена и объркана от ситуацията; осакатена и безпомощна. Тя сякаш не знае на какво да се опре, как да започне, къде и по какъв начин смислено да се реализира.

Говори се, че всеки народ има такива политици, каквито заслужава. В определен смисъл това е така: политиците действително са огледало на обществото и въплъщение на неговите възможности. Но същевременно – което е парадоксално – валидно е и обратното: обществото също е огледало на своите политици.

Впрочем от политиците до голяма степен зависи, кои сили в обществото ще освободят и кои ще потиснат; дали ще се опрат на по-доброто или на по-лошото у всеки човек поотделно.

Непрекъснато някой ме съветва да се преструвам, когато се налага. Да се съобразявам с политическите капризи на деня, пък ако трябва и да полаская тогова-оногова само защото ще му бъде приятно. Непрекъснато слушам и съвети от друг вид. Например как трябвало да бъда по-твърд, по-решителен, понякога да ударя по масата, на някого да изкрещя или, с други думи, в интерес на общото благо да предизвикам малко страх, дори малко ужас.

Знам обаче, че ако искам да остана верен на себе си и на своето разбиране за политиката, не трябва да обръщам внимание на такива съвети. Откровеността никога не може да се наложи чрез увъртане, истината – чрез лъжа, а демократичният дух – чрез авторитарно нареждане.

Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено становище. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско“, друго пък – „десничарско“. И да си призная – все ми е едно.

Едно от моите изненадващи познания в областта на „високата политика“ е, че проявата на вкус е по-важна от каквото и да било политоложко образование. В политиката много по-важни са такива неща като вживяването в другия, умението да го заговориш, способността бързо да се ориентираш не само в проблемите на хората, но и в душите им.

Не е истина, че принципният човек не става за политик. Стига неговата принципност да е допълнена с търпеливост, размисъл, мярка и умение да разбира останалите.

Не е вярно, че в политиката успяват само безчувствените циници, фукльовците, нахалниците и грубияните. Действително всички тях политиката ги привлича, но в крайна сметка тежест имат единствено почтеността и възпитанието.

Признавам, че културният упадък ме ужасява повече от икономическия. Той повече се вижда и по някакъв начин „физически“ тормози човека. Много повече би ми пречило, ако, да речем, кръчмата, в която ходя, е мръсна и с мен се държат просташки, отколкото ако не мога да я посещавам всеки ден и да си поръчвам най-скъпите ястия.

Никой не може да ме убеди, че медицинската сестра ще започне да се отнася по-добре към пациента, едва когато е по-добре заплатена. Че единствено по-скъпото жилище може да бъде по-уютно. Че само богатият търговец може да бъде учтив, и че единствено преуспяващият фермер може да се отнася човешки към добитъка.

Злото ще съществува винаги, човешката мъка – също. Политическата арена постоянно ще привлича безотговорни авантюристи, честолюбиви люде и мошеници. Дори унищожаването на планетата няма да престане току-така. Нито аз, нито който и да било друг ще спечели тази война един път завинаги. Най-много тук-там да бъде спечелена някоя отделна битка. Дори и това не е сигурно.

И все пак ми се струва, че има смисъл усилията ни да не спират. Тази война е водена столетия наред и да се надяваме, че ще продължи да се води още векове. Тя трябва да бъде водена заради принципа, защото това е правилно. Или ако щете, защото Господ го желае. Това е вечна, никога несвършваща война.

Малко са хората с толкова нищожни илюзии, каквито са моите. Чувствам се обаче задължен да отстоявам онова, което смятам за добро и правилно. Не знам ще успея ли, или не да променя нещо в тази посока. Допускам и двете възможности. Не допускам само едно: че е безсмислено човек да се бори за доброто.

Никога няма да изградим правова и демократична държава, ако едновременно не изграждаме държава човешка, нравствена, духовна и културна – колкото и ненаучно да звучи това в ушите на политолога.

И най-добрите закони, и най-добре измислените демократични механизми не гарантират нито законността, нито свободата, нито човешките права, щом не са подплатени с определени човешки ценности. Какъв смисъл би имал например един закон, който никой не уважава, никой не защитава и никой не изпълнява?

Знаем от собствения си неотдавнашен опит какво може да стане с един напълно почтен закон, ако той попадне в ръцете на един непочтен съдия, и колко лесно непочтените хора могат да използват демократичните институции за установяване на диктатура и терор.

Законът сам по себе си и демократичните институции сами по себе си са безсилни, ако зад тях не застанат волята и смелостта на порядъчните хора, които да не разрешават злоупотреби.

Ще продължа да говоря за отговорността и морала до втръсване и напук на снизходителните усмивки, лице в лице със сегашния обществен маразъм.

И днес, както и преди, нямам причина да смятам тази своя битка за обречена. Със сигурност може да бъде изгубена само една битка – тази, от която предварително си се отказал.

Вацлав Хавел. „Летни размишления”. Прев. Вл. Трифонов. София, 1993.

https://www.facebook.com/vlado.trifonov.5

 

Posted in коментари, проза | Вашият коментар

ЛУКС В ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ

Появи се на пазара за култура необикновен сборник. Нестандартно творение не само заради „стърчащия“ формат (16х30), но и заради съдържанието – 6 номинирани драматургични текста от общо 85, участвали в конкурса за Нова българска пиеса на Нов български университет.

Провокативен продукт – за режисьорите на театрални спектакли и за читателите на книги. Защото освен художествени произведения, предназначени за поставяне на сцена, споменатите пиеси са и литература, напълно подходяща за самостоятелно четене. Истински лукс във време, в което мисленето се е превърнало в досадна отживелица, а забавлението – в парад на глупостта.

