Monthly Archives: August 2022

За селяните и пурите

СКЪПИ СЕЛЯНИ, земеделци, селскостопански работници, овощаро-лозари трактористи, комбайнери, овчари, кравари и свинегледачи производители на тикви, компири, карпузи, кауни кратуни, репички и алабаш неуморни труженици на полето, нивата и градината както и в обора, кочината, яхъра и кошарата с какъв акъл … Continue reading

Posted in поезия | Leave a comment

От ръкописа на “Жесток роман”

(…) ЧАКАЙ СЕГА ДА ТИ РАЗПРАВЯМ. Един приятел от Щатите, голям капиталист, хубав човек, оня ден имал среща с борда на директорите, ядосал им се нещо, извадил пищова и заковал трима на място. Сетне се гръмнал в главата. Слаби са … Continue reading

Posted in проза | Leave a comment

НЕЩО, КОЕТО ДЕПУТАТИТЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОВТАРЯТ И НАСЪН

НЕЩО, което трябва да бъде изговаряно при всяко откриване на заседание на Народното събрание; НЕЩО, което трябва да е на първо място в предизборните платформи на политическите партии; НЕЩО, което депутатите трябва да си повтарят и насън; НЕЩО, което всеки … Continue reading

Posted in Есеистика | Leave a comment

ДОБРАТА КНИГА И ЕКСПЕРТИТЕ С БЕЛИ ЧОРАПИ

Попадам за пореден път на глупавото клише, че добрата книга е продадената книга. Кой я е купил и по какви причини я е купил? За лесен подарък? За да е в тон с модата? Или защото авторът е нашумял покрай … Continue reading

Posted in коментари, проза | Leave a comment

Кратуни с вратовръзки

Возил ме е десетина пъти до летището в София и не ме е удрял в сметката. Единственият таксиметров шофьор на тази географска ширина, който ми е връщал ресто до стотинка! С висше образование, в колата му мирише на хубаво, спретнат, … Continue reading

Posted in истории, коментари, проза | Leave a comment

След едно поетическо четене

НАБЛЮДАВАМ ГО. Тъмно сако, бледорозова риза с папийонка и черни дългоноси обувки със заострени върхове. Седнал е отзад, тъй че като го извикат, да измине по-дълго разстояние, за да го видят повече хора. Бръкнал си е в носа с палеца, … Continue reading

Posted in поезия | Leave a comment

Добре е човек да знае нещо…

ДОБРЕ Е човек да знае нещо, още по-добре е да не знае нищо. В незнаенето на нищо е скрита тайната на знаенето на всичко. ДОБРЕ Е човек да има нещо. Още по-добре е човек да няма нищо. В нямането на … Continue reading

Posted in поезия | Leave a comment