МЪЛЧЕТЕ И НЕ ПИПАЙТЕ ИМЕТО ДЯКОНОВО!

Отново започнаха: Левски, Левски, Левски… Един през друг. На талази, на талази. Инициативни комитети, гръмки думи, фанфари, възклицания… Сакън някой да остане нечут, недоизказал се или още по-зле – да го сметнат за отлъчен от актуалната социокултурна стъгда.

Време е да бъде приет закон, с който да се забрани използването на имената на бележити българи, от когото и да било, по каквито и да било поводи. Иначе е много лесно: увесваш портрета на Левски на един пирон над бюрото, изпраскваш една помпозна реч и се сдобиваш с пожизнена индулгенция за всичките си досегашни и бъдещи грехове.

Кметове, общински съветници, министри, премиери и президенти; поети, писатели, ласкатели… трябва да млъкнат и дума да не обелват за националните герои на страната ни. Да мълчат и да слушат съвестта си, докато не я чуят. Веднъж чуят ли я, тя ще им подскаже какво да правят нататък.

п.п. Излезе съобщение, че ученик от Благоевград отказал да рецитира стихотворение за Левски. Обяснил на учителката си, че ако Левски днес бил жив, сам щял да се обеси, от срам за държавата, в която живеем. Вместо да му стисне ръката, учителката му писала двойка и го изгонила от час. Ашколсун на таквизи учителки!
https://www.facebook.com/vlado.trifonov.5
Posted in коментари | Вашият коментар

СИЧКОТО СМЕ СИГАНИ

България е малка, но прекрасна страна.

Разположена в сърцето на Балканите,

с богата история и култура,

красива природа и гостоприемни хора.

Тъй пишело в новите пътеводители и брошури, които ще се разпространяват по туристически борси и изложения в цял свят – уведомяват ни от телевизора. Над 3 милиона им била бройката, на 6 езика, отделно сувенири и картички… – всичкото това на стойност 5 милиона лева. По този начин сме щели да убедим чужденците бързо да идват насам и колко добре ще си изкарат, ако го сторят.

– Екипите, които бяха по съответните брошури, в тях имаше представители на научните среди, на историко-географския факултет на Софийския университет… – казва еди-кой си туристически зам. министър. И продължава: – Дали сегашното лого на рекламния клип е удачно, дали само трябва да се стилизира, доработи, да се смени слоганът към него, ако има необходимост, тогава вече ще се направи ново.

Не му е много ясна приказката на зам. министъра, но това е малката беля. Голямата е, че отново се пече измама, която съвсем ще затвърди името на българите като обиграни лъжци и дезинформатори.

Чудя се, след като в екипите е имало представители на научните среди, как нито един не намери за необходимо да обясни, по научному, че преди да се зарибяват чуждите туристи с клипове, брошури и пътеводители, е нужно да се изгради култура на българското народонаселение.

Култура на посрещане на госта и на неговото обслужване.

Култура на обличане и поведение на персонала – без балкантуристки шевици, калпаци, дудуци и бръкнати ръце в потурите.

Култура на движение по улиците и шосетата.

Култура на говорене на публични места (крещенето не се брои).

Култура на облекчаване на естествените нужди (пикаенето в градинките също не се брои).

Защото – да го кажем за пореден път, – ние българите, нищо че си имаме културно министерство и дори културен министър, сме много зле културно. Да не кажа, че направо сме за мустака.

Представям си, че съм чужденец и се приземявам на летище София. Първа среща с прекрасната България от пътеводителя. Първи потрес: размъкнат и неугледен персонал със съмнителна хигиена и изражения на селски колячи – усещането е, че си крайно нежелан в тази страна и животът ти виси на косъм.  И, разбира се, нула познание на чужди езици. Защо му е да знае на персонала чужди езици. „Който иска да си говори с мен, да научи български”, гледа мръсно торбест митничар със свински очички.

Уникална селяндурщина и пълно незачитане на човешкото достойнство! Това ще се усети по-късно в таксито, ще продължи в хотела, както и на следващия ден по време на разходката из тази „малка, но прекрасна страна” и през цялото време на пребиваването в нея. А ти, чужденецът, невярващ на очите и ушите си изваждаш брошурата, прочиташ още веднъж написаното и си казваш, че някой много, ама много лошо се е подиграл с твоята западноевропейска доверчивост.

Да, бихме имали шанс да ни посещават нормални туристи, а не „изпаднали германци”, ако българските хотели и заведения не бяха  построени и стопанисвани от криминални типове, и ако в тях не се беше просмукала цялата простащина и безвкусица, на която българският новокапиталист е способен.

Да, щяха да ни посещават нормални туристи, а не скандинавски алкохолици и жадни за българска ласка английски дебелани, ако църквите и манастирите ни бяха подредени и се управляваха от спретнати и възпитани свещеници. А не от мазни и неприветливи субекти с калимявки.

„Очаква се еко и религиозният туризъм да изместят алкохолния, на който сме свидетели през последните години по Черноморието” – информират  ни по телевизора.

Възможно е, но преди това българските попове, които превърнаха църквата в лична латифундия, трябва да отнесат един здрав превъзпитателен пердах от своите енорияши.

Възможно е, ако тези грешници с прасешки манталитет не се изнасилваха едни други през нощта и не крадяха де що има за крадене от паствата си през деня, вместо да укрепват вярата им в Христовите ценности;

… ако създаваните с години привички да не опонираш на властта и да се свиваш пред по-силния не се бяха превърнали в наша втора природа;

… ако духовните санове не се продаваха на бандити;

… ако не бяхме позволили на заклети безбожници да заемат предните редове в черквите (те винаги са на предните редове!), дошли да изкрънкат индулгенции за минали и бъдещи престъпления.

Да, щяха да ни посещават нормални туристи, ако ние, българите, с поведението си на европейци респектирахме онези, които си позволяват идиотщини. Но как стават европейци хора, обучавани десетилетия на атеизъм, готови да разпънат Христос всеки път, когато им се подхвърли някой друг сребърник? Чрез каене и пости – ще каже някой шегобиец. И с право.

*

България действително е прекрасна страна и някога в нея са живеели гостоприемни хора, които не са се интересували каква длъжност заемаш и колко пари получаваш, за да те подслонят. Но им взеха земята, набутаха ги зорлян в текезесета, накараха ги да повярват в колективната демагогия и за капак ги произведоха в работническо-селска интелигенция.

Затова днес „сичкото сме сигани”, само дето циганите не искат да имат нищо общо с нас.

интегриран циганин
photo by vlado-trifonov
Posted in България, анализи, коментари, цигани и българи | Вашият коментар

Къси форми с дълъг обхват (2)

Кой с каквото може

 Един с бъбриво мълчание.

Друг с приповдигнато празноречие.

Трети – с умението да изтърпи и двамата. 

***

Тайният смисъл на съществуващото (което се вижда)

е в несъществуващото (което не се вижда).

И тъй като достъпът до него е невъзможен,

остава да се радваме на безсмислието на своето съществуване.

Иначе казано: безсмислието е смисълът да ни има.

***

Животът е проблем сам по себе си.

Въпросът е как проблемът да ти стане приятен.

Има един начин: като престанеш да задаваш такива въпроси.

 

Posted in коментари, поетично | Вашият коментар

Къси форми с дълъг обхват (1)

Най-доброто влюбване е да се влюбиш,
след което да побързаш да умреш.
Така няма да ти остане време за разлюбване. (Проверено!)

***

Истинската доброта е тиха:
идва на пръсти и си отива на пръсти.
Добротата, която крещи: „Вижте ме колко съм добра!”
е представителното лице на злината.

***

– Обичам те, скъпи – рече богомолката.
– И аз те обичам, скъпа.
– Но аз те обичам повече от себе си даже.
– И аз те…

Не му остана време да се доизкаже.

***

Дадоха си един на друг.
Взеха си един от друг.
И се разделиха.
До следващо вземане-даване.

***

Първо съсипа здравето му,
после взе да го лекува,
накрая той почина,
а тя написа рима:
Любими, прости ми!

***

Казаха му, че никога не е късно
човек да открие себе си.
 – Добре – съгласи се той.
Качи се на последния етаж
и скочи.
Падаше широко усмихнат,
щастлив от предстоящата среща.
 Долу шумно ръкопляскаха.
***
Няма безгрешни хора.
Има хора, които съжаляват за грешките си
и други, които не го правят.
Между първите и вторите
е цялата шизофреничност на човечеството. …
Posted in поетично | Вашият коментар

КЪДЕ ТИ БЕШЕ АКЪЛЪТ, ГОСПОДИ…?

Като сътвори основното, което имаше да сътворява, Господ реши накрая да създаде и човека, след което да се отдаде на заслужена почивка.

На Шестия ден, към здрачаване, Той спря работа, потри доволно ръце и седна  – уморен и удовлетворен – да изпие едно кафе.

На Седмия ден, още отрано, Господ пусна телевизора, надникна в гугъл, хвърли едно око на пресата, прочете един наскоро издаден бестселър и усети силни болки в сърдечната област. Сетне го присви стомаха, взе да му се гади и се наложи да повърне. После още веднъж. И още няколко пъти.

– Боже, Боже, къде ти беше акълът? – скубеше си Господ косите и брадата едновременно, и легна съкрушен.

И оттогава не е ставал.

 18301849_10208812513661840_3289180096855735312_n

Posted in истории | Вашият коментар

ВИСШ МАГИСТРАТ ОСЪДЕН НА 20 ГОДИНИ, БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ!

Интервю с бандит

Нарича себе си „средна ръка бандит”, въпреки че помни времена, когато е правил и големи удари. Виждали сме се инцидентно през последните години, сега обаче го потърсих съвсем умишлено в заведението, където знаех, че се заседява. Имах конкретен повод: публикувани в пресата думи на един прокурор, че той и колегите му от Върховната касационна прокуратура щели да стигнат до корена на злото и да разкрият кой в България пере скришом пари.

Амбициозно изказване на г-н прокурора, натопорчено. Не можах обаче да схвана малоумна ли е тази прокуратура, че досега не е разбрала кои са перачите в България. И как по-точно смята да стигне до корена на злото. Затова реших да се допитам до моя човек, бандита, дето е видял немалко прокурори през живота си и познава правосъдната ни система интимно, тъй да се каже.

Текстът е с незначителна редакторска намеса.

(…) Парламент, полиция, прокуратура и съд – ето къде са се завряли едни от най-големите нехранимайковци на държавата! Някой трябва да им извие врата и чак сетне да се занимава с обикновените бандити. Защото обикновените като видят, че на големите им падат главите, ще се позамислят. А иначе си викат, щом ония мазни муцуни крадат безнаказано, аз да не съм по-прост.

Там е истинската престъпност – на върха. Резни им сметанките и държавата ще се нормализира. Ще стане като на Запад – и там има лоши момчета, но са под контрол и си знаят мястото.

Главният прокурор да вземе да се самосезира и да подкара цялата тая гнилоч към затвора. Той им знае далаверите най-добре. Обаче няма да го направи, защото е от същото тесто замесен.

Затворите ни са пълни с кокошкари, предимно цигани и тук-таме някой педофил за кадем. Нито един министър. Нито един прокурор. Мечтая за деня, в който София ще осъмне с едри надписи: ВИСШ МАГИСТРАТ ОСЪДЕН НА 20 ГОДИНИ, БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ!

Малките бандити се учат от големите бандити. В България големите бандити са във властта. А кой стои зад тях вече е друга работа. 

Дали става дума за световна конспирация? Естествено! Както и за световни кинти. Нашите ганьовци са също част от тази конспирация. Без значение дали са леви, десни или по средата.

Най-мърлявата и неефективна полиция е у нас. Факт. Омешали са се от сержанта до генерала и обратно. Топтан са вътре в „търга“. Който откаже да участва – шут в задника.

Ако някой иска да бори престъпността в България, нека тръгне отгоре, от големите крадци и мошеници: политици, прокурори, съдии и полицаи. Да започне наказателни производства, без да пресмята кой на кого бил роднина. И постепенно да слиза надолу.

Има бандити и бандити. За да си истински бандит трябва да имаш ум, сърце и поне малко морал. Да спазваш правила. А иначе с два грама акъл и сърце на мишка не чиниш за нищо друго, освен да си милиционер.

Еди-кой-си станал собственик на медия, защото от малък бил детето чудо, вундеркиндче бил. Вместо да се изправи и да каже: така и така, обслужвам едни хора и те ми се отплащат, като ми подаряват телевизия. Бъди истински бандит, бе! Бъди мъж и си признай! Но това не са мъже. Това са потурковци с претенции.

Хич да не се изненадват ония от Брюксел, че сме били крадливо племе и лъжливо. С тяхна помощ сме такива. На тях им е изгодно да сме такива. Ако беше обратното, щяха да ни окупират и да ни превъзпитат. Сега обаче им дойде нанагорно. Хванаха се за главата: „леле, какво направихме, тия българи били по-голяма беля, отколкото ги мислехме”. Хак да им е!

(Със съкращения)

 От подготвена за издаване книга с етюди, коментари и критика.

Posted in Брюксел, България, анализи, коментари, магистрати, прокуратура | Tagged | Вашият коментар

Балканско-Великденско…

„Между отмъстителни мисли и временни бунтове минава горчивото и празно време на балканските хора. За всичко друго те са безчувствени и отсъстващи. Понякога дори човек се пита дали духът на повечето балкански народи не е завинаги отровен и може би никога вече те няма да могат да направят нищо друго, освен да търпят насилието или да го вършат”… (И. Андрич)

Хайде сега с мазни агнешки бради да óкнем: бъл-га-ри, ю-на-ци! Хубаво да ви чувам – три, четири! После ще гърмим в тавана и ще напердашим дечурлигите.

Христос воскресе!

Posted in България, демокрация, коментари | Вашият коментар

Предстоящо минало

С всяка секунда цъкащият на стената часовник ни оставя в миналото.

Една сврака прелита край прозореца – вече е история.

Пием си кафето – история.

Изяждаме какаовата курабийка и взeмаме нова – пак история.

Заспиваме и се събуждаме след 1000 години. Tова сега трябва да е бъдеще – казваме си. Но не е.

Няма бъдеще. Има предстоящо минало.

Минало в бъдещето (става и обратното)

photo by vlado-trifonov
Posted in коментари, снимки | Вашият коментар

ЗА ДРЪЖКАТА НА БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ

„Да, прав си и съм съгласен с теб, но ще продължавам да държа на моето, защото така ми изнася”. Инак речено: няма как да ме убедиш, дори да си успял да ме убедиш. Нещо подобно казал един старогръцки софист на Платон. Нещо подобно говорят днес политиците между себе си, говорят го и на нас.

Възможно е онзи старогрък да е бил далечен роднина на софийските шопи, дето колкото и да ги убеждаваш в очевидната истина, они рупат ли рупат. Например ти им приказваш, че така нареченият български политически елит изобщо не е никакъв елит, а банда по-големи и по-малки мошеници, те се съгласяват и продължават да гласуват за тях. После се събират с трибагреници по градинките и крещят „мафия”, „мафиоти”, но го правят с една топла нотка в гласа, сякаш са се себеоткрили. Доволни са, че са част от колектива, вместо да грабнат дръжката на българското знаме и да им подпалят задниците.

bw-bucket1
На ул. „Беловодски път” в Бояна, преди отбивката за хотел „Берлин”, служител на пътна полиция дава знак със  стоп-палка. Спирам. Очаквам да поиска документите ми за проверка, но той не ги иска. Спрял ме е, за да мине „милиардерът от ДПС и дясна ръка на Ахмед Доган” (както е известен сред медиите), варден от джипки на НСО и частни пазванти.

Според какви правила за движение трябва да дам предимство на този човек, чието име е замесено (пак според медиите) в безброй схеми на организираната престъпност? „Трябва да му дадеш предимство, защото цялата държава е зависима от него, ти също” – мърмори тихичко вътрешният ми глас. „Аз не съм зависим от него! Аз съм свободен гражданин, който живее в демократична държава, управлявана от демократични закони”, възразявам остро. „Демократична държава на куково лято”, продължава да мърмори вътрешният ми глас. „Ако беше демократична, тоя същият и приятелите му щяха да ходят пеш, в кръг и в костюми на райета”. …

Поглеждам към полицая и виждам в очите му неудобство от унизителната роля, която му бяха възложили началниците. А може да ми се е сторило.

Но да се върна към дръжката на българското знаме. Какво трябва да се случи, за да изпълни тя най-сетне истинското си предназначение?

Posted in демокрация, истории, коментари | Вашият коментар

ДРАКОНОВСКИ МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА НАРОДА И ДЪРЖАВАТА!