корица

Автори:  Йоана Мирчева, Нели Лишковска, Петя Башева, Владо Трифонов, Георги Тенев, Иван Димитров

Справедливостта е като свободата – уморителна и тежка.

Иска да се вземат решения,

от които можеш да спечелиш, но и да се провалиш.

https://www.youtube.com/watch?v=3wJO9dVU6wA
Posted in новини | Вашият коментар

ЩОТО НИ ЛЪГАХА, КОЙ ОТКЪДЕТО СВАРИ

(празнично повторение)

 „Щях да обичам България, ако в нея не живееха българи”, пише в мрежата анонимен емигрант.

„В България навсякъде са се загнездили червени мафиотски кланове – в печата, в радиото, в телевизията, навсякъде”, прибавя друг.

„ДеСето  още управлява живота и умовете ни”, допълва трети.

Семейство на средна възраст, мои познати, обсъждат възможността да напуснат България завинаги. Според тях вече е трудно да се ориентираш, кой в тази държава е мафия и кой не е. Тук като че ли всички са мафия – казват едновременно. И двамата смятат, че „нацепената батка” (наследник на мутрата от 90-те) се е превърнал в общонационален модел за подражание: разчекната походка, прическа на маймун и демонстративна наглост.

Българите приеха като правило, че за да живееш добре е достатъчно да си гангстер. Или адвокат, който защитава гангстера. Или съдия, който оправдава гангстера. Или политик, който си пие кафето с гангстера и ползва парите и курвите му.

Преди време една балерина, която реши да стане галеристка, ми каза: „В България няма разлика между политици и бандити! Аз, обаче, съм на път да предпочета бандитите. Те поне си признават, че са такива и с тях повече работа се върши.”

Може и да е права.

Небивалици на всеки ъгъл, във всяка пресечка. От пластмасовите контейнери за разделни отпадъци в центъра на София са останали предимно черни петна.

„Ми да ги бéха направúли от железо, нéмаше да ги горят”, обяснява проблема угоен пазител на реда. След което си хвърля фаса в краката и хубаво го размазва.

В коя европейска страна кръщават държавниците си с имена като „Пикаещия в шадраван”, „Гошо Тъпото” или „Сашо Апашо”?

Къде в Европа политици подаряват на циганите леви маратонки с обещание, че ако гласуват за тях, ще си получат и десните?

Къде другаде ще срещнеш толкова хора с квадратни глави и кръвнишки физиономии?

„Българите станахме много злобни и отмъстителни”, оплаква се продавачка на бензиностанция. „Защо?” – питам, докато ми налива бензин. „Щото ни лъгаха, кой откъдето свари” – отговаря.

„По-точно?” – продължавам да питам. На колонката сме само двамата, но въпреки това жената започва да шепти: „Като почнеш от мошеника, дето си построи дворец с парите на демокрацията, та стигнеш до онзи гърчавия, дето обеща да ни оправи за 800 дни”, казва тя и се оглежда подозрително.

И тъй, България е в семейството на европейците – без духовен елит и без гражданско общество. С армия от покварени политици, разюздана мафия и тайни служби от близкото минало, които управляват и едните, и другите. Обречени ли сме? Има ли изход?

“Има, как да няма!” – дава си кураж продавачката на бензин. “Политици, които да са за пример на хората, не крадат и не лъжат чак толкоз. И народ, който не е дотам покварен. Ама де такива“?

Де такива? – чудя се и аз.

Вътре в държавата липсват. Значи трябва да се търсят навън. Щом можем да внасяме картофи и пилета от чужбина, защо да не можем да си внесем президент от Финландия, да речем? Премиер от Норвегия. Министри от Канада. Полицаи от Англия. Чиновници от Сингапур… Виж, с народа е по-сложно.

(със съкращения)

 

Posted in България, анализи, истории, коментари | Вашият коментар

ПОМНЕТЕ, ЧЕ ИМАМЕ ГЛАВИТЕ СИ!

При цялата човешка нескопосия – душевна и телесна – има две добри вести. Първата е, че хората, каквито и да са, където и да са, могат да подобряват себе си, без да зависят от никого. Ние можем да размишляваме и да се усъвършенстваме без политиците, мафията или световната финансова криза да са в състояние да ни спрат.

Ако ни пречат в службата, можем да го правим вкъщи. Ако вкъщи ни разсейват, можем да се заврем в мазето и там да се упражняваме на спокойствие. Ако мазето ни се стори тясно, можем да се качим на Витоша, да заминем за Кралство Бутан или с полет на Air France да отлетим при креолите на Сейшелските острови.

Експертите твърдят, че дори преди да напусне този свят, човек може да научи нещо ново – например в каква тоналност е последното му издихание. И да помъдрее. Познание и помъдряване в последната минута – не ти трябва вестник, не ти трябва телевизия!

Така е, ние имаме главите си, те са наша неприкосновена собственост и как ще ги използваме зависи единствено от нашата воля. Съзнанието за тази истина и нейното споделяне с други хора ни прави свободни и независими. Свободата и независимостта предизвикват добро настроение. А доброто настроение научно води до усмивка.

Да имаш усмихнат народ означава, че той си знае цената и не се двоуми да въздаде всекиму заслуженото. Например ако си политик и крадеш на поразия, такъв народ със сигурност ще ти осигури дългосрочно килийно превъзпитание.

