THANK YOU, GOD!

ТИЯ ДНИ МИСЛЕНО РАЗГОВАРЯМ С ЕДИН ОТ ГЕРОИТЕ НА НОВИЯ МИ РЪКОПИС, колко голям простак трябва да е човек, че да е годен за власт. За лидер на партия, да речем. Или за областен управител. За министър. Или просто за директор на агенция по приватизация.

Колкото по-голям простак е, толкова по-добре – казва моят герой. И добавя, че да си само простак не е достатъчно. Трябва да си също достатъчно алчен, мазен със силните и ербап със слабите.

Имат ли някакъв шанс онези, дето не са нито простаци, нито алчни, нито угодливи? – питам наивно героя си. Имат – казва той. Но тогава се губи цялата прелест на това да си във властта.

После героят ми изчезва, доволен че е успял да ме потисне психически. Оставам сам и не знам как да продължа след тези негови обезкуражаващи думи.

Взимам решение да го сменя. Не ми трябва герой да ме потиска. Ще създам някой позитивен образ, който прелива от ведри чувства и е способен да ми вдъхне вяра в човечеството.

Увлечен в тази посока на мислене задрямвам. Явява ми се непознат читател, който ме потупва дружески по рамото и иска да ми даде кураж. След него идат още читатели, много читатели – прииждат на талази и се надвикват един през друг: Don’t despair, brother!

cropped-4-2d0b32.jpg После се появява издателят ми, а редом с него върви моят герой и ми показва среден пръст. Опитвам се да разбера защо.

Докато не се събуждам. Главата ми тежи, хващам я с две ръце, държа я известно време и изведнъж… О, да, да, да! Знам какво ще направя! Thank you, God, че винаги пристигаш навреме!

 

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на личността? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива... и като се погледнеш по някое време, виждаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това е от значение.
Публикувано на uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s