Попадам за пореден път на глупавото клише, че добрата книга е продадената книга. Кой я е купил и по какви причини я е купил? За лесен подарък? За да е в тон с модата? Или защото авторът е нашумял покрай фондация Х, която пък е „гъста” с корпорация У, а корпорация У е ортак с концерна Z?
А може би защото качествата на книгата чудесно пасват на пазарната и политическата конюнктура?
Въпроси, които читателите рядко си задават. Още по-малко си ги задават т. нар. литературни експерти (със сандали и бели чорапи), а не го правят, защото не искат на баир лозе.
Колко са компетентните, естетически и нравствено грамотни рецензенти/членове на журита, които основателно ще препоръчат или отхвърлят дадена творба? Нищожно малко. Но останалите, видите ли, били преподаватели по литература! Били водили курс по творческо писане!
Да го кажем така: литературен талант от преподаване и водене на курсове по творческо писане не се придобива. Показно самочувствие – да, не и талант.
И тъй: добрата книга била продадената книга. Добрата книга е даровито написаната книга. А тя никога не се е разбирала с конюнктурата на пазара. Още по-малко с конюнктурата на експертите със сандали и бели чорапи.
Like this:
Like Loading...
Related
About vlado-trifonov
Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане.
Театрален, филмов и телевизионен критик.
Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc.
Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Негови са романът "Суета, суета" и книгата "Куци ангели" (29 разказа и 1 пиеса).
Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ...
Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на личността? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива... и като се погледнеш по някое време, виждаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник."
Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe.
И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това е от значение.
Владо Трифонов представя: 