Демократичният свят се е научил, че е по-добре играта между управляващите и управляваните да става по правила, с добри обноски и взаимен респект, отколкото с псувни и среден пръст. Отборите са два, но играят с обща цел: печалба за едните и другите.

Разбрал е демократичният свят, че ако само единият печели, а другият губи, рано или късно печелещият ще бъде сполетян от гнева на губещия. Така е в страните с демокрации.

Как стои този въпрос при българите?

Зле. Българските политици не искат мислещи хора в добро настроение? Българските политици искат народът да е навъсен и без самочувствие. Наясно са българските политици, че кахърните и безрадостни хора са най-лесни за унижаване и управляване.

Помнят българските политици как действаше схемата при социализма и я предадоха на децата и внуците си, със заръка да я модернизират. И те я модернизираха, като крадат повече от татковците си и плашат хората. Научило е новото попълнение, че страхът убива съвестта и който е завладян от него, ще изпълни всякаква поръчка. Ето я и втората добра вест: те също се страхуват. Направо се наакват от страх. Обяснимо – имат повече за губене, пък и са си плашливи по наследство.

И тъй: разполагаме с две добри вести! Оттук нататък остава да ги множим. За наше задоволство и за мъка на старите и млади гаулайтери.

Posted in анализи, новини | Вашият коментар

МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА СТУДЕНТИТЕ

За студентите от четирите краища на света, които, надявам се, успях на нещо да науча и за мен, който успя на нещо да се научи от тях – три пъти „Ура!“

Posted in новини | Вашият коментар

БАНАЛНОСТТА КАТО НАЙ-СТРАШНО ЗЛО

Залата се е втренчила в екрана, не шуква. Какво има там, че така е привлякло вниманието й? Фокуси ли прави някой, магия ли се случва?

Да, случва се магията на една добре разказана и показана история – историята на Хана Аренд. Такава, каквато я знаем от книгите й, интервютата и статиите за нея, и каквато я виждаме в актьорската интерпретация.

Лежи Барбара Зукова на дивана, пуши и „играе” мислите си за вината и невинността на нацисткия престъпник Адолф Айхман, а ти ги виждаш и дори ги чуваш, без тя да издава нито звук. Как се режисира това? Кой може да те научи да го правиш? Учи ли се изобщо такова нещо и ако е така, къде са го учили Маргарете фон Трота и пани Зукова – в НАТФИЗ и часовете по режисура и актьорско майсторство?

hana arend

Та, обичам да наблюдавам такива лица – непомръдващи, изцяло погълнати от случващото се пред тях. И не е истина, че българският зрител можел единствено да хрупа пуканки в салона, да сърба фанта и да се хили малоумно. За толкова му стигал интелекта и повече не бивало да се очаква от него.

„Каквото се дава, такова се получава. Дай хубаво – ще получиш хубаво. Дай умно – ще получиш умно” – казваше покойната ми баба, без да е посещавала религиозно-философски курсове. Тъй е и с филмите.

„Хана Аренд” гледах в Дома на киното и въпреки соцседалките (неудобни и с липсващи номера) изпитах отдавна неизпитвано удоволствие: да участвам в събитие без глупави диалози и истерично преиграни чувства. Събитие, където страстта, мисленето и таланта се сливат, за да остане внушение за най-страшното зло. Онова, извършено от банални човешки същества, които са се отказали да бъдат личности.

Posted in коментари | Вашият коментар

ПЪТЯТ НА ЕВГЕНИ АНДРЕЕВ – НЕНЬО

Скрити послания, кодирани във фигури, цветове и сенки – от сурови скандинавски фиорди и рибари до призрачни образи на Христос и Богородица.

Предизвикателство: за всеки, който търси в изкуството онова, което най-трудно се открива – неназовимото.

Удивление: тъкмо смяташ, че си го открил, то отново те подканя да продължиш да търсиш. До ново предизвикателство. И удивление.

Вселената – с видимото и невидимото в нея – винаги се е нуждаела от тълкуватели и изразители. И винаги ги е намирала, често пъти драматично. Видеоизложбата с творби на Евгени Андреев-Неньо е свидетелство за това.

 

Posted in коментари | Вашият коментар

ПИЕСИ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА

Премиера на „Пиеси за справедливостта“ – книга/сборник с номинираните пиеси в първото издание на Конкурс за нова пиеса на НБУ, 2017 г.

za-info-16-10_678x410_crop_478b24840a

Красив, смислен, забавен и полезен сборник. Колкото до справедливостта, ще кажа така: тя е като истината – свързана е със съвестта, тя пък с хляба, той пък с ръцете, които го поднасят, те пък с устите, които го кусат… Колкото усти, толкова справедливости.

п.п. Очаквай видеоклип от премиерата в НБУ.
Posted in коментари | Вашият коментар

МЪЛЧЕТЕ И НЕ ПИПАЙТЕ ИМЕТО ДЯКОНОВО!

Отново започнаха: Левски, Левски, Левски… Един през друг. На талази, на талази. Инициативни комитети, гръмки думи, фанфари, възклицания… Сакън някой да остане нечут, недоизказал се или още по-зле – да го сметнат за отлъчен от актуалната социокултурна стъгда.

Време е да бъде приет закон, с който да се забрани използването на имената на бележити българи, от когото и да било, по каквито и да било поводи. Иначе е много лесно: увесваш портрета на Левски на един пирон над бюрото, изпраскваш една помпозна реч и се сдобиваш с пожизнена индулгенция за всичките си досегашни и бъдещи грехове.

