ДЖВАЧКИ ЗА ДЖВАКАНЬЕ

Колко много информирани хора!

Гледам ги в метрото, вторачени в своите електронни израстъци, на улицата ги гледам, по кръчмите, в офисите… Информират ли се, информират. И колкото повече информация получават, толкова по-големи идиоти стават.

Информирани идиоти. Някой има нужда от тях. На някого такива идиоти вършат чудесна работа.

Запомнете (ако трябва ще ви го кресна в ухото): информацията не е знание. И съвест не е. И елементарен морал не е. Информацията е джвачка. Джвакаш, джвакаш, джвакаш… Докато ти изтръпне езикът. И мозъкът.

Колко много информирани хора! Джвачки за джваканье.

 

Advertisements
Posted in коментари, uncategorized | Вашият коментар

КАЖДАЯ ДОРОГА ВЕДЕТ К БОГУ И ОН ПОСЛЕДНИЙ СУДЬЯ

Поредният български резил: емблематичният учен Юлия Кръстева се оказа агент „Сабина”. Не случайно е избрана римската мъченица от ІІ век, обезглавена и канонизирана като християнска светица – името й звучи достойно и буди уважение. (Едно не може да им се отрече на нашите агенти – умеели са да си подбрат подходящи псевдоними! Друг някакъв – и той учен – се беше нарекъл „Телериг”!)

Две неща са особено вредни.

Първо: с биографиите си на доносници тези хора направиха така, че човек да се срамува да се нарече български журналист, критик, преподавател или писател.

Второ: поощриха цинизма на младите. Накараха ги да мислят, че не е важно какъв си, а за какъв се представяш. Легитимираха лъжата, качиха я на катедрата и й дадоха статут на образователна дисциплина.

Един човек би могъл най-добре да ги разбере Милан Кундера, който също беше уличен в доносничество. „Напълно съм изненадан … това е удар под кръста… това не е истина… как се е появило там името ми е е загадка, която не мога да си обясня…” – защитаваше се известният писател, след като години отказваше интервюта. Макар и с мъка, макар и със срам, чехите се произнесоха: добър писател, но не струва като човек, щом е донасял. Така на почтена възраст световната знаменитост изживя най-голямото си поражение.

Колкото до нас, българите, ние тепърва има да се произнасяме за своите компрометирани „знаменитости” и да им берем срама. Ако изобщо е останал някакъв.

п.п.

„Каждая дорога ведет к Богу, и он последний судья” (из филма „Покаяние”, реж. Тенгиз Абуладзе).

Posted in коментари | Вашият коментар

ВСТЪПИТЕЛЕН ТЕКСТ КЪМ ФИЛМА „ПО ПЪТЯ ГОСПОДЕН”

… И се събудиха една заран народните избраници и поеха по пътя на духовния живот. В началото им беше трудно, много трудно! Най-напред трябваше да пренебрегнат всички плътски и материални изкушения – като се почне от кражбите на гъзпапир от депутатските кенефи, та се стигне до ползването на служебни привилегии, вкл. плюскане на евтини кюфтета в стола.

Но те сериозно бяха решили да стават нови хора и да работят истински за Христа.

Кое ги подтикна да се откажат от съблазънта на светския живот, да поемат по пътя на лишенията и да отсекат вътрешните окови, свързващи ги със света? Може би внезапно обзелото ги озарение, че с техния прасешки начин на живот няма да стигнат далеч и ако не спрат óвреме, дори и свинете ще започнат да се срамуват от тях?

Може би прозрението колко нищожни и призрачни са примамките наоколо?

Уплахът от вечните мъки, които ги чакат, ако не турят юзди на бесовете и мискинлиците си?

Нежеланието им да продължават да съществуват унили и разочаровани, въпреки самодоволните усмивки?

А може би всичко това накуп?

п.п.
– Няма да издържа дълго, п…а му материна! – простена депутатът Х от десницата.
У, депутат от левицата, протегна разтворена длан:
– Опри се на ръката ми, друже, трябва да издържим, ако искаме нявга народът да ни поменува с добро.
– Е..м му майку аз на народа – продължи с пяна на устата десничарят Х.
– Трънлив и труден е пътят към Бога, брате, но с колектива ще го извървим – погали го по бръснатата глава левичарят У.

