Къси форми с дълъг обхват

Най-доброто влюбване е да се влюбиш,
след което да побързаш да умреш.
Така няма да ти остане време за разлюбване. (Изпробвано!)

***

Истинската доброта е тиха:
идва на пръсти и си отива на пръсти.
Добротата, която крещи: „Вижте ме колко съм добра!”
е представителното лице на злината.

***

– Обичам те, скъпи – рече богомолката.
– И аз те обичам, скъпа.
– Но аз те обичам повече от себе си даже.
– И аз те…

Не му остана време да се доизкаже.

***

Дадоха си един на друг.
Взеха си един от друг.
И се разделиха.
До следващо вземане-даване.

***

Първо съсипа здравето му,
после взе да го лекува,
накрая той почина,
а тя написа рима:
Любими, прости ми!

***

Казаха му, че никога не е късно
човек да открие себе си.
 – Добре – съгласи се той.
Качи се на последния етаж
и скочи.
Падаше широко усмихнат,
щастлив от предстоящата среща.
 Долу шумно ръкопляскаха.
***
Няма безгрешни хора.
Има хора, които съжаляват за грешките си
и други, които не го правят.
Между първите и вторите
е цялата шизофреничност на човечеството. …
Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на поетично. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s