Из пиесата „Куци ангели”

ХУДОЖНИКЪТ:

Това е графикът ми до края на годината. Запълнен е до дупка. Нямам ден без посещение. Президентът на Щатите също е в списъка, той пък иска да си говорим за възможностите да открием филиал на моята Първа Затворническа Иконописна Школа в Америка. Можеш ли да си представиш: двайсет и пет процента от всички затворници в света се намират в американски затвори! Ще обсъдим идеята за начало да ми отворят офис в затвора Сан Куентин, като половината година ще прекарвам там, през останалото време ще съм си тук.

(разхожда се бавно из килията, с ръце зад гърба)

Няма как, трябва да си помагаме. Приятели в нужда се познават. (Спира да се разхожда.) First icon-painting prisoners’ school на Кольо Николов Гуглев – Гуглето! Как ти звучи?

След време, да сме живи и здрави, обмислям да създам цяла верига. Във всеки затвор по света да има по една „Кольова школа”. Само си помисли: наркотрафиканти, рекетьори, сутеньори, контрабандисти и лихвари от цял свят, отдадени на Бога и на изкуството! И с тях цялата партийна мафия.

За да кажат един ден всички: бяхме в затвора, попаднахме на Кольовата школа и станахме хора!

Предвиждам също така периодични смени: престъпниците ще отиват на мястото на надзирателите, а надзирателите ще идват на мястото на престъпниците. След което на специални семинари ще споделят своите впечатления, ще анализират различни ситуации и ще правят предложения за иновации.

Питал съм се, няма ли опасност школата ми да се превърне в пералня на мафията, както всичко останало? Отговорът е: да, съществува такава опасност. Но нима някъде има чисти пари? Например парите, които ще вземеш за интервюто си с мен, чисти ли ще бъдат? Не, няма да са чисти, защото вестникът ти се издържа от рекламите на едни много лоши момчета, които печелят, като вършат едни много лоши неща. Но щом инвестират в моята школа, тези лоши момчета ще инвестират в своето пътуване към Бога.

Това, което мога отсега да им обещая е, че с част от техните пари ще построя нови затвори с висококвалифициран персонал, така че като влязат да си излежават присъдите, да им е уютно и възпитателно. Да им е драго да размишляват върху живота. И не да мислят как по-бързо да излязат, за да направят поредната поразия, а как по-дълго да останат, като медитират върху божествената си същност. Тогава ти ще напишеш, че мафията у нас е тръгнала към своето духовно съзряване и дава достоен пример на вас, журналистите.

И всички ще се радват, че парите съм ги изпрал именно аз, а не някой друг. Мафиотите ще са ми благодарни, че съм ги накарал да повярват в своята нова същност и ще придобият истинско самочувствие.

Какво казваш? Че и без това имат самочувствие в излишък? Нищо подобно! Онова, което на теб ти се струва самочувствие, е най-обикновен страх. Страх ги е, че няма да бъдат забелязани. Страх ги е, че ще си идат от този свят, без никой да им обърне внимание. Мен ако питаш, мафията се нуждае повече от нашето съчувствие и любов, отколкото от гнева ни. Нуждае се от нашето съчувствие и любов заради омразата, която самата тя изпитва към себе си.

Любовта е преди парите и това важи за всички. За мафията също.

(из пиесата „Куци ангели”, включена в книгата със същото заглавие)