ЖУРНАЛИСТКАТА:
Защото ние сме тъпи, че сме им позволили да ни станат началници. От всички държави наоколо сигурно имаме най-голям брой тъпи началници на квадратен километър. Ще го кажа така: какъвто ни е брутният вътрешен продукт и каквито са ни обществените тоалетни, такива са ни шефовете, такива са ни и медиите.
Кажи ми, нормално ли е журналистите да приличат на бандити, а бандитите да приличат на журналисти? Разполагам с данни, че деветдесет процента от колегите ми получават оргазъм, когато отразяват убийства, тежки катастрофи и изнасилвания. Ако през деня не се е случила нито една кървава драма, изпадат в тежка депресия.
Обичам си професията, с докторантура в чужбина съм, можех да остана, но се върнах, за да отдам на родината своите знания и младост. Голяма глупост! Оказа се, че тя изобщо не се интересува от моята младост, още по-малко я интересуват знанията ми. Родината я интересува аз да не знам нищо, защото колкото по не знаеш нищо, толкова по ставаш за всичко.
Българите само искаме. И като не ни дадат, си открадваме. Ако няма откъде да откраднем, ставаме министри или депутати. Освен това сме специалисти. От всичко разбираме, за всичко съвети даваме. Учим другите, само себе си не искаме да поучим.
Подлагаме на съмнение всичко, но не и собственото си невежество.
Вдъхновяват ни обири на банкомати, източването на фондове, автомобилът на някоя дебилна мутра и охраната на друга.
С блеснали очи разказваме как някакъв парламентарен малоумник дал тлъста пачка да му пеят на масата. Искаме и ние така: да ни пеят на масата, да ядем сьомга с гарнитура от рачешки опашки и да я поливаме с шампанско за 300 евро бутилката…
И като си идем на село по празниците, да се тупаме в гърдите, да се тупаме…
(Из пиесата „Куци ангели”, в книгата „Куци ангели”)
Владо Трифонов представя: 