ЗАРАЗАТА Е НАВСЯКЪДЕ

(…) Преди време секретарят на Комисията по досиетата довери две важни неща. Българската държавност е разкапана отвътре и медиите участват в процеса по омаловажаване на темата с досиетата, поради голямата бройка на агентурно зависими хора на отговорни позиции в тях – каза той в интервю.
 
Другото цитирам буквално: „Държавна сигурност в количествен смисъл е конкурирала членската маса на БКП при предишния режим. Членовете на партията са били около1 млн. 200-300 хиляди. Картончетата в архивите на бившите служби наброяват 1млн. 500 хил. Повече са и от членската маса на БКП”.
 
На пръв поглед тази информация не е нещо, което българите да не знаят. Но достатъчно е да се замисли човек над цифрите, за да му настръхне косата. Милион и петстотин хиляди ченгета в държава с общо население от около 7 млн. души! Тия същите са се катерили по стъпалата на църквата „Александър Невски” и са скандирали „де-мо-кра-ци-я. Възпитавали са деца. Преподавали са на студенти. Проповядвали са морал от страниците на пресата. Формирали са поведение от екрана на телевизора…
 
Нека пресметнем: милион и петстотин хиляди агенти и доносници, плюс милион и триста хиляди членове на БКП колко прави? Прави половин държава.
 
Публикуваш материали срещу агенти във вестници, оглавявани от агенти; в република населявана от агенти.
 
Заразата е навсякъде – тя е в домовете на хората, в редакциите, в офисите, в университетите, в училищата и детските градини. Във внучето е кодиран морала на дядото-доносник, затова то расте като нагло момченце, което отсега не признава никого.
 
Уличният и медийният език се събраха в общопросташки национален звуков фон, който ти бръмчи в главата и през нощта.
 
Как се стигна дотук и защо персоните, които управляват българската култура и медии имат вид на експонати от праисторическата ера е тема, за която може да се пише до безкрай. Но може и съвсем накратко:
 
В ДЪРЖАВА С АЗИАТСКИ КОМУНИЗЪМ, С ИЗБИТА БУРЖОАЗИЯ И НЕОБРАЗОВАНО СЕЛСКО-ПЕХЛИВАНСКО НАСЕЛЕНИЕ, ПОДОБЕН ПЕЙЗАЖ Е НАПЪЛНО ЗАКОНОМЕРЕН.
 
(От подготвена за издаване книга с есета, коментари и критика.)
Реклами
Публикувано в анализи, коментари | Вашият коментар

МОНОЛОГ ЗА ГЛУПОСТТА

Знаете ли, че откакто започнах да работя върху ролята на Глупостта, получих просветление за много неща, които досега не ми бяха съвсем ясни. Например защо глупостта е толкова разпространена, особено в държави като нашата, макар да не си признаваме? Обяснявам си го с това, че в държави като нашата, да си признаеш, че си глупак, се смята за много срамно и унизително.

Мисля, че цялата работа идва от комплексите ни. Бога ми, че всичко е от комплексите ни за малоценност! Колкото по-комплексиран е човек, толкова по-трудно му е да си признае глупостта.

Между другото сигурно ви е направило впечатление, че веднъж сякаш съм на страната на глупостта, друг път съм срещу нея. Това е така, защото има два вида глупост – една, която ти идва отвътре и за нея не е необходимо да се полагат усилия и друга, която се придобива с постоянни тренировки.

Аз лично съм фенка на спонтанната глупост. Спонтанната глупост е сияйна и лъчезарна, тя грее в очите на спонтанния глупак и обагря личността му в неповторими натурални нюанси. Докато придобитата глупост е скована и лишена от чара на непосредствеността. Такъв глупак обикновено е агресивен и претенциозен, макар да се крие зад маската на благоприличие.

Ако ли пък същият този глупак по някакво стечение на обстоятелствата е станал известен, то тогава глупостите му са способни да подлудят не само него самия, но и всичко живо наоколо. Особено тревожно е състоянието в рекламата. Там крайният резултат са тежки поражения в масовото съзнание, до степен на пълно видиотяване.

