ТРИЙСЕТ И ПЕТ-КИЛОГРАМОВА КНИГА!

Влязох леко притеснен – не познавах особата, с която ми предстоеше да разговарям.

– Добър ден. Вие ли сте издателката, която търси автор? Прочетох обявата ви в интернет.

– Радвам се, че дойдохте, господине; да, аз действително търся автор, спешно при това, дано вие да сте правилният. Заповядайте – покани ме издателката да седна.

Офисът й беше скромен, но грижливо поддържан.

– Започвам направо, да не губим време. Вижте, става въпрос за роман. Отсега да кажа, че съдържанието не ме интересува. Можете да пишете за каквото искате и както си искате, стига да не се абсолютни глупости, разбира се.

– А какво ви интересува, ако смея да попитам.

– Какво ме интересува? – повтори въпроса ми издателката и се втренчи в мен. – Интересува ме тридесет и пет килограмова книга – каза тя след кратко мълчание.

– Моля?! – сепнах се.

– Ще бъда пределно ясна – продължи издателката, сякаш не забеляза сепването ми. – Досега съм пробвала много писатели, но нито един не успя да докара романа си до 35 кила. Нито един! – повтори тя с видимо раздразнение.

– Но защо сте спрели на трийсет и пет-килограмова книга… не е ли някак…     

– Множко ли? Множко е, но и целта си я бива – да покоря Гинес!

– Да покорите Гинес?! – не скрих учудването си.

– Именно! Ги-нес, Ги-нес, Ги-нес! – възбуди се издателката и очите й блеснаха с неонов блясък. Трийсет и пет кила и нито грам по-малко!

– Но това са сигурно… – започнах да смятам наум броя на страниците – … поне 1300 страници – изръсих наслуки.

– Бъркате го с „Война и мир”. Не, това ще бъдат най-малко два милиона страници.

– На един път ли?

– На един път, драги мой, на един път! Близо пет милиона думи в един-единствен роман – можете ли да си представите?

– Не мога – признах чистосърдечно.  

– Вие обаче ще се справите! Вярвам, че ще се справите! Кажете ми, че ще се справите – прегърна ме през рамо издателката и погледът й ме заля с неоновата си светлина.  

– Не искам да ви разочаровам, но мисля, че няма да се справя. – Аз съм по късите форми… Както се казва: краткостта е сестра на таланта…  чудех се какво още да измисля. – При това и дядо Петко Славейков е на това мнение.  

– Тоест?

– Тоест че не е в многото хубавото, а че в хубавото е многото.

– Оставете дядото в историята. Сега живеем в нови времена, писането е ново, хоризонтите са нови, гледайте напред, а не в дядо ви Петко.

– Все пак съмнявам се, че ще се справя. Трийсет и пет килограма…!

– Скромен сте и това ми харесва – прекъсна ме тя. – Във вас има нещо, което досега не съм забелязала у колегите ви. Във вас има една необятност, един неосъзнат потенциал, една широкомащбност, ако мога така да се изразя, която не може да се скрие. И не трябва да се крие! – почти изкрещя издателката. – Да, вие ще се справите, убедена съм, и Гинесът ще е наш! Аз разбирам от хора, особено от писатели, така че мога да преценям.

– Да преценявам – деликатно я поправих.

– Именно, мога да преценявам и да поемам рискове. Затова сядайте си на задника и започвайте да пишете. Пишете и мислете само за килограмите. За нищо друго. Единствено за килограмите! Трийсет и пет. Останалото е моя работа – целуна ме тя спонтанно по бузата и извади предварително подготвен договор.

__________

Вече на улицата думите й продължаваха да бръмчат в главата ми: трийсет и пет-килограмова книга – боже, почти половин прасе! И два милиона страници. При това да не мисля за съдържанието. Не спирах да си повтарям: „можеш да го направиш, длъжен си, жената ти се довери”.