ЩОТО НИ ЛЪГАХА, КОЙ ОТКЪДЕТО СВАРИ

(празнично повторение)

 „Щях да обичам България, ако в нея не живееха българи”, пише в мрежата анонимен емигрант.

„В България навсякъде са се загнездили червени мафиотски кланове – в печата, в радиото, в телевизията, навсякъде”, прибавя друг.

„ДеСето  още управлява живота и умовете ни”, допълва трети.

Семейство на средна възраст, мои познати, обсъждат възможността да напуснат България завинаги. Според тях вече е трудно да се ориентираш, кой в тази държава е мафия и кой не е. Тук като че ли всички са мафия – казват едновременно. И двамата смятат, че „нацепената батка” (наследник на мутрата от 90-те) се е превърнал в общонационален модел за подражание: разчекната походка, прическа на маймун и демонстративна наглост.

Българите приеха като правило, че за да живееш добре е достатъчно да си гангстер. Или адвокат, който защитава гангстера. Или съдия, който оправдава гангстера. Или политик, който си пие кафето с гангстера и ползва парите и курвите му.

Преди време една балерина, която реши да стане галеристка, ми каза: „В България няма разлика между политици и бандити! Аз, обаче, съм на път да предпочета бандитите. Те поне си признават, че са такива и с тях повече работа се върши.”

Може и да е права.

Небивалици на всеки ъгъл, във всяка пресечка. От пластмасовите контейнери за разделни отпадъци в центъра на София са останали предимно черни петна.

„Ми да ги бéха направúли от железо, нéмаше да ги горят”, обяснява проблема угоен пазител на реда. След което си хвърля фаса в краката и хубаво го размазва.

В коя европейска страна кръщават държавниците си с имена като „Пикаещия в шадраван”, „Гошо Тъпото” или „Сашо Апашо”?

Къде в Европа политици подаряват на циганите леви маратонки с обещание, че ако гласуват за тях, ще си получат и десните?

Къде другаде ще срещнеш толкова хора с квадратни глави и кръвнишки физиономии?

„Българите станахме много злобни и отмъстителни”, оплаква се продавачка на бензиностанция. „Защо?” – питам, докато ми налива бензин. „Щото ни лъгаха, кой откъдето свари” – отговаря.

„По-точно?” – продължавам да питам. На колонката сме само двамата, но въпреки това жената започва да шепти: „Като почнеш от мошеника, дето си построи дворец с парите на демокрацията, та стигнеш до онзи гърчавия, дето обеща да ни оправи за 800 дни”, казва тя и се оглежда подозрително.

И тъй, България е в семейството на европейците – без духовен елит и без гражданско общество. С армия от покварени политици, разюздана мафия и тайни служби от близкото минало, които управляват и едните, и другите. Обречени ли сме? Има ли изход?

“Има, как да няма!” – дава си кураж продавачката на бензин. “Политици, които да са за пример на хората, не крадат и не лъжат чак толкоз. И народ, който не е дотам покварен. Ама де такива“?

Де такива? – чудя се и аз.

Вътре в държавата липсват. Значи трябва да се търсят навън. Щом можем да внасяме картофи и пилета от чужбина, защо да не можем да си внесем президент от Финландия, да речем? Премиер от Норвегия. Министри от Канада. Полицаи от Англия. Чиновници от Сингапур… Виж, с народа е по-сложно.

(със съкращения)

 

Advertisements
Posted in България, анализи, истории, коментари | Вашият коментар

ПОМНЕТЕ, ЧЕ ИМАМЕ ГЛАВИТЕ СИ!

При цялата човешка нескопосия – душевна и телесна – има две добри вести. Първата е, че хората, каквито и да са, където и да са, могат да подобряват себе си, без да зависят от никого. Ние можем да размишляваме и да се усъвършенстваме без политиците, мафията или световната финансова криза да са в състояние да ни спрат.

Ако ни пречат в службата, можем да го правим вкъщи. Ако вкъщи ни разсейват, можем да се заврем в мазето и там да се упражняваме на спокойствие. Ако мазето ни се стори тясно, можем да се качим на Витоша, да заминем за Кралство Бутан или с полет на Air France да отлетим при креолите на Сейшелските острови.

Експертите твърдят, че дори преди да напусне този свят, човек може да научи нещо ново – например в каква тоналност е последното му издихание. И да помъдрее. Познание и помъдряване в последната минута – не ти трябва вестник, не ти трябва телевизия!

Така е, ние имаме главите си, те са наша неприкосновена собственост и как ще ги използваме зависи единствено от нашата воля. Съзнанието за тази истина и нейното споделяне с други хора ни прави свободни и независими. Свободата и независимостта предизвикват добро настроение. А доброто настроение научно води до усмивка.

Да имаш усмихнат народ означава, че той си знае цената и не се двоуми да въздаде всекиму заслуженото. Например ако си политик и крадеш на поразия, такъв народ със сигурност ще ти осигури дългосрочно килийно превъзпитание.

Демократичният свят се е научил, че е по-добре играта между управляващите и управляваните да става по правила, с добри обноски и взаимен респект, отколкото с псувни и среден пръст. Отборите са два, но играят с обща цел: печалба за едните и другите.

Разбрал е демократичният свят, че ако само единият печели, а другият губи, рано или късно печелещият ще бъде сполетян от гнева на губещия. Така е в страните с демокрации.

Как стои този въпрос при българите?

Зле. Българските политици не искат мислещи хора в добро настроение? Българските политици искат народът да е навъсен и без самочувствие. Наясно са българските политици, че кахърните и безрадостни хора са най-лесни за унижаване и управляване.

