СТАНА ДУМА ТИЯ ДНИ, в приятелска компания, как трябва да изглежда един истински писател. Или поет. Или и двете. Дойде мой ред да дам мнение. Вижте, започнах аз, първо, истинският писател или поет трябва да говори така, че никой да не схваща нищо от приказките му. Нещо повече, самият той да не е съвсем наясно какво иска да каже. В противен случай ще го сметнат за най-обикновен човек, на когото всичко му се разбира и следователно не заслужава да му се обръща внимание.
 
Истинският писател или поет, продължих, в никакъв случай не трябва да се усмихва пред хора. Never! Устните му трябва да са стиснати, скулите изопнати, погледът – трансцендентен, вперен в нищото.
 
Истинският писател трябва да изглежда сложен и загадъчен, преселник от друга планета сякаш. Колкото по-загадъчен – толкова по-истински.
 
Истинският писател е добре да носи завързано на врата шалче (през всички сезони) и преметната през рамо торба с книги (през всички сезони). Дори и да не му се носи.
 
Истинският писател трябва да чете собствените си творения с изражение на недохранен индийски йога и задължително да е на няколко водки с бира.
 
Истинският писател внимателно следи братята си по перо (кой, какво и как пише) и преценява на кого може, и на кого не може да се опре в случай на неотложна нужда.
 
Помислих още малко, извиках в съзнанието си няколко популярни български имена и добавих, че истинският писател или поет, или и двете, трябва да знае наизуст поне два-три цитата от древни мислители. И в подходящи моменти да ги употребява.
 
Компанията ни се раздели с уговорка, че следващия път ще говорим за това, как трябва да изглежда един истински професор, член-кореспондент или академик.
Реклами

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на личността? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива... и като се погледнеш по някое време, виждаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това е от значение.
Публикувано на uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s