ЧАК ДА НЕ ПОВЯРВАШ!

Мина софийската премиера на романа „Суета, суета“.

И… имаше хора! Без информационни бомбастики по телевизии, вестници и радиа; без пълни с въздух рекламни балони. Дори без употребата на литературни, политически и идеологически лобита. Чак да не повярваш!

Да, имаше напълно живи хора на премиерата на книга, в която действащите лица не са нито футболисти, нито политици, нито кафански певачки! Чак да не повярваш!

Дойдоха интелигентни, заинтересовани и добронамерени люде – повечето прочели предварително романа. Задаваха умни въпроси и получаваха смислени отговори.

Никой не се мръщеше, никой не гледаше встрани, никой не се разсейваше – на всички им беше интересно. На мен също. (Колко приятно е за гледане и слушане, когато и на аудиторията, и на автора им е удобно да са заедно!)

Говорихме си за завистта. За българската завист и с какво тя се отличава от западно и централноевропейската. И че ако някой ден България изчезне от картата, то ще е само заради това. Най-вече заради това! – както твърди един от героите в книгата.

Приказвахме си за уникалната любов на един поет и една поетеса от миналия век, за литературното приятелство и литературната омраза, както и за несъстоялата се Нобелова награда на Пенчо Славейков.

Споменахме също, че думите са като листата на дърветата – колкото повече са листата на дърветата, толкова по-малко са плодовете. И колко е важно да не се злоупотребява с обема на едно литературно произведение.

И още, и още…

Накрая всички излязоха усмихнати. ЧАК ДА НЕ ПОВЯРВАШ!

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на личността? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива... и като се погледнеш по някое време, виждаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това е от значение.
Публикувано на uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s