ДРАКОНОВСКИ МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА НАРОДА И ДЪРЖАВАТА!

АВГИЕВИТЕ ОБОРИ ИСКАТ ОГЪН, НЕ ДЕТСКИ ЛОПАТКИ

(…) Монтескьо казва, че базисът на демокрацията е добродетелта, но той не казва, че на недобродетелни хора трябва да дадем такива наредби, каквито даваме на добродетелни. Той не казва, че законодателите трябва да чакат последствията от проповедите на моралистите или че трябва да предвиждат в законите си тези последствия.

Тъкмо обратното.

Когато обществото гине в морална безредица, когато от минута на минута може да го сполети най-грозна катастрофа, законодателят взима незабавно драконовски мерки, за да отстрани опасността, която заплашва съдбините на държавата и на народа.

– Защо драконовски мерки? – ще попитат някои читатели – Нима законите и наредбите не действат, когато са хуманни?

Ние говорим за общество току-що излязло от робство и което запада в развала. Ние говорим за общество, което е робувало дълги векове на чужд деспот и което, след провалата на тоя деспот, започва да гнети само себе си и да се самозаробва. Робът не зачита хуманните закони; той ги нарушава и погазва винаги когато може да направи това безнаказано.

Българската развала, каквато я виждаме днес, е ужасяваща. В такава страна човеколюбивите наредби са анахронизъм. Авгиевите обори искат огън, не детски лопатки.

(По Стоян Михайловски, 1856-1927)
Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на България, демокрация, коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s