Умът и чувствата ни се усъвършенстват в разговори с другите хора. Пак там те се похабяват. Затова най-важно от всичко е да умеем да подбираме събеседниците си. (Блез Паскал)
ПРЕДЧУВСТВАШЕ, ЧЕ ПИШЕ НЕЩО,
което другите няма да ги устройва.
Но го пишеше.
Както можеше да се очаква –
тях това наистина не ги устройваше.
А той продължаваше да го пише.
И тях продължаваше да не ги устройва,
докато не се оплакаха на издателя:
– Не го издавайте, дразни ни – поискаха те.
– С какво ви дразни? – попита наивно издателят,
макар да се досещаше.
Те млъкнаха, защото не знаеха какво да отговорят.
– Ами с това, че... не ни зачита – сети се един.
– Пренебрегва групата – додаде друг (началник-жури).
– Метафорите му са неметафорични – набра кураж трети.
– Прекалено млад е – извряка тютюнджийски тенор.
– Прекалено е стар – изписука хилав сопран.
– Говори, че сме скучни...
– Музите ни били мухлясали...
– Казва, че сме поетични палачинки...
– И литературен сутляш.....
– Захарни петлета ни нарича...
– И мармаладени рулца...
– Пишели сме по предназначение...
– Всичко сме си били разпределили...
– Между нас си...
– Взаимно сме се възпявали...
– И поощрявали...
– И награждавали...
– Какво си мисли той...
– Как си позволява...
– Да се научи да ни уважава...
– И да се съобразява...
***
Смрачаваше се, но издателят реши да не се прибира.
В близкото бистро удари чаша,
удари две... и още две,
напи се
и взе решение: ще го издаде!
Напук на мармаладените рулца и на себе си дори,
в тираж към двеста, даже триста хиляди.
После се събуди. И всичко започна отначало.
___________________________________________
* Стихотворение, което Ралф, известен със своя поетически усет, особено харесва.
На снимката: кучето Ралф, в размисъл за смисъла на поезията, живота и мармаладените рулца.
Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане.
Театрален, филмов и телевизионен критик.
Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc.
Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Негови са романът "Суета, суета" и книгата "Куци ангели" (29 разказа и 1 пиеса).
Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ...
Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на личността? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива... и като се погледнеш по някое време, виждаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник."
Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe.
И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това е от значение.
Владо Трифонов представя: 
You must be logged in to post a comment.