АВГИЕВИТЕ ОБОРИ ИСКАТ ОГЪН, НЕ ДЕТСКИ ЛОПАТКИ

(…) Монтескьо казва, че базисът на демокрацията е добродетелта, но той не казва, че на недобродетелни хора трябва да дадем такива наредби, каквито даваме на добродетелни. Той не казва, че законодателите трябва да чакат последствията от проповедите на моралистите или че трябва да предвиждат в законите си тези последствия.

Тъкмо обратното.

Когато обществото гине в морална безредица, когато от минута на минута може да го сполети най-грозна катастрофа, законодателят взима незабавно драконовски мерки, за да отстрани опасността, която заплашва съдбините на държавата и на народа.

– Защо драконовски мерки? – ще попитат някои читатели – Нима законите и наредбите не действат, когато са хуманни?

Ние говорим за общество току-що излязло от робство и което запада в развала. Ние говорим за общество, което е робувало дълги векове на чужд деспот и което, след провалата на тоя деспот, започва да гнети само себе си и да се самозаробва. Робът не зачита хуманните закони; той ги нарушава и погазва винаги когато може да направи това безнаказано.

Българската развала, каквато я виждаме днес, е ужасяваща. В такава страна човеколюбивите наредби са анахронизъм. Авгиевите обори искат огън, не детски лопатки.

(По Стоян Михайловски, 1856-1927)
Posted in България, демокрация, коментари | Вашият коментар

КОЛКО ГОЛЯМ ПРОСТАК ТРЯБВА ДА Е ЧОВЕК…

DSC06776 !

photo by vlado-trifonov

Тия дни разговарям мислено с един от героите на новата ми книга, колко голям простак трябва да е човек, че да е годен за власт. За лидер на партия, да речем. Или за областен управител. За министър. Или просто за директор на нещо си.

Колкото по-голям простак е, толкова по-добре – казва моят герой. И добавя, че да си само простак не е достатъчно. Трябва да си също достатъчно алчен, угодлив със силните и ербап със слабите.

Имат ли някакъв шанс онези, дето не са нито простаци, нито алчни, нито угодливи? – питам наивно героя си. Имат – казва той. Но тогава се губи целият смисъл от това, да си във властта.

Posted in коментари | Вашият коментар

ПРОМЕНИ СИ ПЕРСПЕКТИВАТА, БОЛГАРИНО!

Погледни на фрашканите заведения с дъвчещо, мляскащо и сърбащо народонаселение като на картина на благополучието, с каквато малко държави могат да се похвалят.

Обърни внимание, че без нашите цигани, без нашата мафия и без нашите корумпирани и в червата политици, страната ни нямаше да е толкова известна.

Осъзнай байганювската тълпа от ново поколение като дар от Бога – как иначе щеше да правиш разлика между красиво и грозно?

Гордей се, че живееш на територия с най-голямо средоточие на луксозни джипки и палати с гипсови амурчета, за яд на ония, дето разправят, че сме най-бедните в Европа.

Радвай се, че пътищата ни са дупка до дупка – това изостря сетивата и усъвършенства рефлексите.

Приеми обирите на апартаменти и магазини като демократична възможност всеки да си изкарва прехраната според способностите.

Почувствай позитивно факта, че след близо 30 години „промяна“ продължават да те управляват чичовите червенотиквеничовчета и отрочетата им. Това е недвусмислено доказателство за издръжливост и приемственост.

Разумей, че дружбата със СССР е нужна на България както газ и нефт за всяко живо същество. Това означава, че уважаваме и спазваме традициите.

Наконец радуйся, че си свободен по ум, дух и сърце, и няма подвизи, на които да не си способен! Включително да ковеш пирони с глава.

Бай Ганьо убива автора си Худ.Илия Бешков

       худ. Илия Бешков

future as no need for security

                                                                                             photo by vlado-trifonov
Posted in България, ЕС, демокрация, цигани и българи | 2 Коментари

БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ – С ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА ВИНОВНОСТ!

bg politician

Посетих мои приятели в малко планинско градче. Дойдоха и съседи – ядохме прясно набрани гъби, пихме вино, коментирахме дереджето на държавата, дупките по магистралите, срутените тунели, последните изборни резултати и по стар български обичай попържахме на смени политическата класа на страната. После някои изразиха предположение, че ако от Европейския съюз поискат да сложат ред в България, могат да го направят още утре.

– Как ще стане? – полюбопитствах.

– Като се допитат до нас – отговориха.

По-долу предавам съветите им към Брюксел в шест основни точки.

1. Да бъдат блокирани сметките в чужди банки на всички български политици без изключение.

2. Навсякъде в Европа към българските политици да се прилага презумпцията за виновност.

3. Чуждите предприемачи да не сключват сделки с български фирми, за които има и най-малкото съмнение, че са с гангстерски произход.

4. Представителите на европейската култура и наука да не приемат почетни титли, ордени и медали от български президенти – които и да са те.

5. Когато са в България чуждестранните делегации да плащат със свои пари обедите и вечерите си. И винаги да имат едно на ум, че зад мазните физиономии и угодливата реторика на нашите управници се крие голям среден пръст: пак ви прекарахме, брюкселски тъпаци!

6. Брюксел да изписва на позорно табло имената на онези политици, които създават на българите име на престъпна нация.

Аз от своя страна предложих да бъде изградена по хонконгски модел независима комисия против корупцията, на която да се даде правото да извършва арести и конфискация на имуществото по всяко време, без значение кой на кого е шуре. Ангажирах се също така да изразявам навсякъде по света крайната си антипатия към субектите, наричани по погрешка „български политически елит”.

Накрая се разделихме с приятното чувство, че добре сме си помечтали и си обещахме отново да се срещнем.

Posted in Брюксел, България, ЕС, избори, истории, коментари | има 1 коментар

ОЩЕ НЕ СТЕ НАЯСНО ЗА КОГО ДА ГЛАСУВАТЕ?

Още не сте наясно за кого да гласувате?

Чудите се на коя от всички лъжи да повярвате?

Гледате им физиономиите и ви се струват като направени от един калъп?

Изучавате им програмите и не виждате някой да се отказва от заплата и привилегии „на ползу роду”?

Търсите да прочетете, че Корнелия Нинова обещава да се извини от името на Партията-Майка за концлагерите и не намирате такова обещание?

Озъртате се за политик, който знае наизуст 10-те божи заповеди и ги спазва, но не виждате такъв?

Всичко ужким ново ви изглежда добре познато старо?

Съветват ви да бъдете благоразумни и да проявите търпение, за да дръпне държавата напред, а на вас ви е писнало от търпение и благоразумие?

Не се предавайте! Станете рано в неделя, застанете пред огледалото, пръснете си одеколон и започнете да пеете химна на България. Може да включите и останалата част от семейството, ако имате такова. (В случай че съседите не ви чуват добре, вдигнете с една октава.) След което пуснете водата от казанчето. Няма как да не ви олекне – направили сте правилния избор.

п.п. Не забравяйте, че вашата лична, житейска бюлетина, е по-важна от всички останали бюлетини. Потърсете я, ако сте я забутали из чекмеджетата.

14

1150783_607183396038863_2024103308_n

Posted in избори | Вашият коментар

Виното и Думите

виното е като думите:

спокойно и гневно

купешко и домашно

евтино и скъпо

може да те приспи през деня

да те събуди през нощта

да те накара да се смееш

и да плачеш

иска слънце

за да узрее

измити съдове

за да е чисто

претакане

за да е бистро

компания

да не му е скучно

              ♦

думите са като виното:

 млади и отлежали

тежки и пенливи

възкисели и сладки

могат да те спуснат в ада

да те качат на небето

да те накарат да се смееш

и да плачеш

искат слънце

за да узреят

измити съдове

за да са чисти

претакане

за да са бистри

компания

да не им е скучно

пиша виното

пия думите

Честит винен празник на всички, които знаят тайните на Бакхус и не им се свиди да ги споделят!

 

 copy-2

 

Posted in uncategorized | Вашият коментар

С РЕАЛНОСТТА ТРЯБВА ДА СЕ ИГРАЕ…

Тези дни кореспонденцията с един потенциален издател на мой роман ме подсети, че:

– С реалността трябва да се играе, а не да се води битка. Например: Тя те хвърля в морето, ти ставаш лодка. Тя ти подхвърля светкавици, ти правиш от тях настолна лампа и на нейната светлина написваш книгата на живота си.

– Животът е проблем сам по себе си. Въпросът е как проблемът да ти стане приятен. Има един начин: като престанеш да си го задаваш.

– Търпение. За хубавото – да дойде. За лошото – да си отиде. …

И още куп полезни мисли, които бях забравил, че съм ги написал. Извод: общувайте с издатели! Общуването с издатели (освен късането на нерви) ни прави мъдреци.

Глас зад кадър: Да бе, да!“

Posted in uncategorized | Вашият коментар

ЧЕТИВО ЗА ПРЕЗИДЕНТИ, ЖУРНАЛИСТИ И БАНДИТИ

(…) Колко пъти застанахте открито срещу шефовете на мутрите, които до един са от вашата партия или по някакъв начин са свързани с нея?

Колко пъти заехте категорична позиция срещу уличените в престъпни действия министри?

Колко пъти упрекнахте българската преса, затова че обслужва интересите на определена партийна клика? 

Колко пъти предизвикахте разследване за произхода на средствата, с които министрите и политиците разполагат?

Колко пъти дадохте личен пример за скромност и морал, ограничавайки нуждите си до тези на нормален „човек от народа”?

Защо досега не направихте публично признание, че мафията в България е дълбоко вкоренена в политическата власт и президентската институция не прави изключение?

(От статията „Президентът, когото искам”)

Открих този текст! Писан е преди Барак Обама да стане президент на САЩ, а нашият все още се казваше Георги Първанов.

Защо държа да го публикувам отново? Защото в него се намира основното, което трябва да се знае за президентстването като професия, морал, лична харизма и поведение. И което ние все забравяме или не смеем да поискаме от нашите кандидати – словохотливи лицемери, които сами не вярват на лъжите си. Или по-лошо: дотам са им повярвали, че са ги превърнали в единствената реалност на своето съществуване.

Пускам го без съкращения, тъй като всичко в него важи и сега. Поуките и съмненията – също.

ПРЕЗИДЕНТЪТ, КОГОТО ИСКАМ

Тъй се случи, че нещата, за които ще разкажа, прочетох и видях в един и същи ден. Контрастът между тях бе толкова голям, символиката им така красноречива, че не устоях на изкушението за коментар.

Барак Обама – кандидат за президент на САЩ и Георги Първанов – настоящ президент на България. Единият в Мичъл, Южна Дакота, на среща с избиратели. Другият в София, Западна България, на среща с журналистката Валерия Велева.

Ето какво каза Обама на своите избиратели: „Всеки ден ми се напомня, дали от събитията, дали от съпругата, че не съм безгрешна личност. Няма да съм безгрешен и като президент. Но мога да ви обещая, че ще бъда честен с вас относно предизвикателствата, с които нацията ни се среща лице в лице. И което е най-важното: ще работя здравата, за да направя живота ви по-добър. Нуждая се обаче от вашето участие. Ние всички се нуждаем един от друг, за да осъществим промените в тази страна”.

Ето какво каза Първанов в интервю на Велева: „Дали съм демократ или не, знаят и медиите, и обществото, защото целият ми политически път през последните 17-18 г. е като на длан. Това е времето, в което БСП се промени радикално. В ИБ на БСП по мое време бяха застъпени всички идейни движения, опоненти и фрак­ции на партията”.

Два свята, две култури, два манталитета, две представи за отговорността, два морала, два начина на изразяване, които обясняват достатъчно добре защо Америка е такава, каквато е, и България е такава, каквато е. Защо млади  българи се изнесоха и продължават да се изнасят към САЩ, а оттам за насам желаещи няма? Защо „американската мечта” продължава да привлича младото и средното ни поколение, а „Българският Великден” тъй и не дойде?

Когато чета във форумите от цял свят за Обама се чувствам добре и се радвам на човешкото племе:

Харесвам този мъж и наистина се надявам да бъде вашият нов президент, заради един по-добър свят.

Аз съм от Сингапур и също вярвам, че този мъж е искрен в желанието си да промени Америка. Бъдете сигурни, че изходът от тези избори ще има огромно значение за останалия свят.

Човекът говори истината и живее по начина, по който говори. 

Заседна ми буца в гърлото слушайки тази реч. Аз съм канадец и ако щете вярвайте, но вашите избори за президент имат голямо отражение върху личния ми живот. Наистина вярвам, че той  ще успее.

Моля се Обама да бъде избран и да остане жив. Страхувам се да не му се случи същото като на Кенеди..  

Когато чета във форумите от България за Първанов се чувствам зле – заради обидата и отчаянието на хората:

Първанов като президент трябва да е образец на достоинство и честност! Но той е доносник и агент на ДС и КГБ. Това Европа и света го знаят и затова го презират!

Първанов е покровител на мутри и мафиоти. Под неговото президенство убийци и крадци вилнеят безнаказано!

  Той е част от антибългарската клика, наричана още „политическа класа“.

  Какво работи Първанов? Каква е ползата от институцията му в този й вид? По кои болезнени проблеми в обществото е имал ясна позиция? Не съм чул да каже дума, че втори мандат е президент на най-бедната и изостанала страна, и не му ли е поне малко неудобно от това?

Хората имат основание да харесват Барак Обама. Той е личност, която си знае цената, без да я натрапва. Видът му е открит, маниерите му са естествени. Не ходи на лов. Осанката му съдържа благородство и решителност, а в държанието му няма и помен от високомерие. Син е на черен мъж от Кения и бяла жена от Канзас, и се гордее с тях.

Хората имат основание да не харесват Георги Първанов. Оставям настрана как изглежда и дали стреля по животни – нека погледнем отново интервюто. „Работата си като президент няма да ко­ментирам”, казва българският президент на журналистката от „Труд”. И тя се съгласява – няма да го насилва да говори, я!

Макар че би било чудесно да коментира работата си. Тъкмо защото е президент.

Да коментира колко пъти застана открито срещу шефовете на мутрите, които до един са от неговата партия или по някакъв начин са свързани с нея? Колко пъти зае категорична позиция срещу уличените в престъпни действия министри?

Колко пъти упрекна българската преса, затова че обслужва интересите на определена партийна клика?  Колко пъти предизвика разследване за произхода на средствата, с които министрите и политиците разполагат? Колко пъти даде личен пример за скромност и морал, ограничавайки нуждите си до тези на „човек от народа”?

Да коментира защо досега не направи публично признание, че мафията в България е дълбоко вкоренена в политическата власт и президентската институция не прави изключение.

Да коментира защо в България комунизмът спокойно продължава да краде, дегизиран като капитализъм.

Да коментира защо досега не отправи призив към партията си да се покае за сторените от нея злини.

Наистина, за колко важни неща биха могли да си поговорят един български журналист и един български президент! Стига да пожелаят.

Има един красив момент в интервюто.

Велева:  150 знакови убий­ства не са разкрити, а бра­тята Галеви и десетки босо­ве като тях се разхождат тежко във всеки наш град.

Първанов:  Не само Галеви, всички босове се движат по-тежко и по-добре охранява­ни, отколкото който и да е държавник. Това обезверява хората от МВР в ефектив­ността на системата.

Велева: Как може да им се про­тивостои? И защо никой не го прави?

Първанов: Най-малкото трябва да им се проверят лицензите, за­щото около тези босове има въоръжени части колкото за половин армия. …

Ама работа! Как така тези босове имат малки армии около себе си? Кои точно са тези босове? Кой трябва да им проверява лицензите? Защо досега не са им ги проверили? Наистина ли смята Първанов, че една проверка на лицензи ще реши проблема с престъпността в България? И накрая: не е ли дошло време срещу армиите на престъпниците да излезе армията на държавата?

Според конституцията президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната. Той е такъв и в мирно, и във военно време. Той може да обявява обща или частична мобилизация, както и положение на война. Той назначава началника на Генералния щаб на Българската армия, Главния секретар и директорите на националните служби на МВР. С други думи Георги Първанов има правомощия и възможности да обяви война на организираната престъпност в България, мобилизирайки целият ресурс на нацията. И да не остави никакъв шанс за мафиотите.

Знам кои са истинските бандити в тази държава и ще направя всичко възможно да идат там, където им е мястото.  Дори ако трябва да заложа себе си.

Ето това биха били думи на един истински президент на Република България! Това са думите, които искам да чуя аз и всички българи, на които куфарите им стоят до вратата. Останалото е претакане от пусто в празно, за което политиците ни се оказват учудващо подготвени.

(Със съкращения.)

Posted in uncategorized | има 1 коментар

С ВКУС НА ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА

Качвам се в автобус по вътрешен маршрут – напоследък предпочитам да пътувам така, за да са ми свободни ръцете и да си пиша в бележника, без да имам притеснение, че ще спра в мантинелата.  (Веднъж се случи, не искам да се повтаря.)

