ХУДОЖНИКЪТ (към журналистката, дошла в килията му за интервю)
(…) Търпелив е Господ, госпожице, много е търпелив, но напоследък взе да му писва. Качихме му се на главата. Глупост след глупост правим, сакатлък след сакатлък. Той непрекъснато праща сигнали, че прекаляваме с нашите мискинлъци, но кой да го чуе. Ние чуваме само себе си: кого да окрадем, на кого да подлеем вода, с кого да се заядем. Е, щом е така, юроди неразумни, ето ви едно наводнение, казва Господ. Ето ви едно земетресение, за да се вразумите. Ето ви малко болести, ето ви и малко пожари. Но ние пак не се вразумяваме и продължаваме: яж, пий, купувай, мрази, кради, убивай, усвоявай… Юруш на маслините!
Да, ама маслините вече са на привършване. Изплюскахме ги ние маслините, а на тяхно място не засадихме нищо. Затова отсега нататък ще си ядем ушите.
Преправихме природата по наш вкус. Както на нас ни изнася. Извиваме я, мачкаме я, горим я, тровим я. Пет пари не даваме, че горката тя изпитва болка и страда. На нас да ни е добре.
Изядохме я, изпихме я, изстискахме я докрай и вече почнахме взаимно да се ядем – виж го онзи канибал от Маями. В двайсет и първи век да схрускаш ти жив човек насред пътя, как ти се струва?
Това не може да продължава вечно и този, който ни създаде, той и ще ни вразуми. Помислихме се за по-умни и по-хитри от него, но накрая сметката ще ни излезе крива.
Искаме, искаме, искаме, само искаме! И колкото повече искаме, толкова повече се отдалечаваме от Господа.
Той ни е дал всичко, но кой да го види. Дал ни е планини и езера, дал ни е птици и зелена трева, храна и вода ни е дал, въздух ни е дал, слънце, за да си набавим ерегия, но на нас не ни стига слънцето и бърникаме в земята, за да теглим нефт и газ. Изтеглихме най-накрая: дявола за опашката.
Добре е, че си ми дошла на гости, интервю да вземеш. Вие, журналистите и писателите, трябва по-често да идвате в затвора, че и да пооставате за година-две. Тъй и главите ви ще се избистрят, и писането ви ще се подобри. …
Владо Трифонов представя: 
You must be logged in to post a comment.