Кметове, общински съветници, министри, премиери и президенти; поети, писатели, ласкатели… трябва да млъкнат и дума да не обелват за националните герои на страната ни. Да мълчат и да слушат съвестта си, докато не я чуят. Веднъж чуят ли я, тя ще им подскаже какво да правят нататък.

п.п. Излезе съобщение, че ученик от Благоевград отказал да рецитира стихотворение за Левски. Обяснил на учителката си, че ако Левски днес бил жив, сам щял да се обеси, от срам за държавата, в която живеем. Вместо да му стисне ръката, учителката му писала двойка и го изгонила от час. Ашколсун на таквизи учителки!
https://www.facebook.com/vlado.trifonov.5
Posted in коментари | Вашият коментар

СИЧКОТО СМЕ СИГАНИ

България е малка, но прекрасна страна.

Разположена в сърцето на Балканите,

с богата история и култура,

красива природа и гостоприемни хора.

Тъй пишело в новите пътеводители и брошури, които ще се разпространяват по туристически борси и изложения в цял свят – уведомяват ни от телевизора. Над 3 милиона им била бройката, на 6 езика, отделно сувенири и картички… – всичкото това на стойност 5 милиона лева. По този начин сме щели да убедим чужденците бързо да идват насам и колко добре ще си изкарат, ако го сторят.

– Екипите, които бяха по съответните брошури, в тях имаше представители на научните среди, на историко-географския факултет на Софийския университет… – казва еди-кой си туристически зам. министър. И продължава: – Дали сегашното лого на рекламния клип е удачно, дали само трябва да се стилизира, доработи, да се смени слоганът към него, ако има необходимост, тогава вече ще се направи ново.

Не му е много ясна приказката на зам. министъра, но това е малката беля. Голямата е, че отново се пече измама, която съвсем ще затвърди името на българите като обиграни лъжци и дезинформатори.

Чудя се, след като в екипите е имало представители на научните среди, как нито един не намери за необходимо да обясни, по научному, че преди да се зарибяват чуждите туристи с клипове, брошури и пътеводители, е нужно да се изгради култура на българското народонаселение.

Култура на посрещане на госта и на неговото обслужване.

Култура на обличане и поведение на персонала – без балкантуристки шевици, калпаци, дудуци и бръкнати ръце в потурите.

Култура на движение по улиците и шосетата.

Култура на говорене на публични места (крещенето не се брои).

Култура на облекчаване на естествените нужди (пикаенето в градинките също не се брои).

Защото – да го кажем за пореден път, – ние българите, нищо че си имаме културно министерство и дори културен министър, сме много зле културно. Да не кажа, че направо сме за мустака.

Представям си, че съм чужденец и се приземявам на летище София. Първа среща с прекрасната България от пътеводителя. Първи потрес: размъкнат и неугледен персонал със съмнителна хигиена и изражения на селски колячи – усещането е, че си крайно нежелан в тази страна и животът ти виси на косъм.  И, разбира се, нула познание на чужди езици. Защо му е да знае на персонала чужди езици. „Който иска да си говори с мен, да научи български”, гледа мръсно торбест митничар със свински очички.

Уникална селяндурщина и пълно незачитане на човешкото достойнство! Това ще се усети по-късно в таксито, ще продължи в хотела, както и на следващия ден по време на разходката из тази „малка, но прекрасна страна” и през цялото време на пребиваването в нея. А ти, чужденецът, невярващ на очите и ушите си изваждаш брошурата, прочиташ още веднъж написаното и си казваш, че някой много, ама много лошо се е подиграл с твоята западноевропейска доверчивост.

Да, бихме имали шанс да ни посещават нормални туристи, а не „изпаднали германци”, ако българските хотели и заведения не бяха  построени и стопанисвани от криминални типове, и ако в тях не се беше просмукала цялата простащина и безвкусица, на която българският новокапиталист е способен.

Да, щяха да ни посещават нормални туристи, а не скандинавски алкохолици и жадни за българска ласка английски дебелани, ако църквите и манастирите ни бяха подредени и се управляваха от спретнати и възпитани свещеници. А не от мазни и неприветливи субекти с калимявки.

„Очаква се еко и религиозният туризъм да изместят алкохолния, на който сме свидетели през последните години по Черноморието” – информират  ни по телевизора.

Възможно е, но преди това българските попове, които превърнаха църквата в лична латифундия, трябва да отнесат един здрав превъзпитателен пердах от своите енорияши.

Възможно е, ако тези грешници с прасешки манталитет не се изнасилваха едни други през нощта и не крадяха де що има за крадене от паствата си през деня, вместо да укрепват вярата им в Христовите ценности;

… ако създаваните с години привички да не опонираш на властта и да се свиваш пред по-силния не се бяха превърнали в наша втора природа;

… ако духовните санове не се продаваха на бандити;

… ако не бяхме позволили на заклети безбожници да заемат предните редове в черквите (те винаги са на предните редове!), дошли да изкрънкат индулгенции за минали и бъдещи престъпления.

Да, щяха да ни посещават нормални туристи, ако ние, българите, с поведението си на европейци респектирахме онези, които си позволяват идиотщини. Но как стават европейци хора, обучавани десетилетия на атеизъм, готови да разпънат Христос всеки път, когато им се подхвърли някой друг сребърник? Чрез каене и пости – ще каже някой шегобиец. И с право.

*

България действително е прекрасна страна и някога в нея са живеели гостоприемни хора, които не са се интересували каква длъжност заемаш и колко пари получаваш, за да те подслонят. Но им взеха земята, набутаха ги зорлян в текезесета, накараха ги да повярват в колективната демагогия и за капак ги произведоха в работническо-селска интелигенция.