Хората лека-полека заемат места, идва и тя – нагласена жена на средна възраст.

– Извинете, господине, може ли да се разминем?

– Разбира се! – правя път. Приятният мирис, който жената оставя след себе си, почти ме трогва.

– Хубав парфюм!

– Мерси. Френски  – изискано ме осведомява тя.

Вдишвам още веднъж-дваж френското ухание и почти съм на път да заобичам сънародниците си.

Не за дълго. Секунди по-късно жената се връща с щурмова стойка и поглед на убиец. Имам нещастието да съм още на пътечката – почти ме отнася. Вече няма „извинете”, дори парфюмът й мирише различно.

Оказва се, че мястото й е дублирано.

След кратка, но бурна разправия с шофьора, проблемът е решен. Щурмовачката обаче продължава да е бясна на всички и като че ли най-много на мен, че не съм залегнал навреме под седалките. Тънките й извити ноздри се свиват и разпускат учестено – очаквам всеки момент да започнат да стрелят.

Иначе автобусът е полупразен.

Потегляме. Не мога да се нарадвам на свободата да се движа и да не мисля как някой психично нестабилен притежател на мпс опасно ме засича; как някой злобно надува бибитката, вади среден пръст и псува, и проклина, че съм имал неблагоразумието да спра пред пешеходната пътека, за да мине майка с количка.

Пиша си нещо. До мен седи персона от неясен произход и скришом ме наблюдава. Интересно й е какво толкова може да се пише в автобус, иска да си приказваме, аз обаче не искам и продължавам да си пиша: за тоновете боклуци в канавката край магистралата, за мръсносивите и грозни като смъртта предградия, за кошмарно зацапаното предно стъкло на шофьора, за оцапаното килимче на пътечката, невиждало с години вода и сапун…

Хващам се, че отново си задавам все един и същи въпрос: кой направи българите такива агресивни мърлячи? И се ядосвам. Ядосвам се на себе си, защото ми е омръзнало това идиотско питане, с което от доста време се тормозя, и което няма и не може да има отговор. По-точно има, не един, а десетки отговори, но какво от това.

Отпред нагласената се е кротнала и дъвче сандвич.

Пристигам на мястото, което ще ми бъде базов лагер през следващата седмица. Тия дни ще ставам рано и ще обикалям педантично по предварителен план. Задачата е да си намеря ново място за живеене, защото моята родна столица София с разтерзан човекопоток все по-сериозно ми клати нервите и подрива устоите ми – естетически и емоционални.

Освен североизточния град, който предстои да огледам, допълнително съм набелязал и околностите в радиус от трийсетина километра. Горе-долу знам какво ми предстои да видя, бил съм тук и преди, но сега е по-различно: търся място и хора, които да ме задържат в тази държава.

Докато обикаляме с колата на местен брокер, си спомням за онзи мой събеседник, който беше заявил, че ще напусне България завинаги, защото искал оттук нататък до края на живота си да вижда приятни лица на уравновесени хора. Удържа на думата си и емигрира с цялото семейство.

В някакво село сме – от многобройните селца тъдява. След като безуспешно се опитваме да открием заведение, където да пием кафе, решаваме да влезем в единствената постройка с отворена врата. Отгоре стои метален надпис: „Клуб на ветераните от войната”. Вътре – тъмно и смрадливо. Трудно разпознавам две жени и един мъж – играят карти, люскат ракия и чоплят слънчоглед.

Направиха ни кафе с видима досада, седнахме по-далечко да не пречим на играта им и тогава се появи детето.

Дори не разбрах откъде изникна. Иванчо, на шест-седем години, много обичал да ходи на язовира, но не можел да плува, дали аз съм можел да плувам? – Мога – казвам. А ще го науча ли и него?

– Къде е майка ти? – питам. – Вътре, играе карти – измърморва Иванчо и гузно ме поглежда. Струва ми се неестествено възрастен. Другата жена била сестра му. Чичката пък бил на майка му и на сестра му приятел.

Хем е срамежлив, хем му се приказва: дали ще си купувам къща „тукатъй”, сам си бил извадил зъбите, щото много му се клатили и най-добре било да съм останал да живея в селото, тъкмо ще сме ходили заедно на язовира, щото той нямал с кого да ходи, майка му никак не обичала вода, а пък чичката, той… Млъква и става тъжен.

Казвам му нещо смешно, за да го развеселя, и успявам – той се смее и май наистина сам си е извадил зъбите.

Изпиваме кафето с вкус на дървени въглища и ставаме. Иванчо тръгва да ни изпрати, пита дали ще дойда отново и се усмихва, но сега усмивката му не е като предишната.

Така го запомних: стои дребен и самотен по средата на прахоляка, вдигнат от гумите на колата.

Оттогава не съм пътувал по онези краища, но продължавам да си спомням за жената с френския парфюм и поглед на убиец. И за Иванчо – момченцето, което можеше да се смее, стига някой да пожелаеше да го разсмее.

(От подготвена за издаване книга с разкази  и коментари.)

%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d1%87%d0%be

Posted in uncategorized | Вашият коментар

СЕЛЯНИНЪТ С ПУРАТА

„Когато кубински селянин пуши пура, той я пуши за удоволствие. Отива му на кубинския селянин да пуши пура, идва му отвътре и не се интересува дали някой го гледа и дали му завижда.

Когато български селянин пуши пура (предимно полуобразован политик или криминален субект с тъмен бизнес и фалшива диплома), той го прави за да бъде видян и да му завиждат. Копнее да покаже, че не е кой да е и сладострастно пуфка в лицето на екзотично-примитивната репортерка с катастрофален правоговор, дошла да го интервюира.

Иначе казано – чиста патология е български селянин да пуши пура. Като прибавим двореца му с проскубани пауни, пикаещи амурчета и кулички от жълто тенеке, човек неволно се сеща за полухората на Йеронимус Бош.”

От подготвената за издаване проза „Селянинът с пурата”. Към бъдещия й издател: да не пуши пури, да чете книгите, които издава и да е гледал поне веднъж Колин Фърт в „Геният”.

%d0%b9-%d0%b1%d0%be%d1%88

Posted in uncategorized | Вашият коментар

ЖУРНАЛИСТИ-ЧЕКИСТИ

Напомням отново за този публикуван преди време материал, защото ми се струва, че ще продължи да бъде актуален и през следващите 100 години.

„ … Твърдя, че ако има някой, който да е сто процента виновен за хала на българската журналистика, това са журналистите-чекисти. Казвам го с абсолютна увереност, защото те възпроизвеждаха себеподобни навсякъде, където се появяваха.

Нахалното им поведение, държанието им на хора, които са убедени, че България им принадлежи, увереността, с която се изказваха по всички проблеми на вътрешната и външната политика, караха останалите интуитивно да им подражават. В тяхно лице колегите им разпознаха „избранниците на времето”, приеха модела за работещ и раболепно ги търпяха.

Още по-вредни ставаха, когато се срещаха с обикновените хора из страната. Приписваха им измислени реплики, описваха несъществуващ ентусиазъм, прибираха си хонорарите и бавно се алкохолизираха по пътя към шефския кабинет с портрети на Тато и Левски.

Унищожаваха нравствено себе си, но и всичко живо наоколо. Наглостта на някои стигаше дотам, че правеха журналистически проучвания за орисията на емигранти, прокудени от Държавна сигурност. Агенти на ДС пишеха прочувствени статии и книги за жертви на ДС!

Много от доносниците ще се потулят, но и тези стигат, за да направим заключение: браншът е пробит за години напред, а примерът на журналистите-чекисти се оказа заразителен. И тъй като е наивно да мислим, че ще се покаят и ще станат нови хора, не остава друго, освен да ги насметем в ъгъла. …”

Виж тук целия текст:

http://glasove.com/categories/obshtestvo/news/zhurnalisti–chekisti-?page=2http://www.bulgaria21.net/2009/12/bulgaria-journalists/

Posted in uncategorized | Вашият коментар

НОВАТА ГОДИНА НА СЕМЕЙСТВО БУЧКОВИ

Тази Нова година съпругът и съпругата Бучкови не заминаха никъде. Друг път се натоварваха на колата още по Коледа и отпрашваха към някой от швейцарските зимни курорти. Трошаха пари на воля и чукаха на дърво, че могат да си го позволят.

Сега нещата се бяха променили. Не че нямаха пари – имаха поне за още два живота напред. Скъперничеството обаче така ги беше завладяло, че и най-малкият намек за финансова дестабилизация и увеличение на цените ги караше да започнат тревожно да изчисляват и преизчисляват наличностите си в пари и недвижимо имущество.

Трепереха над стотинката и цента. Толкова излишни вещи бяха насъбрали, че ако човек застанеше в центъра на живота им и се огледаше, щеше да види всичко друго, но не и тях самите. Дотам се бяха изгубили насред цялото си имане. Въпреки това не спираха да искат още и продължаваха да се затрупват.

Понякога спираха и се питаха (всеки сам за себе си), за какво им е всичкото това. После си отговаряха (всеки сам за себе си), че по-добре тъй, отколкото да скръстят ръце и да се задоволят с нещата, които притежаваха. Каква щеше да е тогава мотивацията да са живи? Как щяха да я карат, ако изведнъж престанеха да трупат? Пък и защо другите да го правят, а те не.

„Като пеликани са – каквото не могат да погълнат, си го събират в човките за после”, шегуваха се зад гърба им техни познати.

Той печелеше добре благодарение на героичното минало на своя баща, който сега изживяваше дните си в дом за възрастни. Беше го настанил там въпреки протестите му – по този начин можеше спокойно да се разпорежда с къщата и вилата на 85-годишния склерозирал старец. Не изпитваше никаква жалост нито към лигите, които течаха от устата на някогашния елитен партиец, нито към смачканото подобие на усмивка. Така го беше възпитал някогашният борец против фашизма и капитализма: милост никому! И синът спазваше указанията.

Притежаваше банка, която успешно се самофалира, прибираше наемите от голям туристически комплекс и делеше приходите от няколко фабрики за консерви с един изпедепцан мошеник, бивш негов състудент от Москва.

Имаше дъщеря, на която разчиташе, че ще поеме бизнеса. Щом навърши пълнолетие откри на нейно име фирма за производство на съвременни биологични продукти и веднага й отпусна кредит на стойност 5 милиона щатски долара, невъзвръщаем, с фиктивни гаранции. Направи го от провинциалните клонове на банката си, за да прикрие роднинската връзка. След което изнесе валутата зад граница. Половината се върна при него, другата половина остана за нея, да я ползва както иска, за каквото иска.

После я изпрати да учи в Англия.

Още на края на първата година тя престана да пише. Обади се колкото да съобщи, че нямала намерение да се връща обратно. Не изпитвала никаква носталгия към България. Нямала там нищо, за което си струвало да се връща.

Присви го под лъжичката. „Неблагодарничка”, ръмжеше ядно. „Без мен нямаше да помирише Англия, а сега ми се прави на принцеса. Келешка! Трябваше да я оставя да мухляса в някой български университет и после да й гледам сеира” – не спираше да се ядосва.  Ето и за тази Нова година нямаше да си дойде. Щяла да кара с приятели, били се уговорили отдавна. А той какъв е, да не би да е по-малко важен от приятелите й? Същата кокона като майка си.

Напълни чашата за трети път. Пусна телевизора и седна в кожения фотьойл в хола, с вдигнати крака върху махагоновата масичка с нарисувани слончета.

„Простаци… формени некадърници”… – превърташе нервно каналите. „И това ми били журналисти, и това ми било водещи. Безобразен слугинаж” – продължаваше да се нервира. Отсръбна глътка от 15-годишното малцово уиски, примлясна шумно, погледна към тавана и отправи молитвата, която напоследък често си повтаряше: „Да е жив и здрав Запада, господи, че без него ни български комунизъм щеше да има, ни български капитализъм, ни малцово уиски”.

Влезе жена му. Видя, че си е вдигнал краката върху скъпата масичка, която специално си беше докарала от Индия:

– Ако обичаш да си свалиш краката.

Той продължи да седи с крака на масичката, само демонстративно ги намести по-удобно.

– Помолих те да си свалиш краката. Празник е, дръж се прилично поне веднъж в годината – продължи тя, без да го погледне. Намери каквото търсеше и излезе от хола, оставяйки го сам, втренчен в екрана, с чаша в ръката.

Така беше през повечето време. Рядко си разменяха по някоя дума, с незаинтересоваността на напълно отчуждени един от друг хора.

Живееха заедно по инерция, ходеха заедно на почивки по инерция, хранеха се заедно по инерция и спяха в отделни спални. Той отвреме-навреме лягаше с някоя от асистентките си (така ги наричаше), тя пък назначи на работа една 20-годишна едрогърда брюнетка и двете добре се забавляваха.

Видяха се чак вечерта, когато трябваше да седнат на празничната трапеза.

Дъвчеха мълчаливо, той не спираше да се налива, вече беше минал на ракия, по-късно щеше да продължи с вино и накрая щеше да завърши с кубински ром.

Тя проговори първа:

– Погледни назад. С какво ще ни запомнят хората? С какво ще ни запомни дъщеря ни? С измислената ти банка и консервите с патладжан.

– Да, ама тази банка и патладжана я заведоха в Англия, нали?  И изобщо не ме е грижа дали някой ще ме помни или няма да ме помни. Не-ме-е-гри-жа! – произнесе бавно и на срички той.

– Теб изобщо било ли те е грижа за някого?  Дъщеря ти е същата – и  нея не я е грижа за нищо и за никого.

– А теб с какво ще те запомнят? С непрекъснатото ти врънкане и капризи. Гражданката тя! Софиянката от София тя…!

– Циник. Дебел български циник-алкохолик! – прекъсна го.

– Дебел алкохолик, значи! Български. Тогава защо се омъжи за мен?  Защо не си взе някой кльощав африкански трезвеник? Да ти кажа ли защо? Защото днес щеше да живееш в барака без клозет и вместо на „Лексус” щеше да се возиш на гърба на някое африканско магаре.

 – Нямаше да ми е по-зле.

 – Ами не е късно. Заминавай, не те задържам.

 – Нещастник! Без моите грижи щеше да отдавна да си един пропаднал Господин Никой.

– Без твоите грижи? А какво щеше да си ти без моите пари? Една голяма Госпожа Нула.

– Какво каза? Добре ли чух? Твоите пари? Ти нямаш твои пари, драги. Ти имаш чужди пари, които открадна от хората.

– Откраднах, значи! Ами ти защо живееш толкова години с откраднати пари бе, госпожо? Защо не каза, че ти се гади от тях, ами си купуваше диамантени обеци и огърлици на килограм?  С моите откраднати пари.

– Страхливец. Как веднъж не намери смелост да кажеш, че си един най-обикновен крадец от село Бобораци. Един селски хитрец, който натика баща си в старчески дом.

– Ооо, така ли било? А кой му викаше дъртак? Кой непрекъснато опяваше да сме му вземели апартамента и вилата, че и без това нямал нужда от тях? Кой? Не беше ли ти?

– Ако бяхме една истинска държава, отдавна да си в затвора. Заедно с цялата ти агентурна родά .

– Внимавай какво говориш!

– Ти внимавай. Сещал ли си се, драги, че и аз може да съм от нечия агентура? Идвало ли ти е на акъла, че моята агентура може да е по-мощна от твоята? Кажи!

– Вдигай си тогава чукалата и отивай при твоята агентура! Аз оставам тук при моята.

– Ще си ги вдигна, само че заедно с къщата и банковите сметки – усмихна му се тя зловещо. – По-добре ти си вдигай чукалата, докато наистина не съм се ядосала.

– Искаш ли да живееш, а? – нервите не му издържаха, стана от стола и я стисна за гърлото. – Искаш ли дъщеря ти да си има жива майка, а? – стискаше я все по-силно.

Ударът, който получи с коляно в слабините,  го накара да изреве от болка и да я пусне на мига.

–  Мръсницо… мразя те – шепнеше, свит на две.

– И аз те обичам – ритна го тя още веднъж.

 *

Драги сънародници,

От векове хората посрещат Новата година с пожелания за здраве, късмет и успехи. Когато си пожелаваме късмет и успехи, нека да помним, че те не идват като новогодишен подарък, че благополучието на България е постижимо, ако имаме разбирателство и единение като народ, като общност.

В празничната вечер по традиция сме със семействата си, с приятелите, с любимите си хора.

В тези мигове нека си пожелаем повече уважение и грижи за нашите възрастни родители; признание за техния труд…

Новогодишното поздравление на президента на републиката се точеше петмезено от екрана в хола на семейство Бучкови.

В старческия дом 85-годишният борец против фашизма и капитализма тъкмо предаде Богу дух, но все още никой не знаеше.

