ЖУРНАЛИСТИ-ЧЕКИСТИ

Напомням отново за този публикуван преди време материал, защото ми се струва, че ще продължи да бъде актуален и през следващите 100 години.

„ … Твърдя, че ако има някой, който да е сто процента виновен за хала на българската журналистика, това са журналистите-чекисти. Казвам го с абсолютна увереност, защото те възпроизвеждаха себеподобни навсякъде, където се появяваха.

Нахалното им поведение, държанието им на хора, които са убедени, че България им принадлежи, увереността, с която се изказваха по всички проблеми на вътрешната и външната политика, караха останалите интуитивно да им подражават. В тяхно лице колегите им разпознаха „избранниците на времето”, приеха модела за работещ и раболепно ги търпяха.

Още по-вредни ставаха, когато се срещаха с обикновените хора из страната. Приписваха им измислени реплики, описваха несъществуващ ентусиазъм, прибираха си хонорарите и бавно се алкохолизираха по пътя към шефския кабинет с портрети на Тато и Левски.

Унищожаваха нравствено себе си, но и всичко живо наоколо. Наглостта на някои стигаше дотам, че правеха журналистически проучвания за орисията на емигранти, прокудени от Държавна сигурност. Агенти на ДС пишеха прочувствени статии и книги за жертви на ДС!

Много от доносниците ще се потулят, но и тези стигат, за да направим заключение: браншът е пробит за години напред, а примерът на журналистите-чекисти се оказа заразителен. И тъй като е наивно да мислим, че ще се покаят и ще станат нови хора, не остава друго, освен да ги насметем в ъгъла. …”

Виж тук целия текст:

http://glasove.com/categories/obshtestvo/news/zhurnalisti–chekisti-?page=2http://www.bulgaria21.net/2009/12/bulgaria-journalists/

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s