Бай Митю, философляците и Истанбулската конвенция

Сега да ви кажа какво ми съобщи по темата ИК бай Митю от едно недотам забутано българско село. Питам го: „бай Митьо, какво ти е мнението за Истанбулската конвенция?” (Да уточня, че бай Митю е природно интелигентен селянин, родее се с Андрешко, милее за страната си и е фен на президента Обама, по-скоро на жена му Мишел, и нямал да й прости, ако му паднела. Не да я тормози нещо или да я насилва, а да й покажел тайностите на българското селско гостоприемство.) Но да се върна на конвенцията. Според бай Митю всичко – и преди конвенцията, и след нея – са приказки за запълване на свободното време. „Они – казва той – философляците и политиците, нека си говорят, те и без туй друго не знаят да правят. Аз ако река жената да я налобутя, ще я налобутя с конвенция и без конвенция, щото заслужава или щото ми е кеф. Ако тя рече да ме налобути, ще ме налобути, щото заслужавам или щото й е кеф. Знам, че не е хубаво, ама си е човешко. А пък ние сме човеци, нели е така? Толкоз за конвенцията. Питай нататък.” Питах аз, каквото питах, после пихме по ракия, а разговора записах, че не се знае, може след време и филм да направя за него. Я разказ да напиша. Със заглавие „Бай Митю, философляците и Истанбулската конвенция”. Ха, пак наздраве! За Истанбулската конвенция!

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s