ЖИВОТ БЕЗ МУТРИ Е КАТО РИМ БЕЗ РИМЛЯНИ

Горките мутри! Започвам да ги съжалявам, че създателите им така майсторски ги изпързаляха и продължават да ги пързалят.

Страдалци са нашите мутри – това е истината. Както казва един мой литературен герой: „Тези хора, мутрите, наистина страдат и се нуждаят от нашата любов и загриженост. Само си представи ужаса да не могат да вземат черните си джипки в гроба. Само си представи кошмара от това, че триста шейсет и пет дни в годината живеят сами със своите милиони и с неврастенията си – лъгани, употребявани и отстрелвани.”

Затова нека да състрадаваме мутрите, да ги пазим и обичаме. Парламентарни мутри, извънпарламентарни… – без изключение. Защото, както казва един друг мой литературен герой: „живот без мутри е като Рим без римляни”.

Инак речено – като черешова торта без череши. 🙂

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български автор, журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Негови са романите "Суета, суета" и "Писателката" (15 дни с Фани Попова-Мутафова), книгата "Куци ангели" (29 разказа и 1 пиеса) и пиесите "Играч" и "Нещастен син на некадърно време". Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на личността? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива... и като се погледнеш по някое време, виждаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това е от значение.
This entry was posted in проза, uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a comment