Новогодишната нощ ни изпълва с радостни очаквания и добри чувства. Иска ми се да вярвам, че ще запазим и пренесем напред тази добросърдечност, която като дебелите преспи на януарския сняг ще покрие грубостта, озлоблението, враждебността… – продължаваше президентът.

Малко преди края на поздравлението съпругът Бучков стана от масата, извади законно притежаваното си огнестрелно оръжие и го насочи към телевизора. „Бум”, рече.

Засмя се и обърна оръжието към жена си, която тъкмо завърташе баницата с късмети. „Бум, бум”, рече. После опря дулото до главата си: „Бум, бум, бум”.

Драги сънародници, нека през новата година да се сбъднат желанията и мечтите ни…

Думите на държавния глава се сляха с фойерверките от съседните къщи.

 Разказът е от книгата „КУЦИ АНГЕЛИ” – издател „Жанет 45”.

 

 

 

Posted in uncategorized | Вашият коментар

2o17 – ПОВЕЧЕ ВЕСЕЛИЕ, ПО-МАЛКО БЕДИ!

%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-2017-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0-1

Изображение | Posted on by | Вашият коментар

КОЗИРОЗИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ (и техните приятели), СЪЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!

Поздравявам всички Козирози за това, че:

– тачат свободата и знаят как да я пазят;

– презират празноглавите политици и подлеците с власт;

– сами са си началници, каквото и да им струва това;

– не се впечатляват от комплименти;

– наясно са с качествата си, без да се подценяват или надценяват;

– макар на моменти да са прекалено дистанцирани, постепенно се отпускат, за да станат с времето „най-младоликите и бодри по дух мъже измежду всички в Зодиака”.

 ♦

– държат на потеклото и добрите маниери;

– разпознават безпогрешно лицемерите и ги пъдят далеч от себе си;

– ненавиждат лакеите във всичките им превъплъщения и дегизировки;

 ♦

– почитатели са на добрата храна и напитки, без да се освинват;

– нямат кумири и не се кланят пред назначени авторитети;

 ♦

– макар и малко спънати в присъствието на другия пол, могат да бъдат много забавни и духовити;

 ♦

– не обичат сълзливи словоизлияния;

– сурови са, но справедливи;

– пишат прекрасна поезия и проза;

 ♦

– независими и впечатляващо самодисциплинирани;

– упорити и жилави;

– съвестни до глупост;

 ♦

– взискателни към другите и още по-взискателни към себе си;

– не отправят незаслужени хвалебствия…

 ♦

Имат ли изобщо Козирозите негативни страни? Имат, разбира се. Но не за тях ми е думата сега.

И така, драги Алеко Константинов, Пейо Яворов, Христо Ботев, Джек Лондон, Харуки Мураками, Федерико Фелини, Умберто Еко, Мел Гибсън, Ава Гарднър, Марлене Дитрих, Мартин Лутър Кинг, Жана Д’Арк, Марк Тулий Цицерон, Лоренцо Медичи и всички живи и неживи,  знайни и незнайни представители на тази желязна зодия:

Честита 2017!


 

 

Posted in uncategorized | Вашият коментар

Merry Xmas!

hello-dears

Изображение | Posted on by | Вашият коментар

ПРЕЗИДЕНТ ОТ ФИНЛАНДИЯ, ПРЕМИЕР ОТ НОРВЕГИЯ, МИНИСТРИ ОТ КАНАДА…

„Щях да обичам България, ако в нея не живееха българи”, пише в мрежата анонимен емигрант.

„В България навсякъде са се загнездили червени мафиотски кланове – в печата, в радиото, в телевизията, навсякъде”, прибавя друг.

„ДеСето  още управлява живота и умовете ни”, допълва трети.

Семейство на средна възраст, мои познати, обсъждат възможността да напуснат България завинаги. Според тях вече е трудно да се ориентираш, кой в тази държава е мафия и кой не е. Тук като че ли всички са мафия – казват едновременно. И двамата смятат, че „нацепената батка” (наследник на мутрата от 90-те) се е превърнал в общонационален модел за подражание: разчекната походка, прическа на маймун и демонстративна наглост.

Българите приеха като правило, че за да живееш добре е достатъчно да си гангстер. Или адвокат, който защитава гангстера. Или съдия, който оправдава гангстера. Или политик, който си пие кафето с гангстера и ползва парите и курвите му.

Преди време една балерина, която реши да стане галеристка, ми каза: „В България няма разлика между политици и бандити! Аз, обаче, съм на път да предпочета бандитите. Те поне си признават, че са такива и с тях повече работа се върши.”

Може и да е права.

Небивалици на всеки ъгъл, във всяка пресечка. От пластмасовите контейнери за разделни отпадъци в центъра на София са останали предимно черни петна.

„Ми да ги бéха направúли от железо, нéмаше да ги горят”, обяснява проблема угоен пазител на реда. След което си хвърля фаса в краката и хубаво го размазва.

В коя европейска страна кръщават държавниците си с имена като „Пикаещия в шадраван” или като „Симо Глиста”?

Къде в Европа политици подаряват на циганите леви маратонки с обещание, че ако гласуват за тях, ще си получат и десните?

Къде другаде ще срещнеш толкова хора с квадратни глави и кръвнишки физиономии?

„Българите станахме много злобни и отмъстителни”, оплаква се продавачка на бензиностанция. „Защо?” – питам, докато ми налива бензин. „Защото ни лъгаха, кой откъдето свари” – отговаря.

„По-точно?” – продължавам да питам. На колонката сме само двамата, но въпреки това жената започва да шепти: „Като почнеш от мургавия мошеник, дето си построи дворец с парите на демокрацията, та стигнеш до оня гърчавия, дето обеща да ни оправи за 800 дни и ни дое*е майката”, казва тя и се оглежда подозрително.

И тъй, България е в семейството на европейците – без духовен елит и без гражданско общество. С армия от покварени политици, разюздана мафия и тайни служби от близкото минало, които управляват и едните, и другите. Обречени ли сме? Има ли изход?

“Има, как да няма!” – дава си кураж продавачката на бензин. “Политици, дето да са за пример на хората! Дето не крадат толкоз и не лъжат толкоз. И народ, дето не е дотам покварен. Ама къде ги?”

Къде ги? – чудя се и аз.

Вътре в държавата ги няма. Значи трябва да се търсят навън. Щом можем да внасяме картофи и пилета от чужбина, защо да не можем да си внесем президент от Финландия, да речем. Премиер от Норвегия. Министри от Канада. Полицаи от Англия. Чиновници от Сингапур…

Виж, с народа е по-сложно. От джунглите на Амазонка би била една добра възможност за внос.

Има и друг вариант: онзи с белите чаршафи и в колона по двама. Но да не си разваляме чак дотам настроението, че са празници!

Posted in uncategorized | има 1 коментар

СЛЕД ЕДНО РАЗДАВАНЕ НА ПОЕТИЧНИ НАГРАДИ

Много хора.                                                                                                                                     Отесня планетата.

Буквално се задръсти.                                                                                                                       Изобилие от човеци.

Между тях и поети.                                                                                                                      Изобилие от поети.

А наградите – малко.                                                                                                                     Пък мераците – много.

За клюките да не говорим.                                                                                                               За сръдните също.

– Пукнете се от яд – казват наум                                                                                         наградените на ненаградените.

– Да пукнете дано! – казват наум                                                                                    ненаградените на наградените.

И мило, и любезно                                                                                                                             се усмихват помежду си,

осведомяват се за здравето,                                                                                                      прегръщат се през рамото…

Перспективистът Ницше доволен наднича от отвъдното.

Posted in поетично | Вашият коментар

ПАРИЖАНКИ

Заведението за бързо хранене беше празно. Вън градусите достигаха 36 на сянка и в тази жега на хората не им се ядеше.

Първо влезе възрастната, имаше към 70 години и отгоре, с тъмни очила и сърдито изражение. Попита персонала дали разполагат с нещо постно, тъй като тя била вегетарианка. Едно от момичетата, преодолявайки нежеланието си за работа, вероятно и вродения си мързел, вяло обясни, че имат. Това и това. Какво ще обича госпожата? Възрастната направи крива физиономия и попита къде е тоалетната. Посочиха й – направо и вляво.

Малко след това се появи и другата – към четиридесетте, с бяло като тебешир лице, съпровождана от сина си – длъгнест мутант с огромни маратонки. Застанаха пред щанда с ястия. Това тук какво е? А онова там?  Това пиле с картофи ли е, да не е много солено? Ами супата ви каква е? А имате ли бобена?! Дали е хубава…?

Докато майката разпитваше за съдържанието на манджите и вкусовите им качества, възрастната се върна обратно.

– Ама каква е тая българска работа, защо имате мъже в тоалетната?

Одряманите момичета проявиха леки признаци на живот.

– Какви мъже? – попита най-пълничката.

– Откъде да го знам какъв е, мъж някакъв… и ме пита кого търся. Що за нахалство?

– Ми понеже сте влязла в мъжката тоалетна, бе, госпожо. Да бяхте влязла в женската – скастри я най-пълничката.

– Вие ли ще ми кажете къде съм влязла? Много добре знам къде съм влязла. Защо нямате табели на вратата, да пише: тука е за жени, тука е за мъже?

– Ми има знаци бе, госпожо. Да ги бяхте видяла – продължаваше най-пълничката.

– Видяла съм… Аз живея от 30 години във Франция, каквото съм видяла вие не сте го сънували.

При споменаването на Франция 40-годишната рязко се обърна, измери възрастната отгоре надолу и обратно, след което започна да й говори на френски. Онази я гледаше, без да реагира.

– Попитах ви на френски къде живеете във Франция, защото аз също живея във Франция, и сина ми, и цялото ми семейство живеем във Франция? Кажете вие къде живеете, мадам.

– Моа…, моа… –  започна възрастната, след което се приближи почти до лицето на младата.

– Вижте какво, аз……, о, извинете че започнах да ви говоря на български…, моа сава…

– Моа, моа… ама май изобщо не разбрахте какво ви приказвам – прекъсна я младата.

– Хайде бе, вие ще ми кажете – дръпна се назад възрастната и повиши глас. – Аз от 30 години живея във Франция, ясно ли ви е?

– Ами говорете тогава на френски. Кажете: „Аз от 30 години живея във Франция”.

– На вас ли да ви го казвам?  Че каква сте ми да ви го казвам? Видяла сте вие Франция през крива ключалка.

– Аз дали съм била видяла Франция?! – облещи очи възмутено младата. –Абе изобщо чувате ли се?! – продължаваше тя да се блещи, като едновременно взе да рови в чантата си. – Това тук какво е? Виждате ли го добре? – тържествено размахваше паспорт в ръката си. – Това френски паспорт ли е? Френски. А тази снимка на кого е, моята ли е? Моята. А това пък е паспортът на сина ми – говореше възбудено, изваждайки от чантата втори паспорт. – А вашият къде е? Я ми покажете паспорта си!

Изненадана от неочакваното развитие на нещата, възрастната стоеше без да обели дума. Бързо обаче се окопити и премина в контраатака, решила в никакъв случай да не се предава. Тя също бръкна в чантата си и извади оттам някакъв документ.

–  Да имате нещо против, моля? – каза ехидно, размахвайки документа под носа на младата.

– Дайте да видя – безцеремонно го дръпна тя от ръцете й. – Това въобще не е френски паспорт. Това си е едно най-обикновено разрешение за пребиваване.

– Я да ми върнете паспорта! Кой знае в кое френско село сте емигрантка и сега ми се правите на важна. Напълнихте Франция ….

– Френско село?!  Аз живея в центъра на Париж, драга. В цен-тъ-ра – натърти младата и тебеширеното й лице поруменя от възмущение.

– И аз живея в центъра на Париж, драга. Внук ми е жандармерист във френската полиция, ясно ли ви е?

Момичетата зад щанда се събудиха окончателно и с нескрит интерес слушаха разправията.  Едно дотам се беше захласнало, че забрави да си затвори устата и така си стоеше зяпнало.

– Яжте си там боба и не ми говорете за Франция – продължаваше възрастната, опитвайки се да възстанови разклатените си позиции.

– А да ви го сипя на главата искате ли? – попита младата, като повтори въпроса си и на френски.

– Хихихи – персоналът спонтанно се радваше на всяка произнесена реплика.

– Кой знае как са ви го дали този паспорт. Ще питам аз внука как са ви го дали този паспорт – не спираше да форсира възрастната.

– Божичко! – прекръсти се младата. – Ама вие съвсем откачихте. Няма ли да дойде някой да ви прибере?

– Вас трябва да ви приберат с този боб дето го ядете. Да си бяхте седяла в Париж, защо се върнахте тук? Да ядете боб. Аз, за разлика от вас, боб не вкусвам и ям единствено флейки на скара.

Едно от момичетата понечи да се намеси, че как така ще яде флейки, нали е вегетарианка, но колежките й я сръгаха да мълчи.

– Нагъвате боб, пък ще ми говорите на френски. Нещо много фалшива ми се вижда тази работа. Той сигурно и паспортът ви е фалшив – заключи победоносно възрастната.

– А вие само се вижте на какво плашило приличате. На ваше място изобщо нямаше да се показвам на улицата – контрира младата. Вероятно имаше предвид огромните жълти обеци на ушите на опонентката си.

Този спор щеше да продължи още, ако не бяха влезли нови клиенти. Възрастната използва случая и напусна заведението, а младата и синът й седнаха на масата зад мен.

– Мамо, не трябваше да се месиш.  И без това тя не те разбра.

– Какво, да я оставя да се прави на французойка ли?

– Добре, но можеше да не й обръщаш внимание – държеше на своето тийнеджърът.

– Ще ми разправя, че съм била живеела в село. Откачена селянка!

–  Мамо…

– Добре, добре! Млъквам.

Доядох и станах. След десетина минути имах среща в едно кафене до градската градина.

Влязох точно навреме, наредих се да си взема кафе и в този момент я видях… – възрастната от Париж. Държаха пред нея дървена кутия с различни видове чай, но тя поиска точно онзи, който нямаха. От лайкучка. Действал отлично срещу спазми в стомаха, които пък се получавали вследствие на стреса, който ни тормози.

– Във Франция, където живея, има всякакви чайове. Аз от 30 години съм във Франция, каквито чайове съм пила, вие не сте и сънували.

Така и не си поръча чай. Излезе навън, огледа се във витрината на кафенето, след което прекоси улицата и влезе в градината. По асфалтовата алея срещу нея една майка буташе бебешка количка. Изравниха се и възрастната я заговори.

„На мен внук ми е жандармерист във френската полиция……” – сякаш чувах думите й.

После си помислих колко ли чужбини трябва да изброди българинът, за да се почувства добре в собствените си очи и в очите на другите. Ще му стигнат ли чужбините?

По действителен случай.
(Разказът е от книгата „Куци ангели” –http://books.janet45.com/books/853)
Posted in uncategorized | Вашият коментар

НА КОЛТ – С ОБИЧ!

Не било модерно вече да се пише в рима.

Даже и постмодерно не било – отсъдиха експертите.

Било демодерно.

– Тъй ли? – рекох. – А какво ще кажете за това:

и взех, че  преписах Евангелието отзад напред.

– Е, туй вече си е поезия! – отсъдиха експертите.

Но не погледнаха обратната страна на листа.

 …

Казаха ми, че съм много млад и недостатъчно знам,                                                              за да заема поста.

Казаха ми, че съм много стар и прекалено знам,                                                                      за да заема поста.

Тогава взех Колта и всички се съгласиха,                                                                                   че е крайно време да заема Поста.

От подготвена за издаване поезия и проза

 

Posted in поетично | Вашият коментар

КАКВИ СА ХОРАТА, КОИТО НИ УПРАВЛЯВАТ?

Какви са хората, които ни управляват? Мъдри? Просветлени? Ако бяха мъдри и просветлени, щяха ли да се съгласят да ни управляват?

Какви сме ние, които сме управлявани? Мъдри? Просветлени? Ако бяхме мъдри и просветлени, щяхме ли да се съгласим да сме управлявани?

Извод: глупостта има много имена и форми.

*

Казано е: дълбоките корени и здравата основа са майката на управлението. У нас корените са на връх Бузлуджа, основата – и тя там. Затова управлението ни вятър го вее.

*

Стари принципи, стари авторитети, стар морал, които успешно предаваме на младите. Това не ни пречи да твърдим, че бъдещето на страната е в техни ръце. ..

