Умът и чувствата ни се усъвършенстват в разговори с другите хора. Пак там те се похабяват. Затова най-важно от всичко е да умеем да подбираме събеседниците си. (Блез Паскал)
От единия край на сцената излизат Мат (министър на отбраната на САЩ) и Маша (министър на отбраната на Русия) хванати за ръце. От другия край излизат Пат (главнокомандващ ВВС на САЩ) и Паша (главнокомандващ на руските ВВС). Пат е прегърнал Паша през рамо. Пеят „Песня о встречном”, по музика на Д. Шостакович:
Нас утро встречает прохладой,
нас ветром встречает река…
Последни излизат Дюк (президент на САЩ) и Дуня (президент на Русия) – той е облякъл тишъртка с цветовете на руското знаме, тя е нахлупила бейзболна шапка с цветовете на американското знаме. Пеят на английски куплет от същата песен.
Дюк и Дуня
The universe envies us, drears,
Our hearts are made strong in the strife.
Salute to the struggle for freedom!
Salute to the morning of life!
Затъмнение – песента заглъхва.
Светло петно на сцената. В центъра, едно от действащите лица (болонката Персефона), протяжно вие.
к р а й
п.п. Цялата пиеса е публикувана в конкурсния сборник „Пиеси за справедливостта” на НБУ.
Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане.
Театрален, филмов и телевизионен критик.
Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc.
Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Негови са романът "Суета, суета" и книгата "Куци ангели" (29 разказа и 1 пиеса).
Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ...
Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на личността? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива... и като се погледнеш по някое време, виждаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник."
Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe.
И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това е от значение.
Владо Трифонов представя: 
You must be logged in to post a comment.