 

Posted in проза, филм | Вашият коментар

ГОСПОДИН ПРЕМИЕР, ОБАДЕТЕ МИ СЕ НЯКОЙ ДЕН…

„… Господин премиер, обадете ми се някой ден и заедно да тръгнем на разходка из София. (Вие дегизиран, за да не ви разпознае народонаселението и да започне да ви се подмазва). Най-напред с моята лична нелимузина ще се повозим по софийските улици и булеварди, за да ви покажа някое друго езерце, кратер или направо вулкан току по средата. После ще слезнем от моята лична нелимузина и ще тръгнем пеш по кривите и разбити столични тротоари, но след като е валял дъжд, че хубаво да си опръскате новите панталони. Сетне ще се качим в градския транспорт, хем да се потресем от миризмите там, хем да послушаме благословии по повод управлението на България. Накрая се грабваме и заминаваме за провинцията, тъй както сте дегизиран. Да чуете как ще ми отговорят хората, когато ги попитам защо са такива, каквито са. Със сигурност ще кажат: защото рибата мирише от главата и ние сме като тия отгоре. Те ако са вмирисани, и ние ще сме вмирисани. Те ако са простаци, и ние ще сме простаци. …

Гледах ви преди време в телевизионно предаване. Говорехте, че поемате отговорност за това, администрацията да си върши работата, но не можете да гарантирате за манталитета на българина. Аз пък ви казвам, че манталитетът на българина ще се промени, когато се промени манталитетът на онези, които го управляват. Пак в същото предаване споменахте, че искате да ви запомнят с добро. Според мен историята може и да не ви запомни със софийското метро, но ако успеете да накарате министрите да се придвижват до работата си с велосипеди, ако за всеки изхвърлен на улицата фас постановите драконовска глоба и ако принудите полицаите да си извадят ръцете от джобовете и да си лъснат кубинките, тогава наистина имате шанс да останете с добро в историята.

Смята се, че народите със слаби хигиенни навици са лоши демократи. Затова, г-н премиер, давайте да оправяме нещата, защото да ви призная, едвам се удържам да не хвана и аз емигрантските пътеки”.

п.п. Пълният текст е публикуван в чужда медия през 2009, по време на първото правителство Б.Б., назначено с Указ № 274 на Георги Първанов. Официалните български медии му обърнаха гръб – не бил политкоректен.
Read some more by http://www.bulgaria21.net/2009/10/bulgaria-clean-up/
Posted in България, анализи, демокрация, истории, коментари | Вашият коментар

Д-Р ДИМИТРОВ vs ПЛЪХА

Дали подкрепям действията на арестувания за убийството на крадец д-р Димитров? Напълно! Подкрепям и всеки друг, който би постъпил като него. Казусът „д-р Димитров versus Плъха” излиза извън частния случай и поставя важен обществен въпрос: каква да бъде България – правова държава или бандитски вертеп?

Моят отговор е, че правова държава България няма как да бъде, тъй като бившите кадри на ДС  и някогашната номенклатура все още са в играта и определят нейните правила. Които твърдят обратното (а това е преобладаващото мнозинство!) са или тежки случаи на мозъчна недостатъчност, или типове с дълбока социалистическа интоксикация, или зомбирани демократи. Най-вероятно да са комбинация от трите.

Разбирането ми напълно съвпада с това на Клаус Шрамайер, бивш заместник посланик на Германия в София, който преди време изрази становище, че България се управлява от олигархия и няма никакво желание да скъса с комунистическото си минало. Как иначе ще обясним факта, че агент на ДС ни беше президент в продължение на 10 години, а друг един кадър на комунистическите тайни служби с агентурно име Кардам, впоследствие Тервел, си направи партия „Кубрат” и се готви да бъде следващия ни президент.

Тъй като стана дума за олигархия, нека да кажа, че тя е заинтересована у нас да има крадци и престъпници – колкото повече, толкова по-добре. И което е по-важно: те да се чувстват недосегаеми. Това всява страх и несигурност в обществото, а както е известно, уплашеното и несигурното в своята безопасност общество е най-лесно за управление.

Изходът от омагьосания кръг: ченге-роднина-бандит-роднина-ченге е гражданите сами да вземат правосъдието в ръцете си. Точно това, което направи д-р Димитров. Така че – „да” за доктора!

Две мнения от Мрежата:
„Същността на проблема е, че България се управлява от АБПФК и техните деца, внуци и роднини, в това число и ДС-агентурата, като всички те са потенциални или активни руски агенти.”
„Как може държавата ни да е правова, след като от юридическите факултети излизат юристи, на които им е преподавано, че правото и справедливостта нямат нищо общо.”

 

Posted in България, анализи, коментари, магистрати, прокуратура | Вашият коментар

ЧЕРНИ РАСА СЪС ЗЛАТНИ ПАГОНИ!

кирил - неофи- снимка (бг патриаршия)Снимка: бг. патриаршия

Негово Светейшество Патриарх Кирил Гундяев беше скъп гост на България по случай тазгодишните 3-то мартенски тържества. Телевизиите до една го почетоха, и политиците, и президентът… да не изреждам всички, които изразиха обичта си към Святéйший Патриа́рх Моско́вский и всея́ Руси́. Ние, българите, сме си такива – обичаме да почитаме когото трябва, когато трябва.

