БАНАЛНОСТТА КАТО НАЙ-СТРАШНО ЗЛО

Залата се е втренчила в екрана, не шуква. Какво има там, че така е привлякло вниманието й? Фокуси ли прави някой, магия ли се случва?

Да, случва се магията на една добре разказана и показана история – историята на Хана Аренд. Такава, каквато я знаем от книгите й, интервютата и статиите за нея, и каквато я виждаме в актьорската интерпретация.

Лежи Барбара Зукова на дивана, пуши и „играе” мислите си за вината и невинността на нацисткия престъпник Адолф Айхман, а ти ги виждаш и дори ги чуваш, без тя да издава нито звук. Как се режисира това? Кой може да те научи да го правиш? Учи ли се изобщо такова нещо и ако е така, къде са го учили Маргарете фон Трота и пани Зукова – в НАТФИЗ и часовете по режисура и актьорско майсторство?

hana arend

Та, обичам да наблюдавам такива лица – непомръдващи, изцяло погълнати от случващото се пред тях. И не е истина, че българският зрител можел единствено да хрупа пуканки в салона, да сърба фанта и да се хили малоумно. За толкова му стигал интелекта и повече не бивало да се очаква от него.

„Каквото се дава, такова се получава. Дай хубаво – ще получиш хубаво. Дай умно – ще получиш умно” – казваше покойната ми баба, без да е посещавала религиозно-философски курсове. Тъй е и с филмите.

„Хана Аренд” гледах в Дома на киното и въпреки соцседалките (неудобни и с липсващи номера) изпитах отдавна неизпитвано удоволствие: да участвам в събитие без глупави диалози и истерично преиграни чувства. Събитие, където страстта, мисленето и таланта се сливат, за да остане внушение за най-страшното зло. Онова, извършено от банални човешки същества, които са се отказали да бъдат личности.

Реклами

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s