ПОМНЕТЕ, ЧЕ ИМАМЕ ГЛАВИТЕ СИ!

При цялата човешка нескопосия – душевна и телесна – има две добри вести. Първата е, че хората, каквито и да са, където и да са, могат да подобряват себе си, без да зависят от никого. Ние можем да размишляваме и да се усъвършенстваме без политиците, мафията или световната финансова криза да са в състояние да ни спрат.

Ако ни пречат в службата, можем да го правим вкъщи. Ако вкъщи ни разсейват, можем да се заврем в мазето и там да се упражняваме на спокойствие. Ако мазето ни се стори тясно, можем да се качим на Витоша, да заминем за Кралство Бутан или с полет на Air France да отлетим при креолите на Сейшелските острови.

Експертите твърдят, че дори преди да напусне този свят, човек може да научи нещо ново – например в каква тоналност е последното му издихание. И да помъдрее. Познание и помъдряване в последната минута – не ти трябва вестник, не ти трябва телевизия!

Така е, ние имаме главите си, те са наша неприкосновена собственост и как ще ги използваме зависи единствено от нашата воля. Съзнанието за тази истина и нейното споделяне с други хора ни прави свободни и независими. Свободата и независимостта предизвикват добро настроение. А доброто настроение научно води до усмивка.

Да имаш усмихнат народ означава, че той си знае цената и не се двоуми да въздаде всекиму заслуженото. Например ако си политик и крадеш на поразия, такъв народ със сигурност ще ти осигури дългосрочно килийно превъзпитание.

Демократичният свят се е научил, че е по-добре играта между управляващите и управляваните да става по правила, с добри обноски и взаимен респект, отколкото с псувни и среден пръст. Отборите са два, но играят с обща цел: печалба за едните и другите.

Разбрал е демократичният свят, че ако само единият печели, а другият губи, рано или късно печелещият ще бъде сполетян от гнева на губещия. Така е в страните с демокрации.

Как стои този въпрос при българите?

Зле. Българските политици не искат мислещи хора в добро настроение? Българските политици искат народът да е навъсен и без самочувствие. Наясно са българските политици, че кахърните и безрадостни хора са най-лесни за унижаване и управляване.

Помнят българските политици как действаше схемата при социализма и я предадоха на децата и внуците си, със заръка да я модернизират. И те я модернизираха, като крадат повече от татковците си и плашат хората. Научило е новото попълнение, че страхът убива съвестта и който е завладян от него, ще изпълни всякаква поръчка. Ето я и втората добра вест: те също се страхуват. Направо се наакват от страх. Обяснимо – имат повече за губене, пък и са си плашливи по наследство.

И тъй: разполагаме с две добри вести! Оттук нататък остава да ги множим. За наше задоволство и за мъка на старите и млади гаулайтери.

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на анализи, новини. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s