ЮНАЦИ, С НА ГОЛ ТУМБАК ПИЩАЦИ

Врякат отляво против Истанбулската конвенция. Врякат отдясно в полза на Истанбулската конвенция. Врякат и от средата. И отгоре врякат, и отдолу врякат. Магистри врякат, доценти врякат, професори врякат, доктори, докторици и политици, философи и философкини… Всички врякат и се надврякват. Бебетата в родилното и те врякат, без да са наясно „за” ли врякат или „против” конвенцията.

Врякай, народе! Врякане му е майката! Въпреки че нищо за врякане няма. Както казва моят селски познат бай Митю, всичко – и преди конвенцията, и след нея – са празни приказки за запълване на свободното време. Щото те, философите и политиците, пък и целокупният народ български, освен да врякат и да преливат от пусто в празно, друго не знаят и не могат да вършат. Или просто не им се върши.

Прав е бай Митю. Докато врякащите врякат и се надврякват селата биват опустошавани, а жителите им ограбвани и пребивани.

Плочките по тротоарите – изкъртвани.

Дупките по магистралите – зеещи като потурите на 200-годишен дядо.

Училищата – празни и изтърбушени.

Крадците – на свобода. (Освен кокошкарите.)

Милиардите изнесени от страната пари – невърнати обратно.

Кредитните богаташи – на яхтите си.

Незнаещите бъкел английски – на топличко в Европейския парламент.

И още: оставаме си едни от най-боклучавите и най-фукливите европейци  (никъде другаде няма да чуете възглас, подобен на „българи юнаци!”)

И най-важното: никой няма да каже, че носи някаква вина за окаяното интелектуално и морално дередже на републиката ни. Но виж, за Истанбулската конвенция всеки ще се изкаже. От компетентно, по-компетентно. От меродавно, по-меродавно! Защото сме „българи юнаци”.

(С на гол тумбак пищаци.)

Реклами

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s