Затова днес „сичкото сме сигани”, само дето циганите не искат да имат нищо общо с нас.

интегриран циганин
photo by vlado-trifonov
Posted in България, анализи, коментари, цигани и българи | Вашият коментар

Къси форми с дълъг обхват (2)

Кой с каквото може

 Един с бъбриво мълчание.

Друг с приповдигнато празноречие.

Трети – с умението да изтърпи и двамата. 

***

Тайният смисъл на съществуващото (което се вижда)

е в несъществуващото (което не се вижда).

И тъй като достъпът до него е невъзможен,

остава да се радваме на безсмислието на своето съществуване.

Иначе казано: безсмислието е смисълът да ни има.

***

Животът е проблем сам по себе си.

Въпросът е как проблемът да ти стане приятен.

Има един начин: като престанеш да задаваш такива въпроси.

 

Posted in коментари, поетично | Вашият коментар

Къси форми с дълъг обхват (1)

Най-доброто влюбване е да се влюбиш,
след което да побързаш да умреш.
Така няма да ти остане време за разлюбване. (Проверено!)

***

Истинската доброта е тиха:
идва на пръсти и си отива на пръсти.
Добротата, която крещи: „Вижте ме колко съм добра!”
е представителното лице на злината.

***

– Обичам те, скъпи – рече богомолката.
– И аз те обичам, скъпа.
– Но аз те обичам повече от себе си даже.
– И аз те…

Не му остана време да се доизкаже.

***

Дадоха си един на друг.
Взеха си един от друг.
И се разделиха.
До следващо вземане-даване.

***

Първо съсипа здравето му,
после взе да го лекува,
накрая той почина,
а тя написа рима:
Любими, прости ми!

***

Казаха му, че никога не е късно
човек да открие себе си.
 – Добре – съгласи се той.
Качи се на последния етаж
и скочи.
Падаше широко усмихнат,
щастлив от предстоящата среща.
 Долу шумно ръкопляскаха.
***
Няма безгрешни хора.
Има хора, които съжаляват за грешките си
и други, които не го правят.
Между първите и вторите
е цялата шизофреничност на човечеството. …
Posted in поетично | Вашият коментар

КЪДЕ ТИ БЕШЕ АКЪЛЪТ, ГОСПОДИ…?

Като сътвори основното, което имаше да сътворява, Господ реши накрая да създаде и човека, след което да се отдаде на заслужена почивка.

На Шестия ден, към здрачаване, Той спря работа, потри доволно ръце и седна  – уморен и удовлетворен – да изпие едно кафе.

На Седмия ден, още отрано, Господ пусна телевизора, надникна в гугъл, хвърли едно око на пресата, прочете един наскоро издаден бестселър и усети силни болки в сърдечната област. Сетне го присви стомаха, взе да му се гади и се наложи да повърне. После още веднъж. И още няколко пъти.

– Боже, Боже, къде ти беше акълът? – скубеше си Господ косите и брадата едновременно, и легна съкрушен.

И оттогава не е ставал.

 18301849_10208812513661840_3289180096855735312_n

Posted in истории | Вашият коментар

ВИСШ МАГИСТРАТ ОСЪДЕН НА 20 ГОДИНИ, БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ!

Интервю с бандит

Нарича себе си „средна ръка бандит”, въпреки че помни времена, когато е правил и големи удари. Виждали сме се инцидентно през последните години, сега обаче го потърсих съвсем умишлено в заведението, където знаех, че се заседява. Имах конкретен повод: публикувани в пресата думи на един прокурор, че той и колегите му от Върховната касационна прокуратура щели да стигнат до корена на злото и да разкрият кой в България пере скришом пари.

Амбициозно изказване на г-н прокурора, натопорчено. Не можах обаче да схвана малоумна ли е тази прокуратура, че досега не е разбрала кои са перачите в България. И как по-точно смята да стигне до корена на злото. Затова реших да се допитам до моя човек, бандита, дето е видял немалко прокурори през живота си и познава правосъдната ни система интимно, тъй да се каже.

Текстът е с незначителна редакторска намеса.

(…) Парламент, полиция, прокуратура и съд – ето къде са се завряли едни от най-големите нехранимайковци на държавата! Някой трябва да им извие врата и чак сетне да се занимава с обикновените бандити. Защото обикновените като видят, че на големите им падат главите, ще се позамислят. А иначе си викат, щом ония мазни муцуни крадат безнаказано, аз да не съм по-прост.

Там е истинската престъпност – на върха. Резни им сметанките и държавата ще се нормализира. Ще стане като на Запад – и там има лоши момчета, но са под контрол и си знаят мястото.

Главният прокурор да вземе да се самосезира и да подкара цялата тая гнилоч към затвора. Той им знае далаверите най-добре. Обаче няма да го направи, защото е от същото тесто замесен.

Затворите ни са пълни с кокошкари, предимно цигани и тук-таме някой педофил за кадем. Нито един министър. Нито един прокурор. Мечтая за деня, в който София ще осъмне с едри надписи: ВИСШ МАГИСТРАТ ОСЪДЕН НА 20 ГОДИНИ, БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ!

Малките бандити се учат от големите бандити. В България големите бандити са във властта. А кой стои зад тях вече е друга работа. 

Дали става дума за световна конспирация? Естествено! Както и за световни кинти. Нашите ганьовци са също част от тази конспирация. Без значение дали са леви, десни или по средата.

