Монолог на Склери, пенсиониран партизанин, от пиесата „Танц със саби”.

(…) Вижте, и аз съм бил рапър. Едно време в отряда като нямахме друга работа играехме рап. Ама тогава не съм знаел, че така му викат. Аз най-обичах да играя със Стоянка – много бойна мома. Беше пребила кмета на нейното село, щото на някаква седянка я ощипал под полата – тогава имаше седянки, сега им викат хепънинг. Не стига че го пребила, ами за назидание на останалите ергени от селото му резнала оная работа. Та тая същата Стоянка сетне стана партизанка и с нея имахме много съвместни авантюри, сега им викат джоинт венчър. След победата я направиха началник на енергото и бая пари открадна оттам, да не й е ўроки. Сега му викат усвояване на фондове. За всичкото това съм написал подробно в книгата си „Художествената самодейност в моя отряд.”

Искам да подчертая, че много обичам да пиша книги. Мога да пиша книги до премаляване. Веднъж се хванахме на бас с другарите тука, че ще издържа 48 часа писане без почивка. Ти, викат ми те, ще спреш барем да пуснеш една вода. Аз обаче от партизанлъка съм се научил да стискам. Четиресе и осем часа писах и брисах, писах и брисах, досущ като отчета на правителството – да ме бяхте видели само! И остисках, няма майтап! После дойде делегация от Клуба на младия писател, да съм им предал своя опит по бързо писане. Как да станело тъй, че хем като пишат да не му мислят много, хем да им издават книгите. Викам им, вижте какво, младежи, за тая работа много мислене не се иска. Когато се пише, не трябва да се мисли. И талант много не се иска. Нито граматика. Иска се инат. Сядаш и пишеш, докато ти изтръпне задника. После ставаш, разтъпчваш се на място (показва как) и продължаваш да пишеш прав. Аз за мойта Стоянка от отряда така написах два тома. Сетне написах още два тома за изкуството да се живее, макар да нямах хал-хабер от изкуство. Сетне за демокрацията писах, сетне за църквата и тъй по два тома, по два тома… – ей ме днес жив класик.

А синът ми е жив лицемер и неблагодарник. То има ли някой, дето да не е лицемер, само че моят син е шампион по неблагодарност. Нека ви кажа: оставих му цяла външнотърговска банка, фабрика за консерви му оставих – корнишони, патладжани…, – а той за благодарност ме локализира в старчески  дом. Аз тъй съм го бил научил! Че го научих, научих го. Ама той защо се поддаде? Защо не се възпротиви, да каже: татко, зле ме възпитаваш, не е редно. Напротив, мълчеше си и ми харчеше паричките. Бизнесмен бил! Голям бизнесмен! С моя портфейл и с мойте връзки! Нищо, на мен и в старчески дом ми е харашо (уточнява) сега му викат „фън”. Хранят си ме, поят си ме и имам цял отряд на разположение – не сме решили, не сме взели отново властта. То не че някога сме я пускали, де.

Продължение

Реклами

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на личността? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива... и като се погледнеш по някое време, виждаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това е от значение.
Публикувано на uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s