ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ СЪСЕЛЯНИТЕ ОТ СЕЛО ДОБРОКУЧЕНЕ

Скъпи съселяни,

земеделци
селскостопански работници
овощаро-лозари
трактористи
комбайнери
овчари
кравари
и свинегледачи;

производители на
тикви
компири
карпузи
кауни
кратуни
репички
и алабаш;

неуморни труженици
на полето
нивата
и градината

както и в:

обора
кочината
яхъра
и кошарата!

С какъв акъл вие
къщи на по три ката вдигнахте,
за да не живее сега
никой в тях?

С кой акъл
вие вкупом
се юрнахте
да ставате:

президенти
банкери
дилъри
килъри

също и:

дадаисти
сюрреалисти
постмодернисти
екзистенциалисти

и не се досетихте,
че камъкът тежи
единствено
на мястото си?

За да стигнат днес нещата дотам,
че в китното ни село
Доброкучене
и кучетата ви намразиха.

Скъпи съселяни,

нека ви го кажа направо:
най-нелепата гледка на света
е селянин да пуши пура
и да философства

най-противоестествената
гледка
и
най-комичната.

Затова изплюйте пурите
от устата (хич не ви подхождат!)
качете се на влака
върнете се на село

отключете портите
разтворете капаците
нахранете кокошките
пуснете кравите,

а ние кучетата в Доброкучене
обещаваме да сме там
и да ви посрещнем…
подобаващо.

2016, село Доброкучене

ku4e ot dobroku4ene

Photo by v-t

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на поетично, снимки. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s