*

Да си обикновен човек и да се държиш нормално е най-голямата необикновеност в днешно време.  …

 От подготвената за издаване „Минута мълчание“.
Posted in поетично | Вашият коментар

МИНУТА МЪЛЧАНИЕ

  • Плещене, плещене, плещене.
  • Мелене, мелене, мелене.
  • Претакане, претакане, претакане.
  • От пусто в празно.
  • Сега млъкнете поне за минута.
  • Или за две.
  • В парламента.
  • В кръчмата.
  • В църквата.
  • В мола.
  • На екрана…
  • Да останат само гласовете на мъртвите.
  • Какво? Нищо няма да се чуе?
  • Мъртвите не могат да говорят?
  • А вие почистете с години немитите си уши.
  • Продухайте ги и се вслушайте.
  • Какво? Пак ли не се чува?
  • Тогава изпразнете главите си.
  • Или най-добре ги махнете.
  • Вече чувате ли ги? Мъртвите. Да?
  • Ето за това говоря.
От подготвената за издаване книга с поезия и проза „Минута мълчание“
Posted in поетично | Вашият коментар

УДАВЕНИ В ЛЪЖА И СТРАХ…

Днес всяко двукракоходещо, безперушинесто пише. Журналисти пишат, лекари пишат, политици пишат, полицаите също щели да пишат – актове на английски! И колкото повече пишат, толкова повече оредяват горите, изчезват растения и животни, променя се климатът, скриват се водите, намалява храната.

Безсмислено е. Не бива да се пише повече. Всичко важно, което е трябвало да се напише, отдавна е написано.

Написано е, че на човек никога не е било отредено да бъде напълно доволен.

Написано е, че със самото си пръкване на този свят хората са болестно раздвоени между свободата и желанието да бъдат зависими.

Че не трябва да бъдем в неведение за величието и нищожеството си, а трябва да съзнаваме и едното, и другото.

Че алчността е породила прекрасни правила за обществена сигурност, морал и справедливост, но в действителност грозната същност на човека е само прикрита, а не премахната.

Написано е дори това, че България щеше да е чудесна страна, ако в нея не живееха българи.

Свидетели сме на повсеместно лъготене и самозаблуда: пишещите и говорещите лъжат себе си, че казват нещо смислено, а четящите и слушащите – че им се казва нещо смислено.

Пускаш телевизора и чуваш, как някаква певица се била разсъблякла дибидюс на Женския пазар, защото такава била концепцията на някаква рубрика, в някакво предаване.

Научаваш също така думите на истински музикален шедьовър:

Пак сънувах луда страст, Бате Бойко между нас.
Леле, знаеш ли Никол, как си го представям гол.

Но не научаваш защо в България все бандити са на ръководни постове. Както и какво означава „нов морал”, „нова култура”, „нова медия” в българския смисъл на думата и какви лукави глάви се крият зад тези понятия.

Удавници. Удавени в лъжа и страх, подгонени под земята и във вражда със светлината, чистотата и истината“, приказва си наум героят на Ерих Мария Ремарк, разглеждайки лицата на хората, свряни в бомбоубежището. Сякаш някой е способен да опише състоянието българско по-образно и точно.

 

 

 

 

 

 

 

Posted in uncategorized | Вашият коментар

ЕТО ЗА ТОВА СТАВА ДУМА, НАРОДЕ БЪЛГАРСКИ!

„Признавам, че културният упадък ме ужасява повече от икономическия. Много повече би ми пречило, ако, да речем, кръчмата, в която ходя, е мръсна и с мен се държат просташки, отколкото ако не мога да я посещавам всеки ден и да си поръчвам най-скъпите ястия.”

Сега се сетете кой български кандидат за президент го е казал. Не се ли сещате? Ще ви помогна – никой.

Опитайте да се сетите и друго: кога последно се наведохте да вдигнете боклук от земята?  Хартийка някаква, бутилка, найлонов плик, кофичка от кисело мляко или най-обикновен фас? Не се ли сещате? Ще ви помогна – никога. Иначе като отидете във Виена не спирате да се дивите на чистите улици, паркове и заведения. Само че във Виена ако някой по случайност изпусне хартийка на земята, този след него се навежда да я вдигне. Тъй правят и в Стокхолм. Също в Амстердам, Хелзинки, Берлин и Париж. В Прага и във Варшава…

 – Ама ние сме в България, бе, господине! Като не ви харесва тука, вървете да живеете там – озъбва се една софийска „европейка”, която току-що си е хвърлила мократа кърпичка в краката.

Ето за това става дума, народе български! В колкото щете референдуми да участвате, на колкото щете избори да гласувате, нещата няма да се променят, докато не се счупите в кръста и не вдигнете от земята поне едно боклуче. Хартийка някаква, бутилка, найлонов плик, кофичка от кисело мляко или най-обикновен фас. Пропорционално очаквате да го направи държавата, вместо мажоритарно да го направите сами.

п. п. Някъде беше казано, че комунизмът не е толкова идеология, колкото манталитет. Тежко ни и горко в близките 200-300 години!

Posted in анализи, коментари, uncategorized | Вашият коментар

В ПОЛИТИКАТА НЕ УСПЯВАТ САМО ФУКЛЬОВЦИТЕ…!

ПРЕДИ ВРЕМЕ ОБЕЩАХ ДА НЕ СЕ УМОРЯ ДА ЦИТИРАМ „ЛЕТНИ РАЗМИШЛЕНИЯ” (превърналата се в библиографска рядкост книга на Вацлав Хавел), и мисля да продължа да спазвам обещанието си. Особено когато наближи българите да избират нов президент.

Защо така упорито държа на тези цитати?

Защото ми се иска да влязат дълбоко в подкорието на кандидатите за държавен глава и да не излизат оттам.

Защото искам поне един от тях да спре да ръси предизборни клишета и да се съгласи с думите на Хавел, че в политиката не успяват само циниците, фукльовците, нахалниците и грубияните, а тежест в крайна сметка имат единствено почтеността и възпитанието.

Защото искам някой да се притесни от факта, че днес, ужким свободни, ставаме свидетели на „безбожна демагогия, интригантство, съзнателно лъгане, липса на вкус и чувство за мярка“.

Знам, че повечето кандидатстващи за най-високия пост в страната са се вторачили в шкембетата си и Хавеловите размишления въобще не ги вълнуват, но знам също, че за тези неща трябва да се говори и пише до премаляване – „лице в лице със сегашния обществен маразъм.”

Read more by:

http://liternet.bg/publish27/vaclav-havel/letni-razmishlenia.htm

 

Posted in uncategorized | Вашият коментар

ТЯ ЦЯЛАТА БЪЛГАРИЯ Е КОМУНИСТИ…!

„ОТ БИЛОТО НА ПЛАНИНАТА“ – документален филм

В малко източно-родопско село живеят двама образовани млади хора със своите четири деца. Семейството отглежда крави и екологични продукти, и се опитва да поминува с честен труд.

От завист, от глупост или и от двете, чиновниците в държавата им пречат. (Както впрочем и на много други предприемчиви българи.)

В същото село има една възрастна жена – баба Тодорка. Оцелява сама и вижда всичко. Смята двайсетината си пуйки за по-интелигентни от депутатите в Народното събрание и няма сила, която да я убеди в противното.

„От билото на планината“ е кратък филм за усилието да водиш нормален живот при ненормални обстоятелства, без да губиш надежда.

 Баба Тодорка:

Депутатите ядат, правят, струват, а ние тука страдаме. Те си взимат големите заплати, и това е. Друго нищо не правят тия депутати.

Колко депутати имаме? Много са? Какво са ги назначили там? Само да лапкат ли?

България беше богата, обаче те я изядоха! Те гледат техните гуши да напълнят, пък за другите не мислят.

Тя цялата България е комунисти. Кой не е комунист тука? Всички, комунисти ли са, какво са, да вземат да оправят малко България. Защо не се заемат – нали имат големи глάви?

Да се махат оттам!

Кой да дойде? Ами по-умни хора няма ли, бе? Всичките ли са еднакви?

2

„По-умни хора няма ли в тая България, бе?“

ОТ БИЛОТО НА ПЛАНИНАТА                                                                                                Времетраене: 18 мин.                                                                                                              Формат: DVD (MPEG-2)                                                                                                            Автор и камера: Владо Трифонов                                                                                        Монтаж: Ани Андреева                                                                                                  Продуценти: Владо Трифонов и Ани Андреева

(Награда в Германия – International Citizen Media Award)

https://www.youtube.com/watch?v=VtmysLGuOt0
http://kultura.bg/web/41639/ 
Posted in истории, коментари, снимки, филм | Вашият коментар

БЛАГИ ВЕСТИ!

Можеш да изкараш мангала от катуна,

но да изкараш катуна от мангала – никога!

Форумен бисер

Накратко: столицата ни е отвратително мръсна, държавата също. Заринати сме до гушата от найлонови пликчета, бутилки, хартии и фасове. Няма обществено място – улица, парк, градинка, река или езеро, където това изумително същество, българинът, да не си е оставил отпечатъка.

Срам ме е да каня приятели от чужбина на гости. Няколко пъти го направих и в резултат получавах съчувствените им погледи, когато ме гледаха как събирам боклуците в двора на манастира, където ги заведох. Обяснявах им, че не издържам на гледките и затова го правя, а те кимаха с разбиране.

Но не да се жалвам от нескопосията българска съм тръгнал сега, а да предложа изход от тази потискаща действителност.

Може да се възрази, че изход не съществува. Че не е възможно народ, който десетилетия е расъл в страх и послушание, да съхрани сетивата си за красивото. Че безвъзвратно сме изгубили рецепторите си за чисто и подредено. Че страхът и породената от него подлост раждат единствено подпухнали адепти на шльоковицата и на подпетените калеври пред вратата.

Вярно е.

Но вярно е и това, че добрият пример може да отключи добри помисли дори в такива увредени мозъци, каквито са българските. Трябва единствено да бъдат открити подходящите хора, които да го дадат. Най-добре е това да са представители на властта и действията им да се виждат от всички, както и да имат излишък от свободно време.

Естествено е да се запитаме: съществуват ли такива хора в България? Да, съществуват! Намират се в изобилие и това е

ПЪРВАТА БЛАГА ВЕСТ!

Има ги в Министерски съвет. Само си представете: двайсетина министерства с министрите, заместниците им, началниците на кабинети, парламентарните секретари, инспекторатите и директорите на дирекции.

Има ги в Парламента: 240 народни представители, всеки с по трима души поддържащ персонал и 656 души администрация.

Има ги в Президентството: кабинети, съвети, комисии, дирекции, отдели….  Запознати твърдят, че служителите на българския президент са шест пъти повече от тези на президента на Ирландия.

Има ги в безбройните агенции (малката ни иначе държавица може да бъде европейски шампион по брой на агенции): агенция по приходите, агенция по вписванията, агенция по труда, по държавните вземания, по заетостта, по енергийната ефективност, по митниците, по горите, по почвите,  по птичките, по буболечките……

Има ги в институтите: например в Националния статистически институт се говори за наличност от 1500 души.

Има ги в комисиите: само в Комисията за отнемане на незаконно имущество броят им е към 300.

Има ги в здравно-осигурителната каса: там се спрягат някъде към 2314 калпака.

И на още много места в столицата и из страната. Проблемът е, че голяма част от тях не желаят да дават добър пример. Тук обаче идва

ВТОРАТА БЛАГА ВЕСТ!

А тя е, че това може да стане и насила. Просто трябва да се появи някой, от когото на изброените по-горе им треперят гащите, и да им нареди. Ясно и волево: господа, от днес нататък първостепенната ви задача е да давате добър пример на народонаселението. Действайте!

Кой би могъл да бъде този „някой”? Кой друг, ако не човекът от първите страници на вестниците, чут неведнъж да казва, че волята е всичко.

Страната ни спешно се нуждае от пример за чистота повече отколкото от европейски фондове, иначе съвсем скоро ще заприлича на огромно сметище, обитавано от плъхове и призраци. (Някои туристи, подлъгани от рекламните брошури и посетили България през последните години са на мнение, че това вече се е случило.)

Затова ето и конкретното ми предложение:

Министър-председателят да изкара на улицата целия състав на министерски съвет, да раздаде метли и да определи дневна норма за чистене. Който не се справи – строга, но справедлива санкция. Пример: ако културният министър не си е изпълнил нормата, две трети от заплатата му отиват в полза на Дома за ветерани на културата.

Същото да стори председателят на Народното събрание.

Тъй да направи и президентът, като поведе под строй секретарите и съветниците си към „Бояна“, „Драгалевци“, „Симеоново“, „Обеля“, „Дружба“, „Младост“, „Люлин“ и накъдето им видят очите.

Изчистим ли веднъж мръсотията, дето ни е заринала, другото също ще потръгне. Правилото е, че когато човек живее и работи на чисто, той се променя към по-добро, дори манталитетът му да е български.

п.п. 

Мафията била държала боклука! Честно казано, не ме интересува какво държи мафията. Интересува ме единствено, че щом цял премиер е заявил намерения за порядък в републиката, той трябва да удържи на думата си. Не го ли стори, ще се нареди до предишните хвалипръцковци.

б.а. Шест години след публикацията на този текст, нещата не са мръднали към по-добро. Обратното.

Posted in uncategorized | Вашият коментар

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ СЪСЕЛЯНИТЕ ОТ СЕЛО ДОБРОКУЧЕНЕ

Скъпи съселяни,

земеделци
селскостопански работници
овощаро-лозари
трактористи
комбайнери
овчари
кравари
и свинегледачи;

производители на
тикви
компири
карпузи
кауни
кратуни
репички
и алабаш;

неуморни труженици
на полето
нивата
и градината

както и в:

обора
кочината
яхъра
и кошарата!

С какъв акъл вие
къщи на по три ката вдигнахте,
за да не живее сега
никой в тях?

С кой акъл
вие вкупом
се юрнахте
да ставате:

президенти
банкери
дилъри
килъри

също и:

дадаисти
сюрреалисти
постмодернисти
екзистенциалисти

и не се досетихте,
че камъкът тежи
единствено
на мястото си?

За да стигнат днес нещата дотам,
че в китното ни село
Доброкучене
и кучетата ви намразиха.

Скъпи съселяни,

нека ви го кажа направо:
най-нелепата гледка на света
е селянин да пуши пура
и да философства

най-противоестествената
гледка
и
най-комичната.

Затова изплюйте пурите
от устата (хич не ви подхождат!)
качете се на влака
върнете се на село

отключете портите
разтворете капаците
нахранете кокошките
пуснете кравите,

а ние кучетата в Доброкучене
обещаваме да сме там
и да ви посрещнем…
подобаващо.

2016, село Доброкучене

ku4e ot dobroku4ene

Photo by v-t

Posted in поетично, снимки | Вашият коментар

АЗ, ФИТИРОКЪТ НА БАБА ТОДОРКА, ОБЕЩАВАМ…!

Драги български гласоподаватели!

Аз, Фитирокът на баба Тодорка, обещавам, че ако ме изберете за президент:

1. Ще си намаля заплатата с три-четвърти.

2. Ще се държа скромно като краля на Швеция Карл XVI Густав.

3. Ще ходя на работа пеша или с велосипед като Дейвид Камерън.

4. Ще се откажа от всякакви материални привилегии.

5. Ще полагам общественополезен труд поне веднъж седмично, като се включа в почистването на улици, градинки, паркове и тротоари.

6. Ще бъда опора на честните и угнетените, и бич Божи за мошениците на дребно и едро.

7. Ще наредя клетата България сред десетте най-добри за живеене страни в Европа.

И помнете, че ние, животните, повече ставаме за президенти, отколкото вие, хората. Hahaha! Sorry, but that’s the truth, guys!

Ваш,
Бабин Тодоркин Фитирок

Фитирокът на баба Тодорка

п.п. До изборите периодично ще напомням за себе си, за да не ме забравите. Готов съм също така да отговарям на всички въпроси, които ви измъчват и не ви дават покой.

Posted in uncategorized | Вашият коментар

ДАНО НЕ ИЗМАМЯТ ВСИНЦА НИ!

(Президентски избори-2016)

bai_ganio

Когато в другите народи думата „хитър” е синоним с лукав, вероломен и прикачена на някое лице, би го понижила в мнението на обществото, у нас с епитета „хитър” се кичат като с най-почтена декорация: „Брей, хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Не можахме да го излъжем! Ашколсун! Браво! “ (А.Константинов, 1863-1897)

Та и аз тъй бих казал за президентските кандидатури в днешната байганьовска обществено-политическа обстановка: Брей, хитри момчета и момичета излязоха, да са живи на майките и татковците си, дано не измамят всинца ни!

Но пък българското народонаселение дотам е свикнало да бъде мамено (и самото то да мами), че отнемането на това негово удоволствие би означавало и отнемане на смисъла от съществуването му.

