ГЛУПОСТТА НИ НЕ Е ОТ ВЧЕРА

Когато през 2009 скулпторът Давид Черни ни изтипоса в арт инсталацията си като турско клекало, мои чешки приятели ме попитаха какво мисля за кенефния лик на България. Дали го приемам като обида за страната ми. „Не”, отговорих тогава. „Дори го смятам за дружелюбен жест”. Хората останаха изненадани, но приеха, че казвам истината.

Така си беше – аз наистина не се обидих на Давид Черни. Обратното – оцених чувството му за хумор и правдивост, както и това, че на чеха изобщо не му пукаше какво ще си помислят Ивайло Калфин, Сергей Станишев и подобни тям български „патриоти”.

Отговорът ми имаше своята здрава логика. Първо – за да схване човек творбата на Давид Черни като находчива и не непременно враждебна спрямо България, трябва да е наясно с особеностите на чешката нация. Чехите обичат шегата, често използват похватите на гротеската и особено уважават иронията и самоиронията. Запознатите с творчеството на Хашек, с постановките на Ян Шмид и Болеслав Поливка, както и с филмите на Менцел и Кахиня ще го потвърдят.

Проблемът е, че ние, българите, сме народ сръдлив и обидчив –  нещо присъщо на нации с ниско самочувствие. Сърдим се на другите, но през ум не ни минава да се разсърдим най-напред на себе си. Например затова че не разкарахме агентите на Държавна сигурност и ги оставихме да ни учат на демокрация вече толкова години! Или че направихме така, щото да сме по-известни като място на дебеловрати човекоподобни, отколкото като държава, в която се намират Боянската черква, Мадарският конник и Свещарската гробница.

Решихме да се разсърдим на Черни, защото е по-лесно и не бият през пръстите. Защо не се разгневихме със същата страст на политиците, задето оставиха България наистина да заприлича на кенеф? При това не беличък и хигиеничен като този на паното в Брюксел, а мръсен и смрадлив, с характерна орнаменталистика по стените. (Влезте някой път в Националната библиотека – тук кенефите удрят в земята дори сръбските бензиностанции).

Българинът се прехласва пред европейската култура, но тайно я ненавижда. Обича да я консумира навън, наготово,  но не и да я отглежда в страната си.

 „Ми, господине, като искате европейско обслужване, вървете да живеете в Европа, бе!” – изкряква насреща ми продавачка със синкава кожа и кило златни пръстени и гривни по ръцете.

И така: комплексите за малоценност и липсата на всякакво чувство за хумор отново ни подведоха. Изпуснахме шанса да се огледаме, да се надсмеем над себе си и да направим клозетите си такива, каквито Давид Черни ги видя: бели и чисти.

Изпуснахме чудесния момент да се представим пред останалия свят като позитивна нация с чувство за хумор. Ако го бяхме сторили, това щеше да е знак, че българите най-сетне са тръгнали натам, където хората са весели и дружелюбни и по-малко мразят себе си и останалите.

Вместо да стиснем ръката на скулптора и да му връчим незабавно орден „Кирил и Методий”, нарамихме кирките и чуковете, и съвсем по нашенски взехме да се заканваме: на чехите, чехкините, Черни, Чембърлейн, Честърфилд… – в четирите посоки на света.

Парадоксално, но хората навън ни възприемат с повече доброжелателство, отколкото ние самите приемаме себе си. Това че тълкуваме превратно всеки техен жест, си е наш проблем.

Някога Константин Иречек, също чех, един от най-добрите  приятели на България за всички времена, работил тук и прославил страната ни, написа: ”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си”.  Ние решихме, че Иречек ни мрази и го натирихме да си ходи. С други думи глупостта ни не е от вчера.

 

 

 

 

 

 

Реклами
Posted in България, ЕС, коментари | Вашият коментар

КОНКУРС

(На Смит енд Уесън – с обич!)

Казаха ми, че съм много млад и недостатъчно знам,

за да спечеля конкурса.

Казаха ми, че съм много стар и прекалено знам,

за да спечеля конкурса.

Казаха ми, че съм си нямал лоби,

за да спечеля конкурса.

И партия с фондация съм си нямал,

за да спечеля конкурса.

После взех „смитендуесън”-а и всички се съгласиха,

че е крайно време да спечеля конкурса.

н.м.м.

 

 

 

 

 

Posted in поетично | Вашият коментар

Завръщане

Коктейл от облаци, вода и въздух,

разбъркван равномерно от турбините.

Душата ми в седалката притихнала

завръща се обратно при родината.

