(…) ЧАКАЙ СЕГА ДА ТИ РАЗПРАВЯМ. Един приятел от Щатите, голям капиталист, хубав човек, оня ден имал среща с борда на директорите, ядосал им се нещо, извадил пищова и заковал трима на място. Сетне се гръмнал в главата. Слаби са му нервите на Запада. Изнежиха се много. Не издържат на зóра. Трябва да ги понауча туй-онуй – разкърши рамене бизнесменът Горун Кочев, след което разпери театрално ръце: – Говорят, че държавата била моя! Мафиот съм бил, викат, най-богат съм бил, не знам си какво! Ами, моля, да станат и те най-богати, бе! Стига да им дам. Ще им дам, разбира се. Един в зъбите ще им дам – стана от стола и започна да се разхожда с ръце зад гърба. – Наркотици съм бил продавал, оръжие съм бил продавал, жени, не знам си какво… Ще продавам! За мен няма срамен бизнес. Ама редно ли било? Редно е, щом носи пари. С тия пари аз бедните храня. Църкви, манастири, попове, попадии на мен чакат! Национално богатство съм аз! – продължаваше да крачи напред-назад Кочев. – Панагюрско съкровище съм! – почука се с пръст в гърдите. – Ако още не са го разбрали, един ден ще го разберат – спря да се разхожда, хвана звънеца за дръжката и го размаха с всичка сила. – Донесете ми пурите! – кресна на замръзналата от страх прислуга.
Донесоха кутия с пури и дълбок пепелник, той взе една и почна да я мирише, като разхождаше бавно носа си от единия й край до другия, успокоявайки се от аромата. Поднесоха му снопче разпалени дървени клечки, смукна няколко пъти, задържа дима в устата, наслади се на вкуса с примижали очи и шумно го издуха към тавана.
– Варвари й трябват на Европа, варвари! Малко да я изнасилят. Да й вкарат малко енергия в задника. Че иначе хептен ще заспи – отново смукна и издуха дима със свистене.
–Е, какво? Мафия ли съм? Искаш ли да ме видиш обесен? Искаш ли?
– Не искам – излъга Айлин.
– Лъжеш! Лъжеш ли?
– Не лъжа.
– Запомни едно от мен, скъпа – тук всички мечтаят да са мафия. Всички мечтаят за пари и власт. Само че някои като мен го могат, други не …
(Харесвам този роман и се надявам един ден да го видя отпечатан в милионен тираж. За радост на всички прохождащи и вече утвърдени бизнесмени, търговци на оръжие, кредитни милионери, собственици на публични домове, медийни магнати, спонсори на българската книжовност, капо ди тути капи-та и придворните им мушмороци.)
Владо Трифонов представя: 