Author Archives: vlado-trifonov

Тъкмо обратното – възхищавам им се, когато имат мяра и дишат естествено и леко. (Не като риби на сухо.) И се ядосвам, запушвам си ушите, затварям очи и обръщам гръб всеки път, когато цъфнат отнякъде помпозни, задължително превъзбудени и многоприлагателни. … Continue reading →

И метонимиите Анафорите и досадните епифори Хиперболите, климаксите и оксимороните Инверсиите и апосиопезите Всичките ти синтактични паралелизми Дето надничат изпод поетическото ти шалче Оплели са се около поетическото ти вратле И затрудняват естественото ти дишане Объркали са акъла ти И … Continue reading →

Промени ли се човек в двадесет и първи век? Посъветва ли се с бухала и мъдрата змия? Той по-свободен стана ли? По-малко бързорек? Покори ли Джомолунгмата на свойта суета? Престана ли да служи угодно на парите? Натири ли поповете във … Continue reading →

– Аз съм десен, а ти си ляв –каза стоящият отлявона левия, стоящ отдясно. – Десни са ти двете обувки –каза стоящият отдяснона десния, стоящ отляво. – Ако не престанешще ти свитна един ляв! –каза десният на левия. – А … Continue reading →

Много хора. Отесня планетата. Буквално се задръсти. Изобилие от човеци. Между тях и поети. Изобилие от поети. А наградите – малко. Пък мераците – много. За клюките да не говорим. За сръдните също. „Пукнете се от яд”, казват наум наградените … Continue reading →

Влязох леко притеснен – не познавах особата, с която ми предстоеше да разговарям. – Добър ден. Вие ли сте издателката, която търси автор? Прочетох обявата ви в интернет. – Радвам се, че дойдохте, господине; да, аз действително търся автор, спешно … Continue reading →

Параноични лидери, дървени философи, самозвани рецензенти, алкохолизирани експерти, тв говорители с говорен дефект, полуграмотни политици, идеологически психопати… Млъкнете! Поне за минута. Или за две. Да останат само гласовете на мъртвите. Какво? Нищо няма да се чуе? Мъртвите не могат да … Continue reading →