ПРЕЗИДЕНТЪТ, КОГОТО ИСКАМ!

Открих този текст! Порових се и го открих. Озаглавен е „Президентът, когото искам” и е писан преди Барак Обама да стане президент на САЩ, а нашият все още се казваше Георги Първанов.

Публикувам го отново, защото всичко в него важи и днес – очакванията също.

 И така:

ПРЕЗИДЕНТЪТ, КОГОТО ИСКАМ!

Случи се, че нещата, за които ще разкажа, прочетох и видях в един и същи ден. Контрастът между тях бе толкова голям, символиката им така красноречива, че не устоях на изкушението за коментар.

Барак Обама – кандидат за президент на САЩ, и Георги Първанов – настоящ президент на България. Единият в Мичъл, Южна Дакота, на среща с избиратели. Другият в София, Западна България, на среща с журналистка от „Труд”.

Ето какво каза Обама на своите избиратели: „Всеки ден ми се напомня, дали от събитията, дали от съпругата, че не съм безгрешна личност. Няма да съм безгрешен и като президент. Но мога да ви обещая, че ще бъда честен с вас относно предизвикателствата, с които нацията ни се среща лице в лице. И което е най-важното: ще работя здравата, за да направя живота ви по-добър. Нуждая се обаче от вашето участие. Ние всички се нуждаем един от друг, за да осъществим промените в тази страна.”

Ето какво каза Първанов в интервю на журналистката от „Труд”: „Дали съм демократ или не, знаят и медиите, и обществото, защото целият ми политически път през последните 17-18 г. е като на длан. Това е времето, в което БСП се промени радикално. В ИБ на БСП по мое време бяха застъпени всички идейни движения, опоненти и фракции на партията.”

Два свята, две култури, два манталитета, две представи за отговорността, два морала, два начина на изразяване, които обясняват достатъчно добре защо Америка е такава, каквато е, и България е такава, каквато е. Защо млади българи се изнесоха и продължават да се изнасят към САЩ, а оттам за насам желаещи няма. Защо „американската мечта” продължава да привлича младото и средното ни поколение, а „Българският Великден” тъй и не дойде.

Когато чета във форумите за Обама се чувствам добре и се радвам на човешкото племе:

– Харесвам този мъж и наистина се надявам да бъде вашият нов президент, заради един по-добър свят.

– Аз съм от Сингапур и също вярвам, че този мъж е искрен в желанието си да промени Америка. Бъдете сигурни, че изходът от тези избори ще има огромно значение за останалия свят.

– Човекът е истински; той говори истината и живее по начина, по който говори.

– Заседна ми буца в гърлото, слушайки тази реч. Аз съм канадец и ако щете вярвайте, но вашите избори за президент имат голямо отражение върху личния ми живот. Аз наистина вярвам, че Барак Обама ще успее.

– Моля се Обама да бъде избран и да остане жив. Страхувам се да не му се случи същото като на Кенеди, затова нека държим очите си отворени.

Когато чета във форумите за Първанов, се чувствам зле – заради обидата и отчаянието на хората:

– Първанов като президент трябва да е образец на достойнство и честност! Но той е доносник и агент на ДС и КГБ. Това Европа и света го знаят и затова го презират!

– Първанов е покровител на мутри и мафиоти. Под неговото президенство убийци и крадци вилнеят безнаказано!

– Той е част от антибългарската клика, наричана „политическа класа“.

– Какво работи Първанов? Каква е ползата от институцията му в този й вид? По кои болезнени проблеми в обществото е имал ясна позиция? Не съм чул да каже дума, че втори мандат е президент на най-бедната и изостанала страна. Не му ли е поне малко неудобно от това?

Хората имат основание да харесват Барак Обама. Той е личност, която си знае цената, без да я натрапва. Видът му е открит, маниерите му са естествени. Не ходи на лов. Осанката му съдържа благородство и решителност, а в държанието му няма и помен от високомерие. Син е на черен мъж от Кения и бяла жена от Канзас, и се гордее с тях.

Хората имат основание да не харесват Георги Първанов. Оставям настрана как изглежда и дали стреля по защитени животни, достатъчно е да погледнем отново интервюто. „Работата си като президент няма да коментирам”, категоричен е българският президент пред журналистката от „Труд“ и тя се съгласява.

Само че аз не се съгласявам. Не, ще коментирате, господине! Тъкмо защото сте президент.

Ще коментирате колко пъти застанахте открито срещу босовете на мутрите, които до един са от вашата партия или по някакъв начин са свързани с нея?

Колко пъти заехте категорична позиция срещу уличените в престъпни действия министри?

Колко пъти упрекнахте българската преса, че обслужва интересите на определена партийна клика?

Колко пъти предизвикахте разследване за произхода на средствата, с които политиците разполагат?

Колко пъти дадохте личен пример за скромност и морал, ограничавайки нуждите си до тези на обикновения човек?

Ще коментирате защо досега не направихте публично признание, че мафията в България е дълбоко вкоренена в политическата власт и президентската институция не прави изключение.

Наистина, за колко важни неща биха могли да си поговорят един български журналист и един български президент!

Има един красив момент в интервюто.

Журналистката: 150 знакови убийства не са разкрити, а братята Галеви и десетки босове като тях се разхождат тежко във всеки наш град.

Първанов: Не само Галеви, всички босове се движат по-тежко и по-добре охранявани, отколкото който и да е държавник. Това обезверява хората от МВР в ефективността на системата.

Журналистката: Как може да им се противостои? И защо никой не го прави?

Първанов: Най-малкото трябва да им се проверят лицензите, защото около тези босове има въоръжени части колкото за половин армия.

Ама че работа! Как така тези босове имат армии около себе си? Кои са тези „пълководци“ – имат ли си имена? Кой трябва да им проверява лицензите? Защо досега не са им ги проверили? Наистина ли смята Първанов, че една проверка на лицензи ще реши проблема с престъпността в България? И накрая: не е ли дошло време срещу армиите на престъпниците да излезе армията на държавата?

Не отговаря Първанов на тези въпроси, защото журналистката от „Труд“ не му ги задава.

Според Конституцията президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната – в мирно и във военно време. С други думи той има правомощия да обяви война на организираната престъпност в България, като мобилизира целия ресурс на нацията. И да не остави никакъв шанс за мафиотите. Стига да поиска.

Знам кои са истинските бандити в тази държава и ще направя всичко възможно да идат там, където им е мястото. До един. Дори ако трябва да пожертвам себе си.

Ето това са думи на един истински президент на Република България!

Това са думите, които искам да чуя аз и хората около мен.

Това са думите, които искат да чуят онези българи, на които куфарите им стоят до вратата. Остава да се намери кой да ги произнесе. И като ги произнесе, да ги приложи в действие. Възможно ли е да се случи?

Не, разбира се.

(Със съкращения.)

 

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на България, анализи, коментари, президентски избори. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s