Category Archives: поезия

И метонимиите Анафорите и досадните епифори Хиперболите, климаксите и оксимороните Инверсиите и апосиопезите Всичките ти синтактични паралелизми Дето надничат изпод поетическото ти шалче Оплели са се около поетическото ти вратле И затрудняват естественото ти дишане Объркали са акъла ти И … Continue reading →

Промени ли се човек в двадесет и първи век? Посъветва ли се с бухала и мъдрата змия? Той по-свободен стана ли? По-малко бързорек? Покори ли Джомолунгмата на свойта суета? Престана ли да служи угодно на парите? Натири ли поповете във … Continue reading →

– Аз съм десен, а ти си ляв –каза стоящият отлявона левия, стоящ отдясно. – Десни са ти двете обувки –каза стоящият отдяснона десния, стоящ отляво. – Ако не престанешще ти свитна един ляв! –каза десният на левия. – А … Continue reading →

Много хора. Отесня планетата. Буквално се задръсти. Изобилие от човеци. Между тях и поети. Изобилие от поети. А наградите – малко. Пък мераците – много. За клюките да не говорим. За сръдните също. „Пукнете се от яд”, казват наум наградените … Continue reading →

Параноични лидери, дървени философи, самозвани рецензенти, алкохолизирани експерти, тв говорители с говорен дефект, полуграмотни политици, идеологически психопати… Млъкнете! Поне за минута. Или за две. Да останат само гласовете на мъртвите. Какво? Нищо няма да се чуе? Мъртвите не могат да … Continue reading →

Нищо не е това, което е. Всичко е това, което е. И което не е. Стана ли ясно? Не? И на мен. И още: Аз съм нищо и всичко. Всичконищо. Или нищовсичко, все тая. Стана ли ясно? На мен не.

ПРЕДЧУВСТВАШЕ, ЧЕ ПИШЕ НЕЩО, което другите няма да ги устройва. Но го пишеше. Както можеше да се очаква – тях това наистина не ги устройваше. А той продължаваше да го пише. И тях продължаваше да не ги устройва, докато не … Continue reading →