Помнят българските политици как действаше схемата при социализма и я предадоха на децата и внуците си, със заръка да я модернизират. И те я модернизираха, като крадат повече от татковците си и плашат хората. Научило е новото попълнение, че страхът убива съвестта и който е завладян от него, ще изпълни всякаква поръчка. Ето я и втората добра вест: те също се страхуват. Направо се наакват от страх. Обяснимо – имат повече за губене, пък и са си плашливи по наследство.

И тъй: разполагаме с две добри вести! Оттук нататък остава да ги множим. За наше задоволство и за мъка на старите и млади гаулайтери.

Posted in анализи, новини | Вашият коментар

МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА СТУДЕНТИТЕ

За студентите от четирите краища на света, които, надявам се, успях на нещо да науча и за мен, който успя на нещо да се научи от тях – три пъти „Ура!“

Posted in новини | Вашият коментар

БАНАЛНОСТТА КАТО НАЙ-СТРАШНО ЗЛО

Залата се е втренчила в екрана, не шуква. Какво има там, че така е привлякло вниманието й? Фокуси ли прави някой, магия ли се случва?

Да, случва се магията на една добре разказана и показана история – историята на Хана Аренд. Такава, каквато я знаем от книгите й, интервютата и статиите за нея, и каквато я виждаме в актьорската интерпретация.

Лежи Барбара Зукова на дивана, пуши и „играе” мислите си за вината и невинността на нацисткия престъпник Адолф Айхман, а ти ги виждаш и дори ги чуваш, без тя да издава нито звук. Как се режисира това? Кой може да те научи да го правиш? Учи ли се изобщо такова нещо и ако е така, къде са го учили Маргарете фон Трота и пани Зукова – в НАТФИЗ и часовете по режисура и актьорско майсторство?

hana arend

Та, обичам да наблюдавам такива лица – непомръдващи, изцяло погълнати от случващото се пред тях. И не е истина, че българският зрител можел единствено да хрупа пуканки в салона, да сърба фанта и да се хили малоумно. За толкова му стигал интелекта и повече не бивало да се очаква от него.

„Каквото се дава, такова се получава. Дай хубаво – ще получиш хубаво. Дай умно – ще получиш умно” – казваше покойната ми баба, без да е посещавала религиозно-философски курсове. Тъй е и с филмите.

„Хана Аренд” гледах в Дома на киното и въпреки соцседалките (неудобни и с липсващи номера) изпитах отдавна неизпитвано удоволствие: да участвам в събитие без глупави диалози и истерично преиграни чувства. Събитие, където страстта, мисленето и таланта се сливат, за да остане внушение за най-страшното зло. Онова, извършено от банални човешки същества, които са се отказали да бъдат личности.

Posted in коментари | Вашият коментар

ПЪТЯТ НА ЕВГЕНИ АНДРЕЕВ – НЕНЬО

Скрити послания, кодирани във фигури, цветове и сенки – от сурови скандинавски фиорди и рибари до призрачни образи на Христос и Богородица.

Предизвикателство: за всеки, който търси в изкуството онова, което най-трудно се открива – неназовимото.

Удивление: тъкмо смяташ, че си го открил, то отново те подканя да продължиш да търсиш. До ново предизвикателство. И удивление.

Вселената – с видимото и невидимото в нея – винаги се е нуждаела от тълкуватели и изразители. И винаги ги е намирала, често пъти драматично. Видеоизложбата с творби на Евгени Андреев-Неньо е свидетелство за това.

 

Posted in коментари | Вашият коментар

ПИЕСИ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА

Премиера на „Пиеси за справедливостта“ – книга/сборник с номинираните пиеси в първото издание на Конкурс за нова пиеса на НБУ, 2017 г.

za-info-16-10_678x410_crop_478b24840a

Красив, смислен, забавен и полезен сборник. Колкото до справедливостта, ще кажа така: тя е като истината – свързана е със съвестта, тя пък с хляба, той пък с ръцете, които го поднасят, те пък с устите, които го кусат… Колкото усти, толкова справедливости.

п.п. Очаквай видеоклип от премиерата в НБУ.
Posted in коментари | Вашият коментар

МЪЛЧЕТЕ И НЕ ПИПАЙТЕ ИМЕТО ДЯКОНОВО!

Отново започнаха: Левски, Левски, Левски… Един през друг. На талази, на талази. Инициативни комитети, гръмки думи, фанфари, възклицания… Сакън някой да остане нечут, недоизказал се или още по-зле – да го сметнат за отлъчен от актуалната социокултурна стъгда.

Време е да бъде приет закон, с който да се забрани използването на имената на бележити българи, от когото и да било, по каквито и да било поводи. Иначе е много лесно: увесваш портрета на Левски на един пирон над бюрото, изпраскваш една помпозна реч и се сдобиваш с пожизнена индулгенция за всичките си досегашни и бъдещи грехове.

Кметове, общински съветници, министри, премиери и президенти; поети, писатели, ласкатели… трябва да млъкнат и дума да не обелват за националните герои на страната ни. Да мълчат и да слушат съвестта си, докато не я чуят. Веднъж чуят ли я, тя ще им подскаже какво да правят нататък.

п.п. Излезе съобщение, че ученик от Благоевград отказал да рецитира стихотворение за Левски. Обяснил на учителката си, че ако Левски днес бил жив, сам щял да се обеси, от срам за държавата, в която живеем. Вместо да му стисне ръката, учителката му писала двойка и го изгонила от час. Ашколсун на таквизи учителки!
https://www.facebook.com/vlado.trifonov.5
Posted in коментари | Вашият коментар