––––––––––––––––-

Сега по същество. Преди време писах*, че когато излязоха досиетата на 11 агенти на Държавна сигурност от общо 15-членният състав на Светия синод, аз, верен на своя оптимизъм, зачаках доносниците с калимявки да поискат от енорияшите си извинение, задето са ги следили, донасяли, предавали и мамили.

Останах си с чакането. Не само не се извиниха, но се обидиха, че ги наричат агенти. Сливенският митрополит Йоаникий с агентурното име „Кирилиевич” дори обяви, че докато не видел черно на бяло, не можел да даде отговор дали е бил агент. Моралът тъй го изисквал.

Моралът – любимата им думичка! Когато тя не сработи, на помощ идва Христос. С неговото име в уста и с един ръждив пирон от Христовия кръст за повече убедителност поповете направиха тъй, че да отпъдят всичко свястно от българската православна църква. Останаха най-изпадналите и простовати българи; онези, които в отчаянието си са готови да повярват на всеки мошеник, който им подаде нафора.

Агент Кирилиевич обясни, че сътрудничил на Държавна сигурност, защото по онова време имало… – борба за мир! „Съвестта ми е абсолютно спокойна”, осука го борецът за мир и през ум не му мина да се покае, задето е служил на сатаната.

Един събрат по тайни служби на нашия агент „Кирилиевич”, партиархът на Руската православна църква Кирил Гундяев с агентурно име „Михайлов”, също обича да говори за духовност. И също не ще да се покае. Напротив, заяви пред студенти от московския държавен университет, че срещата на духовенството с представители на КГБ бил нравствено безразличен факт. Разбирай, че слугуването на КГБ нито влияе на морала, нито му вреди. Колко ли трябва да са ти промили мозъка, за да изречеш подобна глупост?

Както вече казах, това го писах преди време. А днес, няколко години по-късно, същият Кирил Гундяев – „Михайлов” отново ни е на гости, за да отбележим заедно 140 години от края на Руско-турската освободителна война. Човекът се срещна с колегата си Неофит и с президента на страната, с които размени любезни пожелания и мили усмивки. Българският президент благодари за „християнския дух, който осмисля свободата и извисява човека”, а руският патриарх не остана по-назад и каза, че „няма по-голяма любов от тази, в която се полага душата за свободата на другите”. Беше отслужен и благодарствен молебен в Храм „Рождество Христово”, както му е редът.

И митрополитите бяха там, нагиздени в пищни одежди, провесили златни кръстове, угоени и самодоволни божии наместници, надянали като бронежилетка символиката на христовата саможертва.

Не знам защо си въобразих, че точно сега е моментът всички да сведат глави пред жертвите на съветския и българския комунизъм и да анатемосат извършителите на злото.  Но си останах с въображението.

После началникът на Руската православна църква си тръгна за Москва, а организаторите си отдъхнаха, доволни че височайшата визита е протекла без жертви:) и неудобни журналистически въпроси – така, както подобава на народи с общи героични страници в историята.

п.п.

След цялата тази помпозна говорилня, пълна с отрепетирани клишета, си спомних за онези момичета от Pussy Riot, които бяха арестувани за „хулиганство и групов вандализъм”, след като изпяха пънк-молитва в храма „Христос Спасител” и помолиха Света Богородица да протестира заедно с тях срещу поповете кагебейци. Същият патриарх Кирил нарече изпълнението им кощунствo и поиска сурово наказание за извършителите.

– Гадост, гадост, гадост. Патриархът вместо да вярва в Путин, по-добре да повярва в Господ! – крещяха момичетата, докато охраната ги гонеше из храма.

Ето два куплета от оригинала:

… Церковная хвала прогнивших воджей
Крестный ход из черных лимузинов
В школу к тебе собирается проповедник
Иди на урок – принеси ему денег!

Патриарх Гундяй верит в Путина
Лучше бы в Бога, сука, верил
Пояс девы не заменит митингов –
На протестах с нами Приснодева Мария!

* http://www.svobodata.com/page.php?pid=9113&rid=20
Posted in избори | Вашият коментар

РАДУЙТЕСЬ И УЛЫБАЙТЕСЬ!

Докъде стигнахме – леля Гинка от Пазарджик да ни продава ток! Живеела скромно жената, спестявала от банички, накрая си купила ЧЕЗ и сега ще ни носи светлина. То е почти същото, както Гошо Тъпото да ни представлява в българския парламент, а Бареков – в европарламента. Не трябва обаче да се жалваме и да подсмърчаме, защото точно това заслужаваме. Какъвто народът, такава и лелягинката му, такива и депутатите му, такова и всичкото му. Затова радуйтесь и улыбайтесь, българи-юнаци и развявайте байраци на воля. Колкото по-дълъг байрак развеете, толкова повече ток ще влезе в домовете ви. Амин!

Posted in коментари, новини | Вашият коментар