Posted in България, коментари, президентски избори, uncategorized | Вашият коментар

ГОСПОД, С ПРЯКОР „МАЙТАПЧИЯТА”

(Президентски избори – 2016)

Когато на 19 януари 2012 Росен Плевнелиев застана начело на най-бедната, корумпирана и престъпна държава в Европeйския съюз (такава слава ни се носи), той се закле, че в името на Република България ще спазва Конституцията и законите на страната, и във всичките си действия ще се ръководи от интересите на народа. „Заклех се” – тържествено изрече президентът, след което целуна кръста и получи благословия от тогавашния патриарх Максим. Същият Максим, който, царство му небесно, години наред управляваше една дискредитирана духовна институция, фрашкана с агенти на Държавна сигурност.

„България трябва да надгражда своя успех, а аз ще го показвам по целия свят” – бяха следващите думи в репертоара на президента Плевнелиев. Бойки думи! Напърчени! Как да не им повярваш? Но както тогава, когато го избраха, така и след това, той не уточни върху какво смята да надгражда. Надгражда се върху нещо, което има здрава основа и няма опасност надграденото да се катурне.

Кое у нас има здрава основа? Кое е онова, дето стои стабилно на земята и колкото да го буташ и клатиш, то не помръдва?  Моралът на нацията? Усетът й към естетичното? Чувството за справедливост? Борбеността и свободомислието? Със сигурност – не. Иначе щяхме да се гордеем пред света със спретнатите си села и градове, и най-вече с хората: чистоплътни, възпитани и образовани.

Можем да кажем, че в България единствено ДС и престъпността имат здрави основи: запазено е всичко старо и е научено много ново – например как да се използват няколко господари едновременно.

Ето защо президентът Плевнелиев не трябваше да заявява, че ще надгражда, а че ще разгражда, като започне от:

  •  Системата, която позволи на няколкостотин души да завладеят няколко милиона и да ги смачкат до аморфна маса, готова да гласува за всеки, срещу пълен тумбак и чифт нови гащи;
  •  Страха, че ако критикуваш властта ще бъдеш глобен, уволнен, наказан, набит или убит;
  •  Недоверието към партиите и схващането, че всички политици са един дол дренки (не че не са);
  •  Новобогаташкия кич в Бояна, Банкя, Драгалевци и Симеоново, както и банковите сметки на тамошния „елит”.

Това очакваха българите от своя нов президент! Не надграждане, а разграждане, както и разкаяние за неговите слабости и зависимости. За да му повярват, че наистина стои зад принципите на прозрачността и модерната държавност, както неведнъж е заявявал.

Очакваха да обясни причината да го свързват с клана „Живков” и с какви връзки е получил квота за износ на строители в Германия.

Очакваха да се извини за всичките си грехове и да тръгне да президентства начисто.

Надяваха се да не се помайва и да призове премиера Борисов да си каже за всичките съмнителни връзки от близкото минало, след което да поиска прошка. За да сме сигурни, че страната ни най-сетне е тръгнала по правилния път, с правилните хора отпред.

Да си президент е кауза – проповядваше президентът Плевнелиев. Но веднъж не спомена, че всяка кауза се родее с мисия, тя пък със саможертва. Жертваш удобствата си, ако трябва и живота, за да решиш основния проблем на държавата: политическият бандитизъм, превърнал се във философия и начин на съществуване на цял един народ. Чак след това мислиш за надграждане и магистрали.

Мълчеше той и по темата за някогашната тоталитарна върхушка, която продължава да съществува, вече като капиталистическа, и че е нужна високо етична и смела личност начело на държавата, за да поправи тази несправедливост.

Опитвах се да си го представя как слага ръка на сърце и с проникновен глас казва: „ето, дами и господа, аз съм тази високо етична и смела личност и не се съмнявайте, че ще изпълня предназначението си”.

Така и си останах с представата.

Наближават нови избори. Росен Плевнелиев си отива, на негово място ще дойде друг. Който също ще се закълне да спазва конституцията и законите на страната, и във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа. Който също ще иска да надгражда. И думите му пак ще са бойки. И напърчени.

Чета имената и гледам физиономиите на някои от кандидатите за президент: „Пищова”, „Шишарката”, „Петното”…. Очаквам да се появят още „Мамула”, „Керпедена”, „Тулупа”…

И си мисля дали пък Господ наистина няма да се окаже българин? С прякор „Майтапчията”.

Posted in uncategorized | Вашият коментар

БЪЛГАРСКОТО ЕГО И ЧУМАТА

Зен-учителят Сузуки-роши казва: „Ако умът ти е пуст, той винаги е готов за всичко и е открит за всичко. В ума на начинаещия съществуват много възможности, в ума на специалиста – много малко”. Нещо подобно съм чувал от баба си, която със сигурност не беше будистка. Та тя твърдеше, че като слушаш повече с изпразнена от глупости глава, чуваш повече. Баба ми, чокойка от Тулча, отдавна си отиде, но в следващия си живот нищо чудно да е лама.

За българина едно нещо със сигурност може да се твърди, и то е, че той не обича да слуша. Слушането го затруднява. Тормози го. Българинът обича да бъде слушан. Колкото по-малко са истинските неща, които знае, толкова повече иска да го слушат. Настоява да бъде чут. И приказва ли, приказва. До изнемога. Приказва, за да насити ненаситното си его.

Българското его! Колко нещо изписа българинът заради това свое его! Тонове изхабена хартия и нищожна мъдрост. Но пък каква претенция!

Кои да му бъдат учителите по помъдряване – доносниците в парламента? Чиновниците от БАН, затънали до ушите в безделие и мрънкане, че не са достатъчно оценени? Интригантите в университетите, които са се хванали за гушите и гледат кой кого да прецака? Интелигентите, на които интелигентността започва с помпозни брътвежи и свършва с алкохолно отравяне?

Не може да мязаш на трапер от мезозоя и да очакваш от себе си мъдрост. Както не е възможно да си облазил стотици стълбища, докато изкрънкаш някоя друга професура, и от това да помъдрееш. Най-много да се превърнеш в сбръчкано и зло човече.

Българското его! Очукано като войнишко канче от нереализирани амбиции за власт, пари и слава, то иска реванш. Реванш сега! Реванш с цената на всичко! Животът е един, при това толкова кратък, няма време за губене! Искам си парите! Искам си властта! Искам като ме видят на улицата, да ми свалят шапка! Каква ти шапка, направо да ми се кланят! Господин професоре! Господин министре! Днес как сте? Снощи ви видяхме на телевизора, изглеждахте прекрасно!

Искам, искам, искам…! Българинът иска. Като не му го дават, си го открадва. Като няма откъде да открадне, влиза в политиката – там възможности за крадене дал Господ.

Какво ли няма в това българско его. Като почнеш от завистта и злобата, минеш през алчността и лакомията, та стигнеш до фукнята. Уникалният български фукарлък, който може да се мери само с още по-уникалната българска мърлящина. (Погледни улиците и градинките в София, помириши въздуха в градския транспорт и повече не ти трябва.)

Българинът е специалист! От всичко разбира, за всичко съвети дава. Непрекъснато учи другите, само себе си не иска да поучи. Животът му е суетня и врява. Постоянна врява. Да остане насаме със себе си е неговият кошмар. Кой тогава ще го слуша? Кого ще поучава?

Българинът обича да се присмива на доверчивите и да ги нарича балъци. Уверен е, че само той знае истината, но не се стеснява да си присвои чужд труд и да го представи за свой. Подлага на съмнение всичко, но не и собственото си невежество. Не произвежда, не изобретява. Вдъхновяват го обирът на  банкомати, източването на фондове, тъпите вицове в ”Шоуто на Слави”, ръчният часовник на Станишев и охраната на Маджо. Иска да бъде като тях.

С блеснали очи разказва как преди време някакъв политик платил на Ивана 15 бона да му пее. Дали пък не били трийсет? Иска и той така: да плаща на Ивана, на Драгана, да яде сьомга с гарнитура от рачешки опашки и да я запива с „Дом Периньон”. Да се качи на тротоара с голяма черна джипка, а ченгетата да не смеят да го приближат. И като си иде на село по празниците да се хвали, да се хвали…

Снимки-Вл. Трифонов                                                                                                                                           photo by vlado-trifonov

Не го е еня българинът за изначалната му същност. Когато му кажеш, че е дошъл на този свят като съвършено създание, той се хили и почесва оная си работа през джоба на панталона. Приел е веднъж завинаги, че е създаден войнстващ, завистлив и фуклив, и като такъв трябва да избута земните си дни.

Как ще я караме нататък ли?

Доказано е, че болестите, особено тежките, преобразяват хората. Разболееш ли се, е все едно дали те дават по телевизора или те пишат във вестника. Ти си просто един страдащ нещастник и славата ти, наред с милионите и джипката, са безсилни пред болестта. Тогава забравяш колко си важен и започваш безпомощно да се оглеждаш за помощ.

Готов си да се примолиш на най-мизерния човек на планетата, когото досега си презирал, ограбвал и лъгал, само и само да ти даде рецепта за спасение.

Готов си да се откажеш от властта и парите, само някой да ти гарантира, че ще оздравееш.

Готов си да се разделиш със скъпото си его и фукарлъка завинаги, само да те вдигнат от леглото.

Господ да ме прости, но трябва ли да ни сполети чума?

Написах този текст преди време. Къде ли не го качиха, кой ли не се упражни да философства над него! Публикувам го отново, заради устойчивата тревожност на темата: патологичното его и комплексите на нашенеца, бил той недоносен политик, изфабрикуван академик, набеден писател или най-обикновен селски хитрец. (В.Т.)
Posted in България, анализи, коментари | Вашият коментар

И ТОВА ТЯХНО ПОСТОЯННО ПЛЮСКАНЕ! (Една вип разказва)

1150783_607183396038863_2024103308_nДали знам какво е вип? Хайде сега, ти мен съвсем за блондинка ме взе. Аз ли? Вип съм си отвсякъде. Пея, хората идват на концертите ми, значи съм важна. Не е ли така?

Защо някакви парламентарни патки могат да са вип, а аз да не мога? При това съм образована, дано ми личи, и говоря няколко езика. Нещо да кажеш?

Виж какво, аз освен че пея, също и пиша! Досега съм написала няколко романа и съм решила до края на годината да напиша още няколко. Какъв стил ли? Постмодерен. Постмодерното много ми иде отръки. Хем не му мислиш, хем не е ясно какво точно пишеш. Може да не ми вярваш, но съм повлияна от Ницше. Само че не искам другите да научават, защото веднага ще почнат да завиждат, а на мен от завистливи хора до гуша ми е дошло.

Много е завистливо племето българско, да знаеш. Завистливо и злобно. Не че на други места няма злобари, била съм тук-там по света, видяла съм, обаче като тукашните никъде няма. Завистливи, злобни и стиснати.

За политиците пък изобщо не ми се говори.

На един, няма да му казвам името, пях на сватбата на дъщеря му. Тантурест, мазен и пинтия – идея нямаш! Докато даде парите то не беше пуфтене, то не беше усукване. Стиснати са и в червата, иначе са много ербап.

Друг един, пак партиец някакъв, беше решил да ме сваля, обаче задръстен колкото си иска. Викам му, освободи си чакрите, бе, човек! – ти с мен не можеш да се оправиш, тръгнал си държавата да оправяш.

Само пари, пари, пари в главите им. Добре, искаш пари, ама дай нещо насреща. Аз поне пея. А те какво правят?

Не искам да говоря за политика, защото политици в България няма. Задници са до един, това мога да кажа.

Тия отвличания, тия палежи, да не мислиш, че са случайни? Просто идат избори и на някои им трябват по-дебели пачки. Не че на мен не ми трябват, обаче никого не съм тръгнала да отвличам, нали.

Тук всеки дължи на някого нещо, всеки иска от някого нещо – шуранайки и шуролинки са се оплели като агнешки чревца.

Каква ми е мечтата ли? Мечтата ми е да пея на оманския султан Кабус бин Саид. Искам да подари и на мен медийна империя. Красива съм, талантлива съм, защо някои хора в България да имат медийни империи, а аз да нямам?

Не пия.  Обичам чаша-две „Божоле”, не повече.

Не шмъркам кока и не понасям мъже с черни очила, бели чорапи и пури. Боже, като ги захапят тия пури, като ги задъвчат… И като почнат едни физиономии да правят, важни, важни, сякаш са се родили с пура в устата. Или в задника – все тая.

Вип брадър? По-голяма излагация не съм виждала, честно ти казвам! Интриги, пиене, ядене и ходене по нужда – това е. И непрекъснато някой плаче. Или крещи. Или плаче и крещи едновременно. Имам чувството, че тия хора влизат там единствено да се нареват и накрещят.

Много повреден трябва да си, за да пуснеш телевизора и да ги гледаш. Но на народа май това му трябва.

Ти разбираш ли, тези хорица там търсят скандал на всяка цена, защото са наясно, че в България това се харчи. И защото на друго не са способни.

И това тяхно постоянно плюскане!

Те не са отишли в къщата, за да покажат възпитание и класа. От възпитание и класа пари не се печелят.

Нова телевизия си е направила добре сметката: ще вкараме млади и не дотам млади маниаци, ще им дадем възможност да се освинват на воля и ще приберем някой друг милион от драгия зрител.

Уж обикалят по чужбина, фукат се, че с тоя били яли, с оня били пяли, а английският им жив да го ожалиш.  Десет-двайсет думи на кръст и дотам. Най им лепне това Wow.  Дай им да уоукат и да се гевезят. От простотия е всичко, да знаеш. От простотия и от снобария.

Но на тях не им пука. Защото знаят, че зрителите уважават простотията. Защо зрителите уважават простотията ли? Защото у нас колкото по-голям простак е човек, толкова по-голям шанс има да го вземат за вип. Wow!

Каквото виждаш вътре в къщата, същото е и извън нея: агресия и истерия. А сеирджиите зяпат, поркат си биричката и се кефят.  Да живее Нова телевизия!

На коя партия симпатизирам ли? На никоя. Подпитват ме с тези ли съм, с онези ли съм?  Със себе си съм. Ама не можело така, трябвало да се определя. Ако не съм се определяла, значи съм била незряла. Майна ви, аз искам да съм незряла!

Незряла, непартийна певица, която избягва светски партита и не си тъпче пластмаса в циците – това съм аз в общи линии. Ходя с гащи през всички сезони и не участвам в порно сесии. Освен това мириша хубаво и без парфюм. Не съм най-подходящата за Брадъра, нали?

(Следва продължение от Вип Брадър’2016)

Posted in истории, коментари, проза | Вашият коментар

ДВУКРАКОХОДЕЩИ, БЪРБОРЕЩИ ДЪРДОРКОВЦИ

1Откъм Европейския съюз не спират да ни порицават и да ни се подиграват. Къде под сурдинка, къде „право куме в очи”.

– Най-лошите сме, най-корумпираните, най-крадливите и най-непригодните за чужди инвестиции. (Може и да е вярно.)

– София е най-мръсната европейска столица, с най-много бандити и черни джипки на глава от населението. (Изглежда достоверно.)

– Системата ни бълва полуграмотни преподаватели, те от своя страна бълват неграмотни ученици и студенти. (Със сигурност е така.)

И още, и още…, за радост на журналистите, които обожават лошите новини и се надпреварват да говорят за тях. И да пишат. С грешки, естествено. Защото ако за трийсетина години преход в България нещо наистина се развива, то това е писането и говоренето с грешки.

Днес всеки двукракоходещ българин пише и говори, докато му свърши кислородът. Като му свърши, минава на озон и почва отначало.

– Кога им остава време да мислят на вашите хора, след като непрекъснато пишат и говорят? – чуди се мой приятел от странство.

– Обсъждат глобални работи – обяснявам. – Ние в България много обичаме да обсъждаме глобалните работи. И частните, но предимно глобалните.

Да вземем например „България в глобалния свят” – проницателна творба на един наш президент бракониер. Издадоха книгата му в Москва, съветски генерал-полковник съчини предисловието, там стана и премиерата. Стефан Данаилов присъствал, Масларова присъствала, Калфин… Всички много ръкопляскали.

Или да вземем друг нашенец, министър-председател. Той пък сътвори „Защото сме социалисти”. За пет нощи, така твърди. После сложи на корицата себе си, Тони Блеър, Нелсън Мандела, баба Тонка… и също направи премиера. Всички много ръкопляскали. (Говори се, че оттогава баба Тонка не може да си намери място в гроба.)

31

Откъм Европейския съюз не спират да ни порицават и да ни се подиграват. Къде под сурдинка, къде „право куме в очи”.

Добре прави Европейският съюз да ни порицава и да ни се подиграва! Само дето не спира да сключва сделки точно с онези, които ни докараха до подигравки. Бизнесът си е бизнес, а той се върши с хора, които имат пари и власт, казва Европейският съюз и тънко се усмихва.

През това време във форумите пишат: “Срам ме e, че съм българин”.

