Category Archives: проза

Тъкмо обратното – възхищавам им се, когато имат мяра и дишат естествено и леко. (Не като риби на сухо.) И се ядосвам, запушвам си ушите, затварям очи и обръщам гръб всеки път, когато цъфнат отнякъде помпозни, задължително превъзбудени и многоприлагателни. … Continue reading →

Влязох леко притеснен – не познавах особата, с която ми предстоеше да разговарям. – Добър ден. Вие ли сте издателката, която търси автор? Прочетох обявата ви в интернет. – Радвам се, че дойдохте, господине; да, аз действително търся автор, спешно … Continue reading →

(…) ЧАКАЙ СЕГА ДА ТИ РАЗПРАВЯМ. Един приятел от Щатите, голям капиталист, хубав човек, оня ден имал среща с борда на директорите, ядосал им се нещо, извадил пищова и заковал трима на място. Сетне се гръмнал в главата. Слаби са … Continue reading →

Попадам за пореден път на глупавото клише, че добрата книга е продадената книга. Кой я е купил и по какви причини я е купил? За лесен подарък? За да е в тон с модата? Или защото авторът е нашумял покрай … Continue reading →

Возил ме е десетина пъти до летището в София и не ме е удрял в сметката. Единственият таксиметров шофьор на тази географска ширина, който ми е връщал ресто до стотинка! С висше образование, в колата му мирише на хубаво, спретнат, … Continue reading →

– Казвам ти, жена съм! – Как ще си жена, като си мъж! – Не ме ядосвай, ще те дам под съд! – Защо ще ме даваш под съд? – Защото ме обиждаш, че съм мъж. – Ама ти си … Continue reading →

(…) Горун Кочев не се наслаждаваше на храната, а направо я хвърляше в устата и я гълташе, като намираше начин едновременно и да говори: – Няма благодарност на тоя свят. Само искат да лапат, да лапат, да лапат. Всичките ги … Continue reading →