Най-мърлявата и неефективна полиция е у нас. Факт. Омешали са се от сержанта до генерала и обратно. Топтан са вътре в „търга“. Който откаже да участва – шут в задника.

Ако някой иска да бори престъпността в България, нека тръгне отгоре, от големите крадци и мошеници: политици, прокурори, съдии и полицаи. Да започне наказателни производства, без да пресмята кой на кого бил роднина. И постепенно да слиза надолу.

Има бандити и бандити. За да си истински бандит трябва да имаш ум, сърце и поне малко морал. Да спазваш правила. А иначе с два грама акъл и сърце на мишка не чиниш за нищо друго, освен да си милиционер.

Еди-кой-си станал собственик на медия, защото от малък бил детето чудо, вундеркиндче бил. Вместо да се изправи и да каже: така и така, обслужвам едни хора и те ми се отплащат, като ми подаряват телевизия. Бъди истински бандит, бе! Бъди мъж и си признай! Но това не са мъже. Това са потурковци с претенции.

Хич да не се изненадват ония от Брюксел, че сме били крадливо племе и лъжливо. С тяхна помощ сме такива. На тях им е изгодно да сме такива. Ако беше обратното, щяха да ни окупират и да ни превъзпитат. Сега обаче им дойде нанагорно. Хванаха се за главата: „леле, какво направихме, тия българи били по-голяма беля, отколкото ги мислехме”. Хак да им е!

(Със съкращения)

 От подготвена за издаване книга с етюди, коментари и критика.

Posted in Брюксел, България, анализи, коментари, магистрати, прокуратура | Tagged | Вашият коментар

Балканско-Великденско…

„Между отмъстителни мисли и временни бунтове минава горчивото и празно време на балканските хора. За всичко друго те са безчувствени и отсъстващи. Понякога дори човек се пита дали духът на повечето балкански народи не е завинаги отровен и може би никога вече те няма да могат да направят нищо друго, освен да търпят насилието или да го вършат”… (И. Андрич)

Хайде сега с мазни агнешки бради да óкнем: бъл-га-ри, ю-на-ци! Хубаво да ви чувам – три, четири! После ще гърмим в тавана и ще напердашим дечурлигите.

Христос воскресе!

Posted in България, демокрация, коментари | Вашият коментар

Предстоящо минало

С всяка секунда цъкащият на стената часовник ни оставя в миналото.

Една сврака прелита край прозореца – вече е история.

Пием си кафето – история.

Изяждаме какаовата курабийка и взeмаме нова – пак история.

Заспиваме и се събуждаме след 1000 години. Tова сега трябва да е бъдеще – казваме си. Но не е.

Няма бъдеще. Има предстоящо минало.

Минало в бъдещето (става и обратното)

photo by vlado-trifonov
Posted in коментари, снимки | Вашият коментар

ЗА ДРЪЖКАТА НА БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ

„Да, прав си и съм съгласен с теб, но ще продължавам да държа на моето, защото така ми изнася”. Инак речено: няма как да ме убедиш, дори да си успял да ме убедиш. Нещо подобно казал един старогръцки софист на Платон. Нещо подобно говорят днес политиците между себе си, говорят го и на нас.

Възможно е онзи старогрък да е бил далечен роднина на софийските шопи, дето колкото и да ги убеждаваш в очевидната истина, они рупат ли рупат. Например ти им приказваш, че така нареченият български политически елит изобщо не е никакъв елит, а банда по-големи и по-малки мошеници, те се съгласяват и продължават да гласуват за тях. После се събират с трибагреници по градинките и крещят „мафия”, „мафиоти”, но го правят с една топла нотка в гласа, сякаш са се себеоткрили. Доволни са, че са част от колектива, вместо да грабнат дръжката на българското знаме и да им подпалят задниците.

bw-bucket1
На ул. „Беловодски път” в Бояна, преди отбивката за хотел „Берлин”, служител на пътна полиция дава знак със  стоп-палка. Спирам. Очаквам да поиска документите ми за проверка, но той не ги иска. Спрял ме е, за да мине „милиардерът от ДПС и дясна ръка на Ахмед Доган” (както е известен сред медиите), варден от джипки на НСО и частни пазванти.

Според какви правила за движение трябва да дам предимство на този човек, чието име е замесено (пак според медиите) в безброй схеми на организираната престъпност? „Трябва да му дадеш предимство, защото цялата държава е зависима от него, ти също” – мърмори тихичко вътрешният ми глас. „Аз не съм зависим от него! Аз съм свободен гражданин, който живее в демократична държава, управлявана от демократични закони”, възразявам остро. „Демократична държава на куково лято”, продължава да мърмори вътрешният ми глас. „Ако беше демократична, тоя същият и приятелите му щяха да ходят пеш, в кръг и в костюми на райета”. …

Поглеждам към полицая и виждам в очите му неудобство от унизителната роля, която му бяха възложили началниците. А може да ми се е сторило.

Но да се върна към дръжката на българското знаме. Какво трябва да се случи, за да изпълни тя най-сетне истинското си предназначение?

Posted in демокрация, истории, коментари | Вашият коментар

ДРАКОНОВСКИ МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА НАРОДА И ДЪРЖАВАТА!

АВГИЕВИТЕ ОБОРИ ИСКАТ ОГЪН, НЕ ДЕТСКИ ЛОПАТКИ

(…) Монтескьо казва, че базисът на демокрацията е добродетелта, но той не казва, че на недобродетелни хора трябва да дадем такива наредби, каквито даваме на добродетелни. Той не казва, че законодателите трябва да чакат последствията от проповедите на моралистите или че трябва да предвиждат в законите си тези последствия.

