Category Archives: поезия

ПОГЛЕДНАХ ЧАШАТА ПРЕД МЕН,наполовина с жълт нектар налята.Коя от двете половини да харесам:отдолу пълната или пък тази над чертата?Опрях очи в междата по средата, изгарях тайната пред мен да разгадая.Отвори се врата, а там зад нея,в едно се сливаха началото … Continue reading →

За боклуци да пиша не било поетично, прозаично било, неетично.И ме хокат да не гледам в краката си вече:погледни към небето, човече!Съгласявам се, кимам послушно с глава: „прави сте – казвам им – господа”.А в ума ми се ражда циничен … Continue reading →

Имах среща с охранен международен капиталист, толкоз охранен, че се изливаше от стола в ресторанта, където човекът ме покани да седнем и поразговаряме – интересувал се от възгледите ми за живота и прочие, и дали е възможно той, като мой … Continue reading →

„Накъдето и да отива тълпата – ти тръгни в обратната посока”. Харесвах тази мисъл на Буковски (Чарлз) и я следвах, докато посоките не се сляха. *** Всеки има право на своите глупости – повече или по-малко “възвишени”. В това няма … Continue reading →

Промени ли се човек в двадесет и първи век? Посъветва ли се с бухала и мъдрата змия? Той по-свободен стана ли? По-малко бързорек? Покори ли Джомолунгмата на свойта суета? Престана ли да служи угодно на парите? Натири ли поповете във … Continue reading →

– Аз съм десен, а ти си ляв –каза стоящият отлявона левия, стоящ отдясно. – Десни са ти двете обувки –каза стоящият отдяснона десния, стоящ отляво. – Ако не престанешще ти свитна един ляв! –каза десният на левия. – А … Continue reading →

Много хора. Отесня планетата. Буквално се задръсти. Изобилие от човеци. Между тях и поети. Изобилие от поети. А наградите – малко. Пък мераците – много. За клюките да не говорим. За сръдните също. „Пукнете се от яд”, казват наум наградените … Continue reading →