Posted in България, ЕС, анализи, коментари | има 1 коментар

ЕТО ЗАТОВА СЪМ ДОВОЛЕН, ЧЕ ПОЗНАВАХ ТОЗИ ЧОВЕК ЛИЧНО!

letni razmishlenija

(…) Говори се, че всеки народ има такива политици, каквито заслужава. В определен смисъл това е така: политиците действително са огледало на обществото и въплъщение на неговите възможности. Но същевременно – което е парадоксално – валидно е и обратното: обществото също е огледало на своите политици.

***

Не е истина, че принципният човек не става за политик. Стига неговата принципност да е допълнена с търпеливост, размисъл, мярка и умение да разбира другите.

***

Понякога казвах за себе си, че се чувствам социалист. И не че се идентифицирах с някаква конкретна икономическа теория или концепция. (Още по-малко съм се идентифицирал с представата, че всичко трябва да бъде държавно и планово.) С това исках само да кажа, че сърцето ми се намира отляво. Ставаше дума по-скоро за психическа настройка, за някакво неконформистко състояние на духа, неприязън към мошениците и интерес към „унизените и оскърбените”. Вече отдавна не говоря за себе си, че съм социалист. Не защото моето сърце си смени мястото, а защото тази дума – специално в нашия езиков контекст – повече обърква, отколкото изразява нещо конкретно.

***

Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено становище. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско“, друго пък „десничарско“. И да си призная – все ми е едно.

***

Десният догматизъм с неговата нетолерантност и фанатична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. 

***

Законът сам по себе си и демократичните институции сами по себе си са безсилни, ако зад тях не застанат волята и смелостта на порядъчните хора, които да не разрешават злоупотреби.

***

Мнозина от така наречената номенклатура, които до неотдавна се преструваха на защитници на социалната справедливост и на работническите интереси, за една нощ свалиха маските си и съвсем открито се превърнаха в класа на спекуланти и мошеници. Така че довчера внушаващи страхопочитание комунисти, днес вече са абсолютно безскрупулни капиталисти, които се смеят безсрамно в очите на същия работник, чиито интереси преди време привидно са защитавали.

Из „Летни размишления” на Вацлав Хавел. Превод: Вл. Трифонов

Ето затова съм доволен, че познавах този човек лично!

п.п. Скоро ще имаме избори за държавен глава. Дотогава периодично ще препубликувам откъси от „президентската“ книга на Хавел, за нерадост на политическите Бг партизани от всички цветове на дъгата.

Read more by

http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=21478229

http://liternet.bg/publish27/vaclav-havel/letni-razmishlenia.htm

Posted in uncategorized | Вашият коментар

КОЙ И ЗАЩО ОСРА И ОПИКА ДЪРЖАВАТА НИ?

1Пак са празници и „софиянци” ги няма. Хвала тебе, Господи! Отишли са да цапат в Гърция. (Бог да ги пази гърците!)

Странно как един град се облагородява, когато хората ги няма в него. Вместо да е обратното: хората да красят града и взаимно да се облагородяват. Виждал съм го по широкия свят – да ти е драго да  общуваш и с градовете, и с човеците в тях.

Какво направи от нашите селяни и граждани безподобни темерути и мърлячи? Кой им скрои такъв номер? Откъде e този дивашки примитивизъм?

От комунизма е – ще кажат някои. Затова че повреди мозъците на народонаселението за години напред. Лесен отговор, макар и донякъде верен. Но само донякъде. А оттам нататък?

От капитализма e – ще кажат други. Затова че качи простаците на лимузини и им обърка посоките на света. Лесен отговор, макар и донякъде верен. Но само донякъде. А оттам нататък?

Комунизмът ли накара една бивша външна министърка да си хвърля боклука през терасата? Комунизмът ли осра и опика градинката пред Народния театър?

Капитализмът ли накара един бивш президент да убива защитени животински видове на територията на резерват? Капитализмът ли осмърдя градския транспорт на шкембе-чорба и непрани гащи?

Не знам.

Затова предлагам да създадем фейсбук група: КОЙ ОСРА И ОПИКА ДЪРЖАВАТА НИ? ЗАЩО ГО ПРАВИ И ДОКОГА? Отговорите можем да съберем в книга и да я предложим на образователното министерство за изучаване в училищата.

Posted in uncategorized | Вашият коментар

ПРЕЗИДЕНТЪТ, КОГОТО ИСКАМ!

Открих този текст! Порових се и го открих. Озаглавен е „Президентът, когото искам” и е писан преди Барак Обама да стане президент на САЩ, а нашият все още се казваше Георги Първанов.

Публикувам го отново, защото всичко в него важи и днес – очакванията също.

 И така:

ПРЕЗИДЕНТЪТ, КОГОТО ИСКАМ!

Случи се, че нещата, за които ще разкажа, прочетох и видях в един и същи ден. Контрастът между тях бе толкова голям, символиката им така красноречива, че не устоях на изкушението за коментар.

Барак Обама – кандидат за президент на САЩ, и Георги Първанов – настоящ президент на България. Единият в Мичъл, Южна Дакота, на среща с избиратели. Другият в София, Западна България, на среща с журналистка от „Труд”.

Ето какво каза Обама на своите избиратели: „Всеки ден ми се напомня, дали от събитията, дали от съпругата, че не съм безгрешна личност. Няма да съм безгрешен и като президент. Но мога да ви обещая, че ще бъда честен с вас относно предизвикателствата, с които нацията ни се среща лице в лице. И което е най-важното: ще работя здравата, за да направя живота ви по-добър. Нуждая се обаче от вашето участие. Ние всички се нуждаем един от друг, за да осъществим промените в тази страна.”

Ето какво каза Първанов в интервю на журналистката от „Труд”: „Дали съм демократ или не, знаят и медиите, и обществото, защото целият ми политически път през последните 17-18 г. е като на длан. Това е времето, в което БСП се промени радикално. В ИБ на БСП по мое време бяха застъпени всички идейни движения, опоненти и фракции на партията.”

Два свята, две култури, два манталитета, две представи за отговорността, два морала, два начина на изразяване, които обясняват достатъчно добре защо Америка е такава, каквато е, и България е такава, каквато е. Защо млади българи се изнесоха и продължават да се изнасят към САЩ, а оттам за насам желаещи няма. Защо „американската мечта” продължава да привлича младото и средното ни поколение, а „Българският Великден” тъй и не дойде.

Когато чета във форумите за Обама се чувствам добре и се радвам на човешкото племе:

– Харесвам този мъж и наистина се надявам да бъде вашият нов президент, заради един по-добър свят.

– Аз съм от Сингапур и също вярвам, че този мъж е искрен в желанието си да промени Америка. Бъдете сигурни, че изходът от тези избори ще има огромно значение за останалия свят.

– Човекът е истински; той говори истината и живее по начина, по който говори.

– Заседна ми буца в гърлото, слушайки тази реч. Аз съм канадец и ако щете вярвайте, но вашите избори за президент имат голямо отражение върху личния ми живот. Аз наистина вярвам, че Барак Обама ще успее.

– Моля се Обама да бъде избран и да остане жив. Страхувам се да не му се случи същото като на Кенеди, затова нека държим очите си отворени.

Когато чета във форумите за Първанов, се чувствам зле – заради обидата и отчаянието на хората:

– Първанов като президент трябва да е образец на достойнство и честност! Но той е доносник и агент на ДС и КГБ. Това Европа и света го знаят и затова го презират!

– Първанов е покровител на мутри и мафиоти. Под неговото президенство убийци и крадци вилнеят безнаказано!

– Той е част от антибългарската клика, наричана „политическа класа“.

– Какво работи Първанов? Каква е ползата от институцията му в този й вид? По кои болезнени проблеми в обществото е имал ясна позиция? Не съм чул да каже дума, че втори мандат е президент на най-бедната и изостанала страна. Не му ли е поне малко неудобно от това?

Хората имат основание да харесват Барак Обама. Той е личност, която си знае цената, без да я натрапва. Видът му е открит, маниерите му са естествени. Не ходи на лов. Осанката му съдържа благородство и решителност, а в държанието му няма и помен от високомерие. Син е на черен мъж от Кения и бяла жена от Канзас, и се гордее с тях.

Хората имат основание да не харесват Георги Първанов. Оставям настрана как изглежда и дали стреля по защитени животни, достатъчно е да погледнем отново интервюто. „Работата си като президент няма да коментирам”, категоричен е българският президент пред журналистката от „Труд“ и тя се съгласява.

Само че аз не се съгласявам. Не, ще коментирате, господине! Тъкмо защото сте президент.

Ще коментирате колко пъти застанахте открито срещу босовете на мутрите, които до един са от вашата партия или по някакъв начин са свързани с нея?

Колко пъти заехте категорична позиция срещу уличените в престъпни действия министри?

Колко пъти упрекнахте българската преса, че обслужва интересите на определена партийна клика?

Колко пъти предизвикахте разследване за произхода на средствата, с които политиците разполагат?

Колко пъти дадохте личен пример за скромност и морал, ограничавайки нуждите си до тези на обикновения човек?

Ще коментирате защо досега не направихте публично признание, че мафията в България е дълбоко вкоренена в политическата власт и президентската институция не прави изключение.

Наистина, за колко важни неща биха могли да си поговорят един български журналист и един български президент!

Има един красив момент в интервюто.

Журналистката: 150 знакови убийства не са разкрити, а братята Галеви и десетки босове като тях се разхождат тежко във всеки наш град.

Първанов: Не само Галеви, всички босове се движат по-тежко и по-добре охранявани, отколкото който и да е държавник. Това обезверява хората от МВР в ефективността на системата.

Журналистката: Как може да им се противостои? И защо никой не го прави?

Първанов: Най-малкото трябва да им се проверят лицензите, защото около тези босове има въоръжени части колкото за половин армия.

Ама че работа! Как така тези босове имат армии около себе си? Кои са тези „пълководци“ – имат ли си имена? Кой трябва да им проверява лицензите? Защо досега не са им ги проверили? Наистина ли смята Първанов, че една проверка на лицензи ще реши проблема с престъпността в България? И накрая: не е ли дошло време срещу армиите на престъпниците да излезе армията на държавата?

Не отговаря Първанов на тези въпроси, защото журналистката от „Труд“ не му ги задава.

Според Конституцията президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната – в мирно и във военно време. С други думи той има правомощия да обяви война на организираната престъпност в България, като мобилизира целия ресурс на нацията. И да не остави никакъв шанс за мафиотите. Стига да поиска.

Знам кои са истинските бандити в тази държава и ще направя всичко възможно да идат там, където им е мястото. До един. Дори ако трябва да пожертвам себе си.

Ето това са думи на един истински президент на Република България!

Това са думите, които искам да чуя аз и хората около мен.

Това са думите, които искат да чуят онези българи, на които куфарите им стоят до вратата. Остава да се намери кой да ги произнесе. И като ги произнесе, да ги приложи в действие. Възможно ли е да се случи?

Не, разбира се.

(Със съкращения.)

 

Posted in България, анализи, коментари, президентски избори | Вашият коментар

СТРЕСНИ СЕ, ПЛЕМЕ ЗАКЪСНЯЛО!

Пожари, катастрофи…, горят складове, падат камъни, коли се размазват, мутри се трепят, крадци крадат, майки реват, деца пищят, журналисти снимат Стоичков, без да го питат, той ги бие, без да ги пита …

Българско, много българско.

Но да се върнем на Стоичков. Тия дни журналистически екип си вършил работата и снимал в района на Етрополския манастир, където трябвало да се омъжва една от дъщерите на бившия футболист. Той също си вършил работата и набил екипа, защото не искал външни лица да снимат.

С други думи всеки вършил, каквото можел най-добре: фотографът снимал, Стоичков ритал и млатил, полицията патрулирала.

Как коментират хората тази случка? Активно. Защото хората обичат да коментират. Вярно, анонимно, затова пък от душа и сърце.

Да прочетем нещичко (след известна стилистична и граматическа редакция).

***

– Печално е, че голямата дъщеря на Стоичков се възхищава, докато баща й раздава ритници и юмруци. Какво му пречеше да се приближи към колата на тези момчета и да ги почерпи по един бонбон.  А ако не желае присъствието им, можеше любезно да ги покани да си тръгнат.

 У нас селянията целенасочено е на почит, а примерите са от най-високо ниво. Самата среда те провокира да вършиш простотии.

– Ицата си прави магариите само в Булгаристан. Що не преби папараци в САЩ? Защото такова дело щяха да му спретнат, че нямаше да има пари да си дойде до село. Като не са били поканени, нека да ги съди. Щеше да спечели. Ама Ганьо си е Ганьои костюм за 100 бона да носи си остава същият простак.

– Истината е, че подобно неандерталско поведение в България стана норма не само за мъжете, но и за жените. Човек като Стоичков би трябвало да дава пример с поведението си, а не да се държи като махленски бияч. И после на кого налита? На слабички момчета. Защо не отиде да ступа някой дебеловрат и мускулест?

– Стоичков е бил и ще си остане освен голям футболист и един средно грамотен хулиган. Това че навсякъде по света свързват България с името му говори не толкова за неговите достойнства, колкото за това какви сме ние, българите.  

Тоя фотограф беше редно първо да попита. Толкова са бездарни българските медии и журналисти, че само предизвикан от тях скандал може да ги направи по-четени и по-гледани.

– Журналята се самопоканили и Стоичков им теглил една майна. Какво пък, и той има право на личен живот.

– Пишат, че Стоичков се бил изложил. Напротив, тази случка го издигна още по-високо в очите на древния български народ.

***

Колко далновиден е бил поетът, като е написал:

Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.

Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?

(„Линее нашто поколенье…”, И.Вазов)

Posted in uncategorized | Вашият коментар

ЕВРОПЕЙЦИ НАУЖКИМ

По време на снимки на документален филм в малко балканско градче, двама японци – мъж и жена, решиха да изчистят реката. Наричаха я „тяхната река”, а градчето – „тяхното градче” и бяха влюбени в него. За местните хора обаче реката отдавна се беше превърнала в удобно бунище и никакви екологични жестове не можеха да ги трогнат.

Намериха японците чували, обуха гумени ботуши, надянаха гумени ръкавици и започнаха да чистят. Хем чистеха, хем пееха. Хората наоколо се чудеха, какво ги прихваща тия странни хора с дръпнати очи. Никой не се сети да ги попита имат ли нужда от помощ.

Изчистиха японците реката, прибраха се вкъщи, сготвиха си и продължиха да пеят до късно през нощта. Даже измислиха песен и я кръстиха „Песен за реката”. Мелодията беше на японски, текстът също, но думата „реката” произнасяха на ясен български.

•••

Водя английска журналистка на Витоша, да види каква прекрасна планина имат софиянци. Спираме до една от малкото останали неразбити чешми. Наоколо са захвърлени пластмасови бутилки от бира, кофички от кисело мляко и стъклени шишета от водка. Хваща ме срам. Появява се турист на почтена възраст и си налива вода. Пита как сме. – Злеказвам гневно. Погледнете това!

Човекът поглежда към боклуците. Пяната. Мръсната пяна се качва нагоре казва кротко. Сетне си тръгва.

Ние оставаме до чешмата още малко. Гневът ми минава, започва да ме наляга мъка. Мръсната пяна значи. Покрила е София и сега напредва, бълбука, набъбва и пъпли нагоре към Черни връх. Докато не покрие и него, сетне цяла България, и като прелее, да покрие де що има държави наоколо.

•••

София, 1999. Пред десетина хиляди възторжени лица Бил Клинтън искрено се вълнува: „Горд съм като чувам как хилядното множество упражнява свободата си. Искам да ви припомня с какво се разделихте: с една полицейска държава, в която нямаше място за разочарования, защото я нямаше и надеждата за нещо по-добро. Позволете да се обърна към всички хора в САЩ, Европа и по целия свят, които ни гледат: Това е една прекрасна страна, елате и помогнете на България да изгради бъдещето си.“

Клинтън наистина си мислеше, че окончателно сме се разделили с разочарованията. Горкият Бил, откъде е можел да знае, че полицейската държава ще стане държава на мафията, а разочарованията ще стигнат дотам, че най-свестните българи ще умрат преждевременно, а останалите ще се изнесат завинаги зад граница.

•••

Осем години след Клинтън – Джордж Буш ни е дошъл на гости. Възторжените лица от 1999 са се изпарили. Стотина подбрани, проверени и стократно инструктирани държавни подлизурки „спонтанно” приветстват скъпия гост. Полицията чопли семки и гледа дебилно. – Много ми е драгоказва Бушче съм във вашата прекрасна страна. Аз и Лора с нетърпение очакваме вашия прекрасен обяд днес.

Впрочем не само той и Лора, но и цяла тумба ненаяли се български политици чакаха да седнат, че да му пийнат и хапнат по стар муфтаджийски обичай.