(Цитат от подготвената за сцена пиеса“Глупостта, Господи…!)

Публикувано в драма | Вашият коментар

ФАЛШИВИ ТАМПЛИЕРИ, ПОДПРАВЕНИ МАСОНИ И ПИШМАН АКАДЕМИЦИ

По повод на обръщението „Не избирайте Вежди Рашидов за академик”, отправено от хора на движението „Реформи в културата“ към членовете на Българската академия на науките (БАН).

Ето нещо, което съм писал преди време и няма да се уморя да напомням:

(…) Само Просветената Система си позволява да търпи таланта и да го подкрепя. Просветената Система знае, че е за нейно добро да има талантливи хора наоколо, за да може да попива от техните дарби и да се облагородява. Затова тя не допуска посредствени ласкатели да администрират културата.

В Просветената Система посредствените ласкатели са аутсайдери. В нашата те са министри, доктори хонорис кауза и постоянни членове на журита.

Система, попила от таланта на своите талантливи граждани, е обречена на усмивки (понякога лицемерни, но усмивки). И на успех (понякога относителен, но успех). Обратното: система, избрала имитацията за свой идеал, е обречена на провал и започваш да се чудиш, дали наистина ако животните поемат управлението, няма да се справят по-добре.

Как може нещата в България да се променят и талантливите да си застанат на местата? Като направим българската система просветена. Как се прави една система просветена? С желание за просветеност на тези, които управляват страната;

на собствениците на телевизии, вестници, кина, магазини и бензиностанции;

на продавачките, чистачките, ватманите, учителите, шофьорите, полицаите, просяците, комбайнерите, медицинските сестри, данъчните  и новородените (доказано е, че още в утробата на майка си бебето формира характер).

И с вяра, че това е възможно. А как става сдобиването с вяра? Трудно. Особено когато са те лъгали с години за всеобщо щастие и справедливост, а лъжците са еволюирали във фалшиви рицари тамплиери и пишман академици. Не пречи обаче да се опита.

п.п. Каквато ни републиката, такива ни масоните, такива ни и академиците.

https://twitter.com/vladotrifonov?lang=bg

Публикувано в коментари, uncategorized | Вашият коментар

ТЪРСИ СЕ

грамотен и интелигентен издател, който не е обвързан с тайни и явни служби от миналото и настоящето, не е на ръба на фалита, владее писмено, говоримо и без запъване поне два чужди езика, не се е натравял с алкохол, алуминий и други токсични вещества, и няма заболявания на централната нервна система.

Цел: издаване на художествено-документален роман за един от най-любопитните периоди в съвременната история на България. (Авторът)

п.п. По възможност изпратете своя снимка (профил и анфас), заедно с копие от диплома в 2 екземпляра. Ако сте милионер – удостоверение за произхода на първия милион.

Публикувано в новини | Вашият коментар

ГЛУПОСТТА НИ НЕ Е ОТ ВЧЕРА

Когато през 2009 скулпторът Давид Черни ни изтипоса в арт инсталацията си като турско клекало, мои чешки приятели ме попитаха какво мисля за кенефния лик на България. Дали го приемам като обида за страната ми. „Не”, отговорих тогава. „Дори го смятам за дружелюбен жест”. Хората останаха изненадани, но приеха, че казвам истината.

Така си беше – аз наистина не се обидих на Давид Черни. Обратното – оцених чувството му за хумор и правдивост, както и това, че на чеха изобщо не му пукаше какво ще си помислят Ивайло Калфин, Сергей Станишев и подобни тям български „патриоти”.

Отговорът ми имаше своята здрава логика. Първо – за да схване човек творбата на Давид Черни като находчива и не непременно враждебна спрямо България, трябва да е наясно с особеностите на чешката нация. Чехите обичат шегата, често използват похватите на гротеската и особено уважават иронията и самоиронията. Запознатите с творчеството на Хашек, с постановките на Ян Шмид и Болеслав Поливка, както и с филмите на Менцел и Кахиня ще го потвърдят.

