Накратко: столицата ни е отвратително мръсна, държавата също. Заринати сме до гушата от найлонови пликчета, бутилки, хартии и фасове. Няма обществено място – улица, парк, градинка, река или езеро, където това изумително същество, българинът, да не си е оставил отпечатъка.
Но не да се жалвам от нескопосията българска съм тръгнал сега, а да предложа изход от тази потискаща действителност.
Може да се възрази, че изход не съществува. Че не е възможно народ, който десетилетия е расъл в страх и послушание, да съхрани сетивата си за красивото. Че страхът и породената от него подлост раждат единствено подпухнали адепти на шльоковицата и на подпетените калеври пред вратата.
Вярно е.
Но вярно е и това, че добрият пример може да отключи добри помисли дори в такива увредени мозъци, каквито са българските. Трябва единствено да бъдат открити подходящите хора, които да го дадат. Най-добре е това да са представители на властта и действията им да се виждат от всички, както и да имат излишък от свободно време.
Естествено е да се запитаме: съществуват ли такива хора в България? Да, съществуват! Намират се в изобилие и това е
ПЪРВАТА БЛАГА ВЕСТ!
Има ги в Министерски съвет. Само си представете: двайсетина министерства с министрите, заместниците им, началниците на кабинети, парламентарните секретари, инспекторатите и директорите на дирекции.
Има ги в Парламента: 240 народни представители, всеки с по трима души поддържащ персонал и 656 души администрация.
Има ги в Президентството: кабинети, съвети, комисии, дирекции, отдели…. Запознати твърдят, че служителите на българския президент са шест пъти повече от тези на президента на Ирландия.
Има ги в безбройните агенции (малката ни иначе държавица може да бъде европейски шампион по брой на агенции): агенция по приходите, агенция по вписванията, агенция по труда, по държавните вземания, по заетостта, по енергийната ефективност, по митниците, по горите, по почвите, по птичките, по буболечките……
Има ги в институтите: например в Националния статистически институт се говори за наличност от 1500 души.
Има ги в комисиите: само в Комисията за отнемане на незаконно имущество броят им е към 300.
Има ги в здравно-осигурителната каса: там се спрягат някъде към 2314 калпака.
И на още много места в столицата и из страната. Проблемът е, че голяма част от тях не желаят да дават добър пример. Тук обаче идва
ВТОРАТА БЛАГА ВЕСТ!
А тя е, че това може да стане и насила. Просто трябва да се появи някой, от когото на изброените по-горе им треперят гащите, и да им нареди. Ясно и волево: господа, от днес нататък първостепенната ви задача е да давате добър пример на народонаселението. Действайте!
…
Страната ни спешно се нуждае от пример за чистота повече отколкото от европейски фондове, иначе съвсем скоро ще заприлича на огромно сметище, обитавано от плъхове и призраци. (Някои туристи, подлъгани от рекламните брошури и посетили България през последните години са на мнение, че това вече се е случило.)
Затова ето и конкретното ми предложение:
Министър-председателят да изкара на улицата целия състав на министерски съвет, да раздаде метли и да определи дневна норма за чистене. Който не се справи – строга, но справедлива санкция. Пример: ако културният министър не си е изпълнил нормата, две трети от заплатата му отиват в полза на Дома за ветерани на културата.
Същото да стори председателят на Народното събрание.
Тъй да направи и президентът, като поведе под строй секретарите и съветниците си към центъра на столицата и нейните квартали.
Изчистим ли веднъж мръсотията, дето ни е заринала, другото също ще потръгне. Правилото е, че когато човек живее и работи на чисто, той се променя към по-добро, дори манталитетът му да е български.
Владо Трифонов представя: 