НАРОДЪТ ТРЯБВА ДА ИЗТРЪПНЕ ОТ СРАМ…!

„Народът трябва внимателно да се вгледа в огледалото, да се засрами от своя облик, от своите робски реакции и стереотипи и да се замисли: Какъв съм бил през всичките тези години? Какво съм правил? Кому съм вярвал? Чий следовник съм бил?

Народът трябва да изтръпне от срам и отвращение, и тогава пред него ще се отвори пътят към свободата.”

Думите са на грузинския философ Мераб Мамардашвили, но все едно са казани за нашия народ, а не за неговия. Дали ги чу някой – там и тук? Изобщо иска ли да ги чуе някой и да изтръпне от отвращение и срам – там и тук? Не мисля. Затова и там, но най-вече тук, ще продължаваме да подминаваме облика си, както се подминава призрак. Самите ние призраци.

Друг един философски заложен човек, този път от нашенски произход, беше написал, че, цитирам: „Движеща сила на българския преход не е волята за свобода и достойнство, а похотта за собственост и поглъщане.”

Най-тъжното е, че вярвам и на двамата, и всеки ден намирам основания за твърденията им.

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на България, коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s