По повод на обръщението „Не избирайте Вежди Рашидов за академик”, отправено от хора на движението “Реформи в културата” към членовете на Българската академия на науките (БАН).
Ето нещо, което съм писал преди време и няма да се уморя да напомням:
(…) Само Просветената Система си позволява да търпи таланта и да го подкрепя. Просветената Система знае, че е за нейно добро да има талантливи хора наоколо, за да може да попива от техните дарби и да се облагородява. Затова тя не допуска посредствени ласкатели да администрират културата.
В Просветената Система посредствените ласкатели са аутсайдери. В нашата те са министри, доктори хонорис кауза и постоянни членове на журита.
Система, попила от таланта на своите талантливи граждани, е обречена на усмивки (понякога лицемерни, но усмивки). И на успех (понякога относителен, но успех). Обратното: система, избрала имитацията за свой идеал, е обречена на провал и започваш да се чудиш, дали наистина ако животните поемат управлението, няма да се справят по-добре.
Как може нещата в България да се променят и талантливите да си застанат на местата? Като направим българската система просветена. Как се прави една система просветена? С желание за просветеност на тези, които управляват страната;
на собствениците на телевизии, вестници, кина, магазини и бензиностанции;
на продавачките, чистачките, ватманите, учителите, шофьорите, полицаите, просяците, комбайнерите, медицинските сестри, данъчните и новородените (доказано е, че още в утробата на майка си бебето формира характер).
И с вяра, че това е възможно. А как става сдобиването с вяра? Трудно. Особено когато са те лъгали с години за всеобщо щастие и справедливост, а лъжците са еволюирали във фалшиви рицари тамплиери и пишман академици. Не пречи обаче да се опита.
Владо Трифонов представя: 