Тъкмо обратното.

Когато обществото гине в морална безредица, когато от минута на минута може да го сполети най-грозна катастрофа, законодателят взима незабавно драконовски мерки, за да отстрани опасността, която заплашва съдбините на държавата и на народа.

– Защо драконовски мерки? – ще попитат някои читатели – Нима законите и наредбите не действат, когато са хуманни?

Ние говорим за общество току-що излязло от робство и което запада в развала. Ние говорим за общество, което е робувало дълги векове на чужд деспот и което, след провалата на тоя деспот, започва да гнети само себе си и да се самозаробва. Робът не зачита хуманните закони; той ги нарушава и погазва винаги когато може да направи това безнаказано.

Българската развала, каквато я виждаме днес, е ужасяваща. В такава страна човеколюбивите наредби са анахронизъм. Авгиевите обори искат огън, не детски лопатки.

(По Стоян Михайловски, 1856-1927)
Posted in България, демокрация, коментари | Вашият коментар

КОЛКО ГОЛЯМ ПРОСТАК ТРЯБВА ДА Е ЧОВЕК…

DSC06776 !

photo by vlado-trifonov

Тия дни разговарям мислено с един от героите на новата ми книга, колко голям простак трябва да е човек, че да е годен за власт. За лидер на партия, да речем. Или за областен управител. За министър. Или просто за директор на нещо си.

Колкото по-голям простак е, толкова по-добре – казва моят герой. И добавя, че да си само простак не е достатъчно. Трябва да си също достатъчно алчен, угодлив със силните и ербап със слабите.

Имат ли някакъв шанс онези, дето не са нито простаци, нито алчни, нито угодливи? – питам наивно героя си. Имат – казва той. Но тогава се губи целият смисъл от това, да си във властта.

Posted in коментари | Вашият коментар

ПРОМЕНИ СИ ПЕРСПЕКТИВАТА, БОЛГАРИНО!

Погледни на фрашканите заведения с дъвчещо, мляскащо и сърбащо народонаселение като на картина на благополучието, с каквато малко държави могат да се похвалят.

Обърни внимание, че без нашите цигани, без нашата мафия и без нашите корумпирани и в червата политици, страната ни нямаше да е толкова известна.

Осъзнай байганювската тълпа от ново поколение като дар от Бога – как иначе щеше да правиш разлика между красиво и грозно?

Гордей се, че живееш на територия с най-голямо средоточие на луксозни джипки и палати с гипсови амурчета, за яд на ония, дето разправят, че сме най-бедните в Европа.

Радвай се, че пътищата ни са дупка до дупка – това изостря сетивата и усъвършенства рефлексите.

Приеми обирите на апартаменти и магазини като демократична възможност всеки да си изкарва прехраната според способностите.

Почувствай позитивно факта, че след близо 30 години „промяна“ продължават да те управляват чичовите червенотиквеничовчета и отрочетата им. Това е недвусмислено доказателство за издръжливост и приемственост.

Разумей, че дружбата със СССР е нужна на България както газ и нефт за всяко живо същество. Това означава, че уважаваме и спазваме традициите.

Наконец радуйся, че си свободен по ум, дух и сърце, и няма подвизи, на които да не си способен! Включително да ковеш пирони с глава.

Бай Ганьо убива автора си Худ.Илия Бешков

       худ. Илия Бешков

future as no need for security

                                                                                             photo by vlado-trifonov
Posted in България, ЕС, демокрация, цигани и българи | 2 коментара

БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ – С ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА ВИНОВНОСТ!

bg politician

Посетих мои приятели в малко планинско градче. Дойдоха и съседи – ядохме прясно набрани гъби, пихме вино, коментирахме дереджето на държавата, дупките по магистралите, срутените тунели, последните изборни резултати и по стар български обичай попържахме на смени политическата класа на страната. После някои изразиха предположение, че ако от Европейския съюз поискат да сложат ред в България, могат да го направят още утре.

– Как ще стане? – полюбопитствах.

– Като се допитат до нас – отговориха.

По-долу предавам съветите им към Брюксел в шест основни точки.

1. Да бъдат блокирани сметките в чужди банки на всички български политици без изключение.

2. Навсякъде в Европа към българските политици да се прилага презумпцията за виновност.

3. Чуждите предприемачи да не сключват сделки с български фирми, за които има и най-малкото съмнение, че са с гангстерски произход.

4. Представителите на европейската култура и наука да не приемат почетни титли, ордени и медали от български президенти – които и да са те.

5. Когато са в България чуждестранните делегации да плащат със свои пари обедите и вечерите си. И винаги да имат едно на ум, че зад мазните физиономии и угодливата реторика на нашите управници се крие голям среден пръст: пак ви прекарахме, брюкселски тъпаци!

6. Брюксел да изписва на позорно табло имената на онези политици, които създават на българите име на престъпна нация.

Аз от своя страна предложих да бъде изградена по хонконгски модел независима комисия против корупцията, на която да се даде правото да извършва арести и конфискация на имуществото по всяко време, без значение кой на кого е шуре. Ангажирах се също така да изразявам навсякъде по света крайната си антипатия към субектите, наричани по погрешка „български политически елит”.

Накрая се разделихме с приятното чувство, че добре сме си помечтали и си обещахме отново да се срещнем.

