КАЖДАЯ ДОРОГА ВЕДЕТ К БОГУ И ОН ПОСЛЕДНИЙ СУДЬЯ

Поредният български резил: емблематичният учен Юлия Кръстева се оказа агент „Сабина”. Не случайно е избрана римската мъченица от ІІ век, обезглавена и канонизирана като християнска светица – името й звучи достойно и буди уважение. (Едно не може да им се отрече на нашите агенти – умеели са да си подбрат подходящи псевдоними! Друг някакъв – и той учен – се беше нарекъл „Телериг”!)

Две неща са особено вредни.

Първо: с биографиите си на доносници тези хора направиха така, че човек да се срамува да се нарече български журналист, критик, преподавател или писател.

Второ: поощриха цинизма на младите. Накараха ги да мислят, че не е важно какъв си, а за какъв се представяш. Легитимираха лъжата, качиха я на катедрата и й дадоха статут на образователна дисциплина.

Един човек би могъл най-добре да ги разбере Милан Кундера, който също беше уличен в доносничество. „Напълно съм изненадан … това е удар под кръста… това не е истина… как се е появило там името ми е е загадка, която не мога да си обясня…” – защитаваше се известният писател, след като години отказваше интервюта. Макар и с мъка, макар и със срам, чехите се произнесоха: добър писател, но не струва като човек, щом е донасял. Така на почтена възраст световната знаменитост изживя най-голямото си поражение.

Колкото до нас, българите, ние тепърва има да се произнасяме за своите компрометирани „знаменитости” и да им берем срама. Ако изобщо е останал някакъв.

п.п.

„Каждая дорога ведет к Богу, и он последний судья” (из филма „Покаяние”, реж. Тенгиз Абуладзе).

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s