Поетични палачинки и мармаладени рулца *

ПРЕДЧУВСТВАШЕ, ЧЕ ПИШЕ НЕЩО,
което другите няма да ги устройва.

Но го пишеше.

Както можеше да се очаква – 
тях това наистина не ги устройваше.

А той продължаваше да го пише. 

И тях продължаваше да не ги устройва,
докато не се оплакаха на издателя:

– Не го издавайте, дразни ни – поискаха те.

– С какво ви дразни? – попита наивно издателят, 
макар да се досещаше.
 
Те млъкнаха, защото не знаеха какво да отговорят.

– Ами с това, че... не ни зачита – сети се един. 

– Пренебрегва групата – додаде друг (началник-жури).

– Метафорите му са неметафорични – набра кураж трети.

– Прекалено млад е – извряка тютюнджийски тенор.

– Прекалено е стар – изписука хилав сопран.

– Говори, че сме скучни...

– Музите ни били мухлясали...

– Казва, че сме поетични палачинки...

– И литературен сутляш.....

– Захарни петлета ни нарича...

– И мармаладени рулца...

– Пишели сме по предназначение...

– Всичко сме си били разпределили...

– Между нас си...

– Взаимно сме се възпявали...

– И поощрявали...

– И награждавали...

– Какво си мисли той...

– Как си позволява...

– Да се научи да ни уважава...

– И да се съобразява...  

***

Смрачаваше се, но издателят реши да не се прибира.

В близкото бистро удари чаша,
удари две... и още две,

напи се 
и взе решение: ще го издаде! 

Напук на мармаладените рулца и на себе си дори,
в тираж към двеста, даже триста хиляди. 

После се събуди. И всичко започна отначало.
___________________________________________

* Стихотворение, което Ралф, известен със своя поетически усет, особено харесва.

На снимката: кучето Ралф, в размисъл за смисъла на поезията, живота и мармаладените рулца.

Наше момче

Как го избраха,
нито той, нито хората разбраха.

– Наше момче е – казаха – 
не срича като говори, 
вниква в хорските неволи 
и за правдата се бори.

И приказките му едни такива – хипократски:
„Не причинявайте вреда”, „Дръжте се братски”.

И се умилиха, и се просълзиха...

А тумбакът на избраника народен растеше.
От ден на ден все по-голям ставаше. (И задника.)
От грижа за народа – според едни.
От преяждане с народни пари – според други.

Докато един ден не се задави на микрофона,
хлъцна, тръцна и умря.

И  се умилиха, и се просълзиха...

Я не ми се правете

на света вода ненапита,
довчерашни номенклатурни мазници,
днешни родолюбци-демократи!

Защото ви знам душичките 
и на какво сте вие способни 
за народа, парάта и чорбата.

Ами излезте бавно от дупките 
на спарен въздух лъхащи,
качете се на амвона 

и се покайте с ръце вдигнати, 
високо, че добре да се чуе,
какви сте прасета чумави. 

Пък тогава свалете маските 
и се молете, безбожни юроди,
белким ви злото подмине!

Суета, алчност, егоизъм

„СУЕТА, АЛЧНОСТ, ЕГОИЗЪМ са присъщи човешки качества. Примиряваме се с тях като с неизбежно зло, разпознаваме ги и в себе си. Но лицемерието и наглостта са отвратителни, когато разпъват на кръст едно страдалческо име, когато смучат пари от 5-6 фондации и проекти за сметка на поетовата любов към бедните. Когато осребряват трагичната му (на Вапцаров, бел. в.т.) съдба, за да плуват все отгоре и парадират по медии и телевизии с откровени лъжи – от това по-голямо морално падение няма.

Грешни са тези хора, не дават покой на мъченика, не спират да тревожат паметта му след разстрела. Духовно нямат общо с несретника, презират го даже, че е погинал за тоя дето духа и не дават пет пари за идеалите му. Лишеният от съвест и от етика не си дава сметка, че прокламира в очите на хората антиподите на Вапцаровата нравственост. Самотен и неразбран приживе, поетът е още по-самотен след смъртта. Разнищиха не само “вярата”, а и душата му между величаенето и келепира.

Големите творци, отдали живота и таланта си за народа, не принадлежат на боричкащи се за кокала дегенерати. Те са синове на България и обществото е длъжно да защитава тяхната чест от всякакви морални посегателства. В противен случай символните имена на нацията ще бъдат посрамени и съборени в калта, а всички заедно ще обедняваме откъм достойнство. Най-страшното е, че общност, която предава поетите си на разпятия, предава и опозорява най-вече себе си.”

Цв. Трифонова, 2008

п.п. На 1 декември, 2015 г. почина Цвета Трифонова, автор на „Никола Вапцаров. Текстът и сянката“. (Не успяхме да се видим, когато снимах филма за Банско „Приказка от камък и дърво” – имаше какво да разкаже.) Отиде си без време като непоправим индивидуалист, който никога не се включи в хора на лицемерното колективно поддакване.

ИГРАЧ – геостратегическа пиеса в 7 действия

(Recommended for connoisseurs!)

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Първолет – представител на едрия бизнес в България

Драголета– негова съпруга

*

Дюк – президент на САЩ

Мат – министър на отбраната на САЩ

Пат – главнокомандващ на ВВС на САЩ

*

Дуня – президентка на Русия

Маша – министърка на отбраната на Русия

Паша – главнокомандваща на ВВС на Русия

*

Персефона  – къдрава болонка

Мъже от африканското племе бубал

_____________________________________

Българско бизнес семейство решава да затвърди позицията си на икономически „истеблишмънт”, като се снабди със собствен стратегически бомбардировач Б-52. За целта мъжът под диктовката на своята съпруга пише прочувствено писмо до американския президент, с молба за съдействие. Намеренията на двамата стигат до ушите на руската президентка Дуня, която също иска да се включи в сделката. Дуня свиква спешно съвещание с министърката на отбраната (Маша) и главнокомандващата на ВВС на Русия (Паша). Следва поредица от изобличителни и опрощаващи анализи, предположения и ходове, докато накрая заинтересованите страни получат своето.

