АХМЕД ДЕМИР ДОГАН (накратко)

Не яхта – ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам. ( Из интервю с Доган)

Преди време Ахмед Доган рече нещо, което нито един от „новите” политици на България не се осмели да произнесе гласно: защо е дошъл на власт. От наивност ли го направи, от неочакван прилив на откровеност или замаян от чара на интервюиращата го журналистка, той си знае. По-важното е, че за първи път български политик ясно назова мотивите си да бъде в управлението на държавата.

***

Просто е: Ахмед Доган е нашият обобщен образ. Бай Ганьо с етническа дегизировка, за чието съществуване е редно да търсим вината единствено в себе си. Сложно става, когато трябва да си го признаем.

***

С омраза политика не се прави. Ние знаем и можем да издигнем качеството на живот на всеки български гражданин.

Трябва да се генерира позитивно чувство сред българските граждани… – с отговорност към самата държава, с възпитаване на едно позитивно патриотично чувство. (Из Доганови изявления).

Това говорене не е случайно. Част от него е заимствана от всекидневието на обикновените хора и върши работа по всяко време, пред всякаква аудитория. Друга част е отрепетиранав занималните на Държавна сигурност – шербетена и благонравна или цинична и агресивна, според случая.

***

При цялото външно великолепие: сараи, яхти, хеликоптери, жени и лимузини, този човек е дълбоко нещастен (камерите никога не лъжат, особено близките им планове). Чудесен персонаж на роман за перипетиите на едно бедно момче, решило да набори света, без да пита за цената, която ще трябва да плати.

***

Старае се да говори малко, за да изглежда, че каквото каже е несравнима мъдрост. Маниер, отигран в  уъркшоповете по шпионаж и философия, които в неговия случай са едно и също.

***

С какво този иначе невзрачен човек, с неясна дикция, стана толкова привлекателен за обсъждане? Един отговор е сигурен: с копненията, които отключи в българската работническо-селска душа: Щом той може да е господар, значи аз също мога.

***

Конструиран в лабораториите на тайните служби, за да охранява статуквото, Ахмед Демир е необходимото зло, което ще ни помогне да се затрием като народ. И отново да се възродим. Впрочем този процес вече е започнал.

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български автор, журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Негови са романите "Суета, суета" и "Писателката" (15 дни с Фани Попова-Мутафова), книгата "Куци ангели" (29 разказа и 1 пиеса) и пиесите "Играч" и "Нещастен син на некадърно време". Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на личността? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива... и като се погледнеш по някое време, виждаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това е от значение.
This entry was posted in Есеистика. Bookmark the permalink.

Leave a comment