 

Унесено от виното отпивам

и почвам да броя наум годините.

Спечелих къща, куп пари и слава, успях… –

сега се връщам обратно при родината.

 

За малко ли, за много ли, за колко?

Кого ли ще намеря в двора с гергините?

Умряха всичките, които ме изпратиха навремето.

Сега се връщам обратно при родината.

 

Препънат стон, ръце на кръст провесени.

Дали пък да не скоча от машината?

Душата ми в седалката притихнала

пътува обратно към родината.    (Н.М.М.)

п.п. Харесвам този странен, почти неизвестен за широката публика автор (признавам, че самият аз го открих съвсем неотдавна) и съм си вменил задължението да качвам негови неща винаги, когато ги открия.

https://www.facebook.com/vlado.trifonov.5

Posted in поетично, uncategorized | Вашият коментар

КАЖДАЯ ДОРОГА ВЕДЕТ К БОГУ И ОН ПОСЛЕДНИЙ СУДЬЯ

Поредният български резил: емблематичният учен Юлия Кръстева се оказа агент „Сабина”. Не случайно е избрана римската мъченица от ІІ век, обезглавена и канонизирана като християнска светица – името й звучи достойно и буди уважение. (Едно не може да им се отрече на нашите агенти – умеели са да си подбрат подходящи псевдоними! Друг някакъв – и той учен – се беше нарекъл „Телериг”!)

Две неща са особено вредни.

Първо: с биографиите си на доносници тези хора направиха така, че човек да се срамува да се нарече български журналист, критик, преподавател или писател.

Второ: поощриха цинизма на младите. Накараха ги да мислят, че не е важно какъв си, а за какъв се представяш. Легитимираха лъжата, качиха я на катедрата и й дадоха статут на образователна дисциплина.

Един човек би могъл най-добре да ги разбере Милан Кундера, който също беше уличен в доносничество. „Напълно съм изненадан … това е удар под кръста… това не е истина… как се е появило там името ми е е загадка, която не мога да си обясня…” – защитаваше се известният писател, след като години отказваше интервюта. Макар и с мъка, макар и със срам, чехите се произнесоха: добър писател, но не струва като човек, щом е донасял. Така на почтена възраст световната знаменитост изживя най-голямото си поражение.

Колкото до нас, българите, ние тепърва има да се произнасяме за своите компрометирани „знаменитости” и да им берем срама. Ако изобщо е останал някакъв.

п.п.

„Каждая дорога ведет к Богу, и он последний судья” (из филма „Покаяние”, реж. Тенгиз Абуладзе).

Posted in коментари | Вашият коментар

ВСТЪПИТЕЛЕН ТЕКСТ КЪМ ФИЛМА „ПО ПЪТЯ ГОСПОДЕН”

… И се събудиха една заран народните избраници и поеха по пътя на духовния живот. В началото им беше трудно, много трудно! Най-напред трябваше да пренебрегнат всички плътски и материални изкушения – като се почне от кражбите на гъзпапир от депутатските кенефи, та се стигне до ползването на служебни привилегии, вкл. плюскане на евтини кюфтета в стола.

Но те сериозно бяха решили да стават нови хора и да работят истински за Христа.

Кое ги подтикна да се откажат от съблазънта на светския живот, да поемат по пътя на лишенията и да отсекат вътрешните окови, свързващи ги със света? Може би внезапно обзелото ги озарение, че с техния прасешки начин на живот няма да стигнат далеч и ако не спрат óвреме, дори и свинете ще започнат да се срамуват от тях?

Може би прозрението колко нищожни и призрачни са примамките наоколо?

Уплахът от вечните мъки, които ги чакат, ако не турят юзди на бесовете и мискинлиците си?

Нежеланието им да продължават да съществуват унили и разочаровани, въпреки самодоволните усмивки?

А може би всичко това накуп?

п.п.
– Няма да издържа дълго, п…а му материна! – простена депутатът Х от десницата.
У, депутат от левицата, протегна разтворена длан:
– Опри се на ръката ми, друже, трябва да издържим, ако искаме нявга народът да ни поменува с добро.
– Е..м му майку аз на народа – продължи с пяна на устата десничарят Х.
– Трънлив и труден е пътят към Бога, брате, но с колектива ще го извървим – погали го по бръснатата глава левичарят У.

