„СУЕТА, АЛЧНОСТ, ЕГОИЗЪМ са присъщи човешки качества. Примиряваме се с тях като с неизбежно зло, разпознаваме ги и в себе си. Но лицемерието и наглостта са отвратителни, когато разпъват на кръст едно страдалческо име, когато смучат пари от 5-6 фондации и проекти за сметка на поетовата любов към бедните. Когато осребряват трагичната му (на Вапцаров, бел. в.т.) съдба, за да плуват все отгоре и парадират по медии и телевизии с откровени лъжи – от това по-голямо морално падение няма.
Грешни са тези хора, не дават покой на мъченика, не спират да тревожат паметта му след разстрела. Духовно нямат общо с несретника, презират го даже, че е погинал за тоя дето духа и не дават пет пари за идеалите му. Лишеният от съвест и от етика не си дава сметка, че прокламира в очите на хората антиподите на Вапцаровата нравственост. Самотен и неразбран приживе, поетът е още по-самотен след смъртта. Разнищиха не само “вярата”, а и душата му между величаенето и келепира.
Големите творци, отдали живота и таланта си за народа, не принадлежат на боричкащи се за кокала дегенерати. Те са синове на България и обществото е длъжно да защитава тяхната чест от всякакви морални посегателства. В противен случай символните имена на нацията ще бъдат посрамени и съборени в калта, а всички заедно ще обедняваме откъм достойнство. Най-страшното е, че общност, която предава поетите си на разпятия, предава и опозорява най-вече себе си.”
Цв. Трифонова, 2008
п.п. На 1 декември, 2015 г. почина Цвета Трифонова, автор на „Никола Вапцаров. Текстът и сянката“. (Не успяхме да се видим, когато снимах филма за Банско „Приказка от камък и дърво” – имаше какво да разкаже.) Отиде си без време като непоправим индивидуалист, който никога не се включи в хора на лицемерното колективно поддакване.
Владо Трифонов представя: 