Буш така и не разбра, че в България за няма и 20 години шепа лумпени превърнаха понятието „политик” в най-мразената професия. Кой да го разходи из българските планини и да му покаже поразиите на дървената мафия. Нямаше кой. Но пък манджата си я биваше.

Outpost (Bg)
photo by vlado-trifonov

Да не се лъжем: в сегашния си вид България е неприятно място за живеене. Майки бият деца, мъже бият жени, мафията се самоизбива, а държавата бие всички. Налагаме слабия и сервилничим пред силния. Плюем по улиците, мразим всичко и мърсим навсякъде.

Наричат ни second-hand members, допуснати в Европейският съюз единствено по политически причини. Тоест, членството ни няма нищо общо с нито с културата, нито с качествата ни като нация.

Описват ни като страна, в която:

– бандити се стрелят по улиците, за кеф на дечурлигата и за ужас на органите на реда;

– плюенето по тротоарите и пикаенето в градинките се смята за върховен израз на независимост.

Германският експерт Клаус Янсен, изпратен от Брюксел за оценка на българския напредък обяви, че се е сблъскал със стопроцентова нагласа в стил „целуни ми задника” (‘kiss my ass’ attitude).

Преди него Дейвид Джонсън от лондонската полиция мрачно съобщи, че разполагаме с жестока и неконтролируема мафия.

Мисля си, те са по-напред в демокрацията, защо не са внимавали, когато са ни приемали? От наивност? От недоглеждане? Или поради простата брюкселска сметка, че комунисти-некомунисти, бандити-небандити, по-добре капиталите спокойно да се движат насам-натам, отколкото да залежават. Влизайте драги българи, не се събувайте, нищо че сте кални, важното е парите ви да са на сигурно място: в нашите банки. Пък и нали не миришат?

•••

Гостувах на приятели в провинцията. Дойдоха още гости. Пекохме гъби, пихме вино, хората коментираха дереджето си; някой каза, че сме били европейци наужким.

Не липсваха и предложения към Брюксел.

  1.  Да се блокират сметките в задгранични банки на всички български политици, до доказване, че парите им не са крадени!
  1. Чуждите предприемачи да не сключват сделки с български фирми, за които има доказателства, че са гангстерски.
  1. Чуждестранните делегации да не приемат никакви почетни титли и медали от президента на България, който и да е той.
  1.  Брюкселските авторитети поименно да назоват хората, които създават на българите име на престъпна нация.
  1.  Винаги да имат едно на ум, че зад уж хуманната реторика на българските управници се крие голям среден пръст: пак ви прекарахме, тъпи европейци!

Колкото до мен, вмених си задължението навсякъде по света да изразявам своята крайна антипатия към хората, наричани погрешка „български политически елит”.

 (Със съкращения)

От подготвената за издаване книга „Демокрация до поискване”

http://cao.bg/%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%be-%d1%82%d1%80%d0%b8%d1%84%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%86%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%b6%d0%ba%d0%b8%d0%bc/

Posted in Брюксел, България, ЕС, анализи, демокрация, истории, коментари | Вашият коментар

РЕВОЛЮЦИЯ, ЛУСТРАЦИЯ, ТРИБУНАЛ!

Статията по-долу е писана през март, 2013 година – протестите срещу кабинета „Орешарски” още не бяха започнали. Официозните медийни лисугери не я публикуваха. Пет месеца по-късно видях заглавието й да дефилира из софийските улици, изписано върху плакат – протестите срещу кабинета „Орешарски” вече бяха в ход. За да са в крак с ентусиазма на народните маси, „лисугерите” изведнъж взеха да цитират същото заглавие – от „24 часа”, та до „Труд”. Да видиш ти усърдие, да видиш ти проява на внимание! Но само към заглавието – за повече не им стигна въздух.

Чак толкова ли ги притесни този иначе кратък текст, та не го публикуваха тогава? Чак толкова ли продължава да ги притеснява, та няма да го публикуват сега? Едно може да се каже със сигурност: за зла участ и тогава, и сега, не се случи нито революция, нито лустрация, нито трибунал.

%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%80%d0%b0%d1%89                                                

                                    РЕВОЛЮЦИЯ, ЛУСТРАЦИЯ, ТРИБУНАЛ!

Надигна ли глава българският народ?
Намериха ли се смелчаци и идеалисти,
които да тръгнат срещу стрелците…?

„Новите демони на България“ – помните ли тази книга на немския разследващ журналист Юрген Рот? Няколко неща ме карат да пиша за нея сега, доста време след софийската й премиера.

Първо: фактът че българските следователи, прокурори и висши полицейски служители, съгласили се да разговарят с нейния автор, са поискали да останат анонимни и са уреждали срещите си на тайни места, от страх да не пострадат.

Този страх продължава.

Второ: песимизмът на журналиста и неговите събеседници. Според него до такава степен България се е мафиотизирала, щото освен заплаха за самата себе си, тя вече е заплаха и за останалия свят.

Този песимизъм продължава.

Трето: омразата, която немецът срещна в България от страна на министри и журналисти. Нарекоха го „нагъл лъжец“ и „безгръбначно мекотело“ (думите са на бивш вътрешен министър, прославил държавата с тежкия си махмурлук). Дотам го възненавидяха, че от няколко места дори го заплашиха със съд.

Тази омраза продължава.

Ето някои факти от „Новите демони на България“, които не е зле да припомним:

– По време на комунистическия режим полицейските и разузнавателни служби в България изграждат мрежа от над 250 000 агенти и събират документи за над 450 000 души. Няма представител на българската политическа върхушка, който да не е обременен от комунизъм.

– Групировката ТИМ*, рекламирана като „новото лице на България“, де факто управлява страната. В основата й са бивши войници и офицери от Шести специален разузнавателен отряд на военноморския флот; хора, обучени да убиват, чиито връзки с правителството на БСП старателно се укриват. (Твърденията са на полицейска следователка, пожелала анонимност.)

– Държавата не може да им се противопостави, защото днес ТИМ са държавата. Никой предприемач няма шанс, ако не си сътрудничи с тях.

– Неофициално се говори, че Варна принадлежи на ТИМ. Зад групировката обаче стоят и политици от София. Другите групировки взаимно се изключиха от борбата. Остана ТИМ. Става дума за висока степен на корупция и това е единственото обяснение на стремглавото им и успешно развитие. Те извличат изгода от това, че съдилищата са малко или повече корумпирани, или са неспособни да приключват сложни производства за обозрим период от време.

– „Това е черна дупка, горе-долу като при Коза Ностра. Ако нямах семейство, можех да говоря повече, можех да говоря открито“ – казва в разговор с немския журналист бизнесмен от Варна, имал отношения със страховития холдинг.

– „Те са много затворена структура. И ние сме си задавали въпроса, откъде идват парите. Дори държавата няма толкова пари, колкото имат те“ – споделя с притеснение за сигурността на семейството си прокурор от провинцията.

Рот изразява опасение, че определени кръгове промиват българските мозъци, защото промитият мозък не създава проблеми.

Според него ние, българите, доброволно сме се оставили да бъдем манипулирани, вместо да се възпротивим.

Деликатно ни намеква, че най-вероятно сме искали да бъдем управлявани от мошеници и демагози, щом сме им позволили да дойдат на власт.

Подозира, че сигурно ни харесва да живеем като роби, щом безропотно позволяваме да бъдем третирани като такива.

Пише още, че комунистическата диктатура е оставила дълбоки следи в манталитета и културата ни, като ни е превърнала в наплашени хора с ниско самочувствие.

Така подредени и разтълкувани нещата, действително са за страх и песимизъм. А омразата към журналиста става напълно обяснима: несвободните хора не обичат истината.

Прелиствайки страниците, човек се замисля как Германия успя да преодолее последиците от фашизма и стана място, предпочитано за живеене от много българи, а България вече толкова години не може да преодолее последиците от комунизма и се е превърнала в инкубатор на престъпници?

Нима немският фашизъм се оказа по-лесен за превъзмогване, отколкото българския комунизъм? Какво пречи на българите да живеят като нормални хора, в нормална държава? Има ли то име?

Някъде прочетох, че на входа на психиатричната клиника в Карлуково висял надпис: „Ние сме рожба на българо-съветската дружба“. Може би тук е решението на загадката и за да се разбере българският модел на поведение, трябва добре да се изучи руският.

Ако българин беше написал „Новите демони…“, би могло да се приеме, че книгата е резултат на афектирана преднамереност: българите сме ядосани на всичко и всички.

Но когато авторът е чуждестранен журналист, пожертвал личната си сигурност, за да осветли случващото се в друга държава, това говори за нещо твърде сериозно и автентично.

По думите на германеца творбата му е „репортаж по подозрение“, като не отрича, че в нея е възможно да се открият определени фактологически грешки. Репортаж или не, с грешки или без грешки, едно е сигурно: България е безпрецедентно място на европейската карта, където политици и бандити са си плюли здраво на ръцете, за да превърнат страната в територия на призраци.

Рот споменава предположението на Economist Intelligence Unit, че ще са ни необходими поне 100 години, за да достигнем европейското равнище. Тревожи се да не се случи най-лошото – европейското равнище да слезе на нивото на българското. И завършва: „Българският народ ще продължава да живее под ударите на бандитите и арогантните политици, освен ако най-после не надигне глава“.

Мислил съм си: да приемем, че в България са останали смелчаци. Как ще тръгнат те срещу организирани и обиграни стрелци, които биха гръмнали и собствената си майка, ако им наредят? Тук Юрген Рот мълчи. Може би защото му е неудобно да каже в прав текст, че българите трябва да поемат риск и този риск се нарича „революция“.

РЕВОЛЮЦИЯ – оглавявана от водачи, готови да пренебрегнат собствените си изгоди, да приложат Лустрация и да поискат Трибунал.

ЛУСТРАЦИЯ – за свързаните с тоталитарните служби субекти, които продължават да владеят страната.

ТРИБУНАЛ – за всички участници в схемата полицай-магистрат-политик-бандит, за да не изгубим напълно вяра в справедливостта, пък била тя и закъсняла.

Тогава разпиляната ни по света нация ще се събере отново у дома, където й е мястото.

п.п. Има и резервен ход: закриваме държавата и заедно с демоните й се изнасяме в пустинята.

* ТИМ присъства като символ на модел, зад който надничат всички трибуквени групировки (и техните мутации), които си присвоиха страната.
Posted in анализи, коментари | Вашият коментар

ОХРАНЕНИ ШОПАРИ – САМО КРАДАТ И ЛЪЖАТ!

(С баба Тодорка за българската политическа класа)

Баба Тодорка не е червена бабичка. Не е и зелена бабичка. Нито синя, нито пенбена. Тя е баба със сива престилка и черни галоши от едно далечно село в Източните Родопи.

Всеки ден прави гладна стачка, без телевизиите да имат хабер за това. В почивките копае картофи в градината. Къта си като неприкосновен запас двайсетина фитки и един фитирок, за когото казва, че е по-интелигентен и по-красив от всички политици в България, взети накуп.

„Ей тоз фитирок, баба, е по-умен и по-красив от всичките ни политици накуп!“

Баба Тодорка не е подписала Харта 2013, защото не са се сетили да я поканят. И слава на Бога. (Ако знаеше какви охранени мишоци и мишанки са се намърдали вътре, щеше да накъса хартата на ситно, после да я сдъвче и накрая да я изплюе.)

Баба Тодорка не е ходила на протестите в София, защото й е далече. И слава на Бога. (Ако знаеше какви нафталинени „демократи” са се омешали с хората от улицата, първо щеше да се омерзи, а после да ги нашиба с жилавата си дрянова шибучица.)

Което не значи, че баба Тодорка не умее да протестира и да изразява недоволството си. Напротив, умее, при това го прави убедително, без да позира и да преиграва.

Протестира за това, че депутатите в парламента са се угоили като шопари, и че за никаква друга работа не стават, освен да ядат и да пият на провала.

Протестира за това, че депутатите в парламента хвърчат със самолети насам-натам по чужбина на нейни, бабинитодоркини разноски.

И че не могат на две магарета слама да разделят, кάмо ли да управляват държавата. Защото толкоз им е акълът.

Без да е политолог, нито дори социолог, баба Тодорка е на мнение, че в България всички са комунисти. С книжки и без книжки. Имало даже и такива, дето не изобщо не осъзнавали, че са комунисти – дотам комунизмът им бил изпил мозъка.

– То тук има ли някой да не е комунист? – пита източната родопчанка. – Няма. Цялата България са комунисти – сама си отговаря. – Затуй сме на тоя хал.

С демокрацията баба Тодорка също е наясно: няма в България демокрация! И не може да има, след като всички са от една семка. С книжки и без книжки.

За депутатите е категорична, че това са търтеи, които получават големите заплати, без да са свършили за пет пари работа.

– България беше богата, обаче те я изядоха, бе!

Уверява ме, че ако зависи от нея, ще ги измете начаса от сградата на парламента и ще ги остави на пости, докато се вталят и вразумят.

– Хората нямат пари за хляб, а ония лапат ли, лапат. И строят къщи. Доган колко къщи има? То да е само той, ами те и другите са като него. Крадат и лъжат.

– Един як пердах им е нужен, докато им посинеят задниците – вметвам аз, а бабата ме гледа хитро и замълчава, но знам, че си мисли същото.

И продължава:

– Те ходят на морето, нали? Обаче аз не мога да ида на морето. Защо той ще може да ходи на морето, а аз няма да мога? Да не е по-умен от мен? Не е по-умен. Но е крадлив.

– Тогава какво правим? – питам я.

– Тогава ги махаме.

– И кой да дойде?

– Как кой? По-малко крадливи депутати няма ли в тая България, бе? Няма ли, кажи?

Разделям се със старата жена, без да й отговоря.  (Със съкращения.)

На един селски мегдан...
photos by vlado-trifonov
Използвана е фонограмата на документалния филм „ОТ БИЛОТО НА ПЛАНИНАТА”. (Автор: Владо Трифонов. Монтаж: Ани Андреева.)
Posted in uncategorized | Tagged | 2 Коментари

ЗАЩОТО ЧЕРВЕНА ДАМЛА УДАРИ НАРОДА БЪЛГАРСКИ…

ПИТАТ МЕ, защо Чехия е на светлинни години пред България, нали уж бяхме на едно политическо дередже?

Защото чехите умеят сами да се управляват – отговарям.

Защото чехите правят така, че в градския транспорт шофьори и пътници да се поздравяват като добри приятели, а улиците и площадите и в най-забутаното чешко село (а в Чехия забутани села няма) да са чисти и подредени.

Защото чехите учат децата си от малки що е то разделно събиране на смет. И колко е важно да се ходи на църква.

Защото чехите имаха за президент Вацлав Хавел – „буржоа по произход, дисидент по призвание, хуманист по душа” и Нобелов лауреат, а ние имахме Желю Желев.

Защото чехите никога не са мечтаели да бъдат 16-а република на СССР.

Защото на никой чех не му е дошло наум да се хвали, че Господ е чех и от Вълтава по-дълбоко нема.

Защото чехът знае, че много неща не знае (но си струва да ги научи), докато нашенецът е убеден, че е научил всичко още с раждането си.

Защото червена дамла удари народа български и размъти мозъка и нравите му за много поколения напред.

Ето заради всичко това – отговарям.

И защото най-вероятно още не сте прочели „Куци ангели”. (На някои хора им се иска никога да не прочетете тази книга, но вие не се отказвайте и я търсете!)   
http://books.janet45.com/books/853  
Posted in коментари, снимки | Tagged | Вашият коментар

Умрели от любов

Тя бе автор на любовна поезия. Той бе певец на любовни песни.

Тя съчиняваше куплети. Той ги пееше.

Обичаха да се състезават по мъдри мисли за любовта.

Любовта е като войната: лесно започваш, трудно спираш – каза той.

Да умееш да обичаш, значи да умееш всичко каза тя.

После пак той…

После пак тя…

Така се състезаваха до сред нощта. Накрая се хванаха за гушите.

На сутринта ги намериха изстинали.

(Във вестниците писаха, че умрели от… любов.)

 

 

 

 

 

 

 

 

Posted in поетично | Вашият коментар

КЪСИ ФОРМИ С ДЪЛЪГ ОБХВАТ (3)

Всички ние сме безутешни баронмюнхаузеновци,

на които не им е останала нито сила, нито коса за теглене.

На онези пък, които си мислят, че косата им все още я бива,

съвсем скоро им предстои да се разделят с тази сладка илюзия.

***

Времето лекува живота, но и непоправимо го разстройва.

Затова най-доброто време за живеене е междувремието.

***

Толкова много неща има, които са по-ценни от парите!

Проблемът е, че за да стигнеш до тях, ти трябват… пари.

***

Важните неща се казват с малко думи.

Безсмислиците – с томове.

Posted in uncategorized | Вашият коментар