 

Posted in проза, филм | Вашият коментар

ГОСПОДИН ПРЕМИЕР, ОБАДЕТЕ МИ СЕ НЯКОЙ ДЕН…

„… Господин премиер, обадете ми се някой ден и заедно да тръгнем на разходка из София. (Вие дегизиран, за да не ви разпознае народонаселението и да започне да ви се подмазва). Най-напред с моята лична нелимузина ще се повозим по софийските улици и булеварди, за да ви покажа някое друго езерце, кратер или направо вулкан току по средата. После ще слезнем от моята лична нелимузина и ще тръгнем пеш по кривите и разбити столични тротоари, но след като е валял дъжд, че хубаво да си опръскате новите панталони. Сетне ще се качим в градския транспорт, хем да се потресем от миризмите там, хем да послушаме благословии по повод управлението на България. Накрая се грабваме и заминаваме за провинцията, тъй както сте дегизиран. Да чуете как ще ми отговорят хората, когато ги попитам защо са такива, каквито са. Със сигурност ще кажат: защото рибата мирише от главата и ние сме като тия отгоре. Те ако са вмирисани, и ние ще сме вмирисани. Те ако са простаци, и ние ще сме простаци. …

Гледах ви преди време в телевизионно предаване. Говорехте, че поемате отговорност за това, администрацията да си върши работата, но не можете да гарантирате за манталитета на българина. Аз пък ви казвам, че манталитетът на българина ще се промени, когато се промени манталитетът на онези, които го управляват. Пак в същото предаване споменахте, че искате да ви запомнят с добро. Според мен историята може и да не ви запомни със софийското метро, но ако успеете да накарате министрите да се придвижват до работата си с велосипеди, ако за всеки изхвърлен на улицата фас постановите драконовска глоба и ако принудите полицаите да си извадят ръцете от джобовете и да си лъснат кубинките, тогава наистина имате шанс да останете с добро в историята.

Смята се, че народите със слаби хигиенни навици са лоши демократи. Затова, г-н премиер, давайте да оправяме нещата, защото да ви призная, едвам се удържам да не хвана и аз емигрантските пътеки”.

п.п. Пълният текст е публикуван в чужда медия през 2009, по време на първото правителство Б.Б., назначено с Указ № 274 на Георги Първанов. Официалните български медии му обърнаха гръб – не бил политкоректен.
Read some more by http://www.bulgaria21.net/2009/10/bulgaria-clean-up/
Posted in България, анализи, демокрация, истории, коментари | Вашият коментар

Д-Р ДИМИТРОВ vs ПЛЪХА

Дали подкрепям действията на арестувания за убийството на крадец д-р Димитров? Напълно! Подкрепям и всеки друг, който би постъпил като него. Казусът „д-р Димитров versus Плъха” излиза извън частния случай и поставя важен обществен въпрос: каква да бъде България – правова държава или бандитски вертеп?

Моят отговор е, че правова държава България няма как да бъде, тъй като бившите кадри на ДС  и някогашната номенклатура все още са в играта и определят нейните правила. Които твърдят обратното (а това е преобладаващото мнозинство!) са или тежки случаи на мозъчна недостатъчност, или типове с дълбока социалистическа интоксикация, или зомбирани демократи. Най-вероятно да са комбинация от трите.

Разбирането ми напълно съвпада с това на Клаус Шрамайер, бивш заместник посланик на Германия в София, който преди време изрази становище, че България се управлява от олигархия и няма никакво желание да скъса с комунистическото си минало. Как иначе ще обясним факта, че агент на ДС ни беше президент в продължение на 10 години, а друг един кадър на комунистическите тайни служби с агентурно име Кардам, впоследствие Тервел, си направи партия „Кубрат” и се готви да бъде следващия ни президент.

Тъй като стана дума за олигархия, нека да кажа, че тя е заинтересована у нас да има крадци и престъпници – колкото повече, толкова по-добре. И което е по-важно: те да се чувстват недосегаеми. Това всява страх и несигурност в обществото, а както е известно, уплашеното и несигурното в своята безопасност общество е най-лесно за управление.

Изходът от омагьосания кръг: ченге-роднина-бандит-роднина-ченге е гражданите сами да вземат правосъдието в ръцете си. Точно това, което направи д-р Димитров. Така че – „да” за доктора!

Две мнения от Мрежата:
„Същността на проблема е, че България се управлява от АБПФК и техните деца, внуци и роднини, в това число и ДС-агентурата, като всички те са потенциални или активни руски агенти.”
„Как може държавата ни да е правова, след като от юридическите факултети излизат юристи, на които им е преподавано, че правото и справедливостта нямат нищо общо.”

 

Posted in България, анализи, коментари, магистрати, прокуратура | Вашият коментар