Из пиесата “Играч”

7 (финално) действие

От единия край на сцената излизат Мат (министър на отбраната на САЩ) и Маша (министър на отбраната на Русия) хванати за ръце. От другия край излизат Пат (главнокомандващ ВВС на САЩ) и Паша (главнокомандващ на руските ВВС). Пат е прегърнал Паша през рамо. Пеят „Песня о встречном”, по музика на Д. Шостакович:

Нас утро встречает прохладой,

нас ветром встречает река…

Последни излизат Дюк (президент на САЩ) и Дуня (президент на Русия) – той е облякъл тишъртка с цветовете на руското знаме, тя е нахлупила бейзболна шапка с цветовете на американското знаме. Пеят на английски куплет от същата песен.

Дюк и Дуня

The universe envies us, drears,

Our hearts are made strong in the strife.

Salute to the struggle for freedom!

Salute to the morning of life!

Затъмнение – песента заглъхва.

Светло петно на сцената. В центъра, едно от действащите лица (болонката Персефона), протяжно вие.

к р а й

п.п. Цялата пиеса е публикувана в конкурсния сборник „Пиеси за справедливостта” на НБУ.

Из пиесата „Играч”

3-то действие

Овалният кабинет – тук са президентът на САЩ, шефът на ВВС и министърът на отбраната. 

ДЮК (президент на САЩ, изважда лист от задния джоб на панталона)

А сега слушайте добре! (Разгръща листа и чете.) „Аз, президентът на Съединените щати, поемам ангажимент да орежа заплатата си с три четвърти, както и да инвестирам всичките си банкови спестявания в проекти, които ще решат проблема с храната на гладуващите по света. Станал съм президент не за да се угоявам за сметка на обикновените хора, а да бъда пример за скромно и достойно поведение.”

(Поглежда победоносно към Мат – министър на отбраната и Пат- главнокомандващ на ВВС)

ПАТ (недоумяващо)

Това, господин президент, как да го разбираме?

ДЮК

Буквално, господа. Оттук нататък категорично и безвъзвратно съм решил да се откажа от всякакви излишества, да заживея скромно и пестеливо, и да бъда опора на бедните, угнетените и онеправданите. 

МАТ

Нещо като апостол ли, шефе?

ДЮК (свенливо)

Нещо такова. Апропо, вие смятате ли, че руската президентка Дуня ще ме последва?

(Мат и Пат отговарят едновременно „Не”, след което всички потъват в мълчание. Мълчат дълго време, докато накрая Мат реагира.)

МАТ (скача от стола)

Всъщност идеята е уникална! Да се откажеш ти от всякакви излишества, да заживееш скромно и да бъдеш опора на бедните и онеправданите… – кой президент го е правил досега?

ПАТ

Аз лично не се сещам. 

4-то действие

Кремъл – кабинетът на руския президент. Тук са също главнокомандващият на ВВС и министърът на отбраната. 

ДУНЯ (президент на Русия, към Маша и  Паша)

Дами, разполагам с пълния запис на разговора, който колегата ми Дюк е провел в овалния си кабинет със свои приближени.

МАША (министър на отбраната на Русия)

Доколкото знам, там е бил и моят колега Мат.

ПАША (главнокомандващ на руските ВВС)

Разбрах, че и моят колега Пат е присъствал.

ДУНЯ

В същия този разговор многоуважаемият президент на САЩ, господин Дюк, твърди, че не съм можела да последвам примера му и да намаля военните ни разходи със 79 процента. Нито да си орежа заплатата с три-четвърти. Нито да бъда опора на бедните и угнетените по света. Представяте ли си!?

МАША

Дунечка, не му се връзвай. Той знае, че това ще стигне до ушите ти и нарочно те дразни.  Естествено че няма да намалиш военните ни разходи.

ПАША

Нито пък ще си орежеш заплатата с три четвърти.

ДУНЯ (продължава, сякаш не ги е чула)

Но не е познал, господинът! Не само че ще си орежа заплатата с три четвърти, ами направо ще я отрежа! Ето така: кръц, кръц, кръц.

(Маша и Паша я гледат ужасено.)

МАША

Как така ще я отрежеш?

ДУНЯ

Буквално.

МАША

В смисъл че ще останеш без заплата?

ДУНЯ

Конечно.

ПАША

Ама ти сериозно ли?

ДУНЯ

Имам достатъчно спестявания, тъй че не е нужно да получавам и заплата. Хайде да го видя тогава господин Дюк! Дали ще е готов сега той мен да ме последва?

МАША (тревожно)

А военните ни разходи?

ПАША (с плаха надежда)

Тях нали няма да ги закачаме?

ДУНЯ

Девочки, знам, че не ви отива да се размеквате – едната е главнокомандващ на военновъздушните ни сили, другата е министър на отбраната, но всьо таки, длъжни сте да мислите и за душите си. Когато Господ зададе въпрос: – Вие какви добрини направихте в прослава на името ми? – какво ще му отговорите?

(със съкращения)

Пиесата е публикувана в конкурсния сборник „Пиеси за справедливостта” на НБУ.