„ПРИЗНАВАМ, ЧЕ КУЛТУРНИЯТ УПАДЪК МЕ УЖАСЯВА ПОВЕЧЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИЯ“

„Много повече би ми пречило, ако, да речем, кръчмата, в която ходя, е мръсна и с мен се държат просташки, отколкото ако не мога да я посещавам всеки ден и да си поръчвам най-скъпите ястия.” Сега се сетете кой български политик, кандидат за президент или президент го е казал. Не се ли сещате? Ще ви помогна – никой.

Опитайте да се сетите и друго: кога последно се наведохте да вдигнете боклук от земята?  Хартийка някаква, найлонов плик, кофичка от кисело мляко или най-обикновен фас? Не се ли сещате? Ще ви помогна – никога. Иначе като отидете във Виена не спирате да възклицавате пред чистите улици, паркове и заведения. Само че във Виена ако някой по случайност изпусне хартийка на земята, този след него се навежда да я вдигне. Тъй правят и в Стокхолм. Също в Амстердам, Хелзинки, Берлин, Париж, Прага…

Българи юнаци, на каквито и шествия да се събирате, в колкото и референдуми да участвате, на колкото и избори да гласувате, нещата няма да се променят, докато не се счупите в кръста и не вдигнете от земята поне едно боклуче. Хартийка някаква, найлонов плик, кофичка от кисело мляко или най-обикновен фас. Пропорционално очаквате да го стори държавата, вместо мажоритарно да го направите сами.

п.п.

– Ама ние сме в България, бе, господине! Като не ви харесва тука, вървете да живеете там – озъбва се една софийска „европейка”, която току-що е хвърлила сополивата си кърпичка в краката.

 

Реклами

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s