ЩОТО НИ ЛЪГАХА, КОЙ ОТКЪДЕТО СВАРИ

(празнично повторение)

 „Щях да обичам България, ако в нея не живееха българи”, пише в мрежата анонимен емигрант.

„В България навсякъде са се загнездили червени мафиотски кланове – в печата, в радиото, в телевизията, навсякъде”, прибавя друг.

„ДеСето  още управлява живота и умовете ни”, допълва трети.

Семейство на средна възраст, мои познати, обсъждат възможността да напуснат България завинаги. Според тях вече е трудно да се ориентираш, кой в тази държава е мафия и кой не е. Тук като че ли всички са мафия – казват едновременно. И двамата смятат, че „нацепената батка” (наследник на мутрата от 90-те) се е превърнал в общонационален модел за подражание: разчекната походка, прическа на маймун и демонстративна наглост.

Българите приеха като правило, че за да живееш добре е достатъчно да си гангстер. Или адвокат, който защитава гангстера. Или съдия, който оправдава гангстера. Или политик, който си пие кафето с гангстера и ползва парите и курвите му.

Преди време една балерина, която реши да стане галеристка, ми каза: „В България няма разлика между политици и бандити! Аз, обаче, съм на път да предпочета бандитите. Те поне си признават, че са такива и с тях повече работа се върши.”

Може и да е права.

Небивалици на всеки ъгъл, във всяка пресечка. От пластмасовите контейнери за разделни отпадъци в центъра на София са останали предимно черни петна.

„Ми да ги бéха направúли от железо, нéмаше да ги горят”, обяснява проблема угоен пазител на реда. След което си хвърля фаса в краката и хубаво го размазва.

В коя европейска страна кръщават държавниците си с имена като „Пикаещия в шадраван”, „Гошо Тъпото” или „Сашо Апашо”?

Къде в Европа политици подаряват на циганите леви маратонки с обещание, че ако гласуват за тях, ще си получат и десните?

Къде другаде ще срещнеш толкова хора с квадратни глави и кръвнишки физиономии?

„Българите станахме много злобни и отмъстителни”, оплаква се продавачка на бензиностанция. „Защо?” – питам, докато ми налива бензин. „Щото ни лъгаха, кой откъдето свари” – отговаря.

„По-точно?” – продължавам да питам. На колонката сме само двамата, но въпреки това жената започва да шепти: „Като почнеш от мошеника, дето си построи дворец с парите на демокрацията, та стигнеш до онзи гърчавия, дето обеща да ни оправи за 800 дни”, казва тя и се оглежда подозрително.

И тъй, България е в семейството на европейците – без духовен елит и без гражданско общество. С армия от покварени политици, разюздана мафия и тайни служби от близкото минало, които управляват и едните, и другите. Обречени ли сме? Има ли изход?

“Има, как да няма!” – дава си кураж продавачката на бензин. “Политици, които да са за пример на хората, не крадат и не лъжат чак толкоз. И народ, който не е дотам покварен. Ама де такива“?

Де такива? – чудя се и аз.

Вътре в държавата липсват. Значи трябва да се търсят навън. Щом можем да внасяме картофи и пилета от чужбина, защо да не можем да си внесем президент от Финландия, да речем? Премиер от Норвегия. Министри от Канада. Полицаи от Англия. Чиновници от Сингапур… Виж, с народа е по-сложно.

(със съкращения)

 

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на България, анализи, истории, коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s