УДАВЕНИ В ЛЪЖА И СТРАХ…

Днес всяко двукракоходещо, безперушинесто пише. Журналисти пишат, лекари пишат, политици пишат, полицаите също щели да пишат – актове на английски! И колкото повече пишат, толкова повече оредяват горите, изчезват растения и животни, променя се климатът, скриват се водите, намалява храната.

Безсмислено е. Не бива да се пише повече. Всичко важно, което е трябвало да се напише, отдавна е написано.

Написано е, че на човек никога не е било отредено да бъде напълно доволен.

Написано е, че със самото си пръкване на този свят хората са болестно раздвоени между свободата и желанието да бъдат зависими.

Че не трябва да бъдем в неведение за величието и нищожеството си, а трябва да съзнаваме и едното, и другото.

Че алчността е породила прекрасни правила за обществена сигурност, морал и справедливост, но в действителност грозната същност на човека е само прикрита, а не премахната.

Написано е дори това, че България щеше да е чудесна страна, ако в нея не живееха българи.

Свидетели сме на повсеместно лъготене и самозаблуда: пишещите и говорещите лъжат себе си, че казват нещо смислено, а четящите и слушащите – че им се казва нещо смислено.

Пускаш телевизора и чуваш, как някаква певица се била разсъблякла дибидюс на Женския пазар, защото такава била концепцията на някаква рубрика, в някакво предаване.

Научаваш също така думите на истински музикален шедьовър:

Пак сънувах луда страст, Бате Бойко между нас.
Леле, знаеш ли Никол, как си го представям гол.

Но не научаваш защо в България все бандити са на ръководни постове. Както и какво означава „нов морал”, „нова култура”, „нова медия” в българския смисъл на думата и какви лукави глάви се крият зад тези понятия.

Удавници. Удавени в лъжа и страх, подгонени под земята и във вражда със светлината, чистотата и истината“, приказва си наум героят на Ерих Мария Ремарк, разглеждайки лицата на хората, свряни в бомбоубежището. Сякаш някой е способен да опише състоянието българско по-образно и точно.

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s