Дистрибутор На Тоалетна Хартия Камуфлажна

Имах среща с охранен международен капиталист,
толкоз охранен, че се изливаше от стола в ресторанта,
където човекът ме покани да седнем и поразговаряме
– интересувал се от възгледите ми за живота и прочие,
и дали е възможно той, като мой приятел от детинство,
с когото сме играли на ашици и сме щипали момичета
по задниците даже,
та, дали съм искал да ми помогне, по капиталистически,
от сърце и от душа, тъй да се каже.

– Бизнесмен съм, ти знаеш, търгувам с хартия,
продавам в цял свят, че дори и в Русия,
трябва ми приближен,
по възможност ерген,
който има фасон, който знае езици
и с когото съм нявга играл на ашици,
за позиция тънка, отговорна и важна:
Дистрибутор На Тоалетна Хартия Камуфлажна.
Чуй ме ясно, от книжлета богат се не става,
пишеш, братко, напразно; пишеш, друже, бъдява
стихчета разни, дето никой не взима,
а така ще си имаш служебна машина
и за себе си бонус – una bella bambina!

...

Вече съм дистрибутор със служебна машина,
задомих се наскоро, имам лична лимузина,
жена ми е доволна, по цял ден пазарува,
аз наедрях, налях се, с търговци общувам
и само рядко, много рядко, веднъж на пет години
простенвам насън живота си в рими.

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български автор, журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Негови са романите "Суета, суета" и "Писателката" (15 дни с Фани Попова-Мутафова), книгата "Куци ангели" (29 разказа и 1 пиеса) и пиесите "Играч" и "Нещастен син на некадърно време". Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на личността? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива... и като се погледнеш по някое време, виждаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това е от значение.
This entry was posted in поезия. Bookmark the permalink.

Leave a comment