Проблемът е, че ние, българите, сме народ сръдлив и обидчив –  нещо присъщо на нации с ниско самочувствие. Сърдим се на другите, но през ум не ни минава да се разсърдим най-напред на себе си. Например затова че не разкарахме агентите на Държавна сигурност и ги оставихме да ни учат на демокрация вече толкова години! Или че направихме така, щото да сме по-известни като място на дебеловрати човекоподобни, отколкото като държава, в която се намират Боянската черква, Мадарският конник и Свещарската гробница.

Решихме да се разсърдим на Черни, защото е по-лесно и не бият през пръстите. Защо не се разгневихме със същата страст на политиците, задето оставиха България наистина да заприлича на кенеф? При това не беличък и хигиеничен като този на паното в Брюксел, а мръсен и смрадлив, с характерна орнаменталистика по стените. (Влезте някой път в Националната библиотека – тук кенефите удрят в земята дори сръбските бензиностанции).

Българинът се прехласва пред европейската култура, но тайно я ненавижда. Обича да я консумира навън, наготово,  но не и да я отглежда в страната си.

 „Ми, господине, като искате европейско обслужване, вървете да живеете в Европа, бе!” – изкряква насреща ми продавачка със синкава кожа и кило златни пръстени и гривни по ръцете.

И така: комплексите за малоценност и липсата на всякакво чувство за хумор отново ни подведоха. Изпуснахме шанса да се огледаме, да се надсмеем над себе си и да направим клозетите си такива, каквито Давид Черни ги видя: бели и чисти.

Изпуснахме чудесния момент да се представим пред останалия свят като позитивна нация с чувство за хумор. Ако го бяхме сторили, това щеше да е знак, че българите най-сетне са тръгнали натам, където хората са весели и дружелюбни и по-малко мразят себе си и останалите.

Вместо да стиснем ръката на скулптора и да му връчим незабавно орден „Кирил и Методий”, нарамихме кирките и чуковете, и съвсем по нашенски взехме да се заканваме: на чехите, чехкините, Черни, Чембърлейн, Честърфилд… – в четирите посоки на света.

Парадоксално, но хората навън ни възприемат с повече доброжелателство, отколкото ние самите приемаме себе си. Това че тълкуваме превратно всеки техен жест, си е наш проблем.

Някога Константин Иречек, също чех, един от най-добрите  приятели на България за всички времена, работил тук и прославил страната ни, написа: ”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си”.  Ние решихме, че Иречек ни мрази и го натирихме да си ходи. С други думи глупостта ни не е от вчера.

 

 

 

 

 

 

Публикувано в България, ЕС, коментари | Вашият коментар

КОНКУРС

(На Смит енд Уесън – с обич!)

Казаха ми, че съм много млад и недостатъчно знам,

за да спечеля конкурса.

Казаха ми, че съм много стар и прекалено знам,

за да спечеля конкурса.

Казаха ми, че съм си нямал лоби,

за да спечеля конкурса.

И партия с фондация съм си нямал,

за да спечеля конкурса.

После взех „смитендуесън”-а и всички се съгласиха,

че е крайно време да спечеля конкурса.

н.м.м.

 

 

 

 

 

Публикувано в поетично | Вашият коментар

Завръщане

Коктейл от облаци, вода и въздух,

разбъркван равномерно от турбините.

Душата ми в седалката притихнала

завръща се обратно при родината.

 

Унесено от виното отпивам

и почвам да броя наум годините.

Спечелих къща, куп пари и слава, успях… –

сега се връщам обратно при родината.

 

За малко ли, за много ли, за колко?

Кого ли ще намеря в двора с гергините?

Умряха всичките, които ме изпратиха навремето.

Сега се връщам обратно при родината.

 

Препънат стон, ръце на кръст провесени.

Дали пък да не скоча от машината?

Душата ми в седалката притихнала

пътува обратно към родината.    (Н.М.М.)

п.п. Харесвам този странен, почти неизвестен за широката публика автор (признавам, че самият аз го открих съвсем неотдавна) и съм си вменил задължението да качвам негови неща винаги, когато ги открия.

https://www.facebook.com/vlado.trifonov.5

Публикувано в поетично, uncategorized | Вашият коментар