Posted in Брюксел, България, ЕС, избори, истории, коментари | 1 коментар

НАКРАТКО ЗА СЕДЕСЕ-то НА ДЕСЕ-то

Пропаднала била СДС, обезличена била, съкрушена била (особено след резултата под 2 процента на парламентарните избори 2013). Нито е пропаднала, нито е обезличена, нито е съкрушена. Тя е такава, каквато е програмирана да бъде от самото си пръкване: изкуствен конструкт, създаден в канцелариите на Държавна сигурност, с пусков срок и крайна точка на разпад.

Да не говорим, че СДС никога не е отговаряла на името си, защото първото условие да съществува партия на демократични сили е в нея да има наличност на демократи. В комунистическа България демократите бяха избити в затворите и концлагерите, а малкото останали живи емигрираха. Онези, които не успяха или не поискаха да емигрират се изпоразболяха и измряха, а оцелелите по чудо бяха натикани в девета глуха и там стоят до днес.

Спомням си, по времето на Великото народно събрание взимах интервю от възрастен господин, който беше преживял по чудо Белене. Стояхме в едно ъгълче, наоколо щъкаха всевъзможни „десни” и „леви” субекти, важни и накокошинени, а човекът тихичко ми говореше: „Тук са. Агентите са тук.” Страхът беше попил в него, непрекъснато се оглеждаше и шепнеше, затова се уговорихме да направим интервюто извън сградата на парламента. Почина няколко месеца по-късно и беше един от малкото депутати, за които можеше да се каже, че са в Съюза на демократичните сили по призвание и съдба.  Но такива като него не ги искаха в СДС. Поне не за дълго. Отначало ги ухажваха, за да се възползват от авторитета им, след което намираха начин да ги изхвърлят. Защото им пречеха с морала си на политически затворници, платили скъпо-прескъпо за своя демократизъм.

От същия човек тогава чух, че демокрацията е най-напред почтеност и самоуважение, после всичко останало. Думи, на които днес (пък и тогава) всеки би се изсмял.

Къде са седесарите-демократи, които сме запомнили с почтеността им през тези двайсет и кусур преходни години? Няма ги. Отидоха си като моя герой от недовършеното интервю и на тяхно място останаха дупки, които не спират да се пълнят с политически шмекери.

Но както споменах в началото, именно това беше замисълът. Да се симулира демокрация за пред Запада, да дойдат пачките от загрижени за българската демокрация чужди организации и да се преразпределят на местна почва между подходящите хора. А подходящите хора бяха „сини” и „червени” – в един и същи строй. И не можеше да бъде иначе, след като именно „червените” назначиха „сините”. Казаха им: от днес ви назначаваме за демократи и ще правите, каквото ви се нареди. Иначе няма пържоли, няма постове. Ще бъдете Съюз на демократичните сили за пред хората, но за нас ще сте си СеДеСе-то на ДеСе-то. Речено, сторено.

Някой може да попита: ами онези стотици хиляди хора, които митингуваха по площадите и вееха сини знамена, те не бяха ли истински демократични сили? Не, не бяха. Те бяха подведен народ, на който му се привидя демокрация, за която той нямаше нито необходимата нагласа, нито необходимата смелост, нито необходимите традиции.

photo-by-vlado-trifonov-1
                                                                                                             photo by vlado-trifonov

Преди време руският журналист Владимир Познер заяви, че в Русия няма демокрация не защото няма демократични закони, а защото хората са недемократични. И не може да е иначе, след като моделите за демократично поведение никога не са били част от историческото им развитие.

За същото става дума и у нас. Не може да си живял десетилетия наред унижаван, заплашван и манипулиран, и изведнъж да станеш демократ. Пресметливо и пригодливо парвеню, да. (Гледам ги от години как прелитат с нисък полет от софра на софра, премествайки принципите си от единия крачол в другия и обратно.)

В заключение:

– СДС ще продължи да живурка, без да застрашава ничия власт, защото властта в държавата ни винаги е била една и съща и никога не е била застрашавана от никого.

– СДС ще продължи да вегетира и да се преформатира, докато не изчезне завинаги.

Такава я поискаха нейните автори – такава я направиха! За парлама пред света и за гъдел на народа.

(Със съкращения.)

От подготвената за издаване книга с коментари и критика „Демокрация до поискване”.

 

 

Posted in анализи, истории, коментари | Вашият коментар

ТИЯ У ЛЕВО И ОНИЯ У ДЕСНО…

(ексклузивно от Балкана!)

Аз, баба, още малко ще ги търпя: и дъртите пергиши генерали, дето окрадоха държавата, и началниците им в парламента, и на началниците им началниците. Сетне вземам, баба, една дебела гьостерица и почвам да ги разпределям: а сега ти марш в Първа главна килия, а сега ти марш във Втора, а сега ти в Шеста… Докато напълня килиите и седна, та си отдъхна. Щото байгън ми дойде и от тия у лево, и от ония у десно, дето една майка ги е раждала.

Сетне, баба, ще направя една партия от грамотни, що могат да четат и да пишат, не крадат презглава и на кьорсофри не стъпят.

козата доротея

Доротея

А козичката ми Доротея, нея пък ще я направя говорител, да ходи по света и да говори за красивата ни държавица, щото тя хем езици знае, хем малко яде, не си бърка в носа и няма да ни срами пред чужденците.

Тогаз ще викна да запея една песен хайдушка, баба, щото не съм пяла не помня откога. Пък ако ми остане време да вкарам и еврото, берекет версин! И да си ходя при моя човек горе да му докладвам, че съм си свършила работата на земята и нещата в България веке са станали по-убави. Тъй, баба!

 photos by vlado-trifonov

 

Posted in коментари, снимки | Вашият коментар