СТРЕСНИ СЕ, ПЛЕМЕ ЗАКЪСНЯЛО!

Пожари, катастрофи…, горят складове, падат камъни, коли се размазват, мутри се трепят, крадци крадат, майки реват, деца пищят, журналисти снимат Стоичков, без да го питат, той ги бие, без да ги пита …

Българско, много българско.

Но да се върнем на Стоичков. Тия дни журналистически екип си вършил работата и снимал в района на Етрополския манастир, където трябвало да се омъжва една от дъщерите на бившия футболист. Той също си вършил работата и набил екипа, защото не искал външни лица да снимат.

С други думи всеки вършил, каквото можел най-добре: фотографът снимал, Стоичков ритал и млатил, полицията патрулирала.

Как коментират хората тази случка? Активно. Защото хората обичат да коментират. Вярно, анонимно, затова пък от душа и сърце.

Да прочетем нещичко (след известна стилистична и граматическа редакция).

***

– Печално е, че голямата дъщеря на Стоичков се възхищава, докато баща й раздава ритници и юмруци. Какво му пречеше да се приближи към колата на тези момчета и да ги почерпи по един бонбон.  А ако не желае присъствието им, можеше любезно да ги покани да си тръгнат.

 У нас селянията целенасочено е на почит, а примерите са от най-високо ниво. Самата среда те провокира да вършиш простотии.

– Ицата си прави магариите само в Булгаристан. Що не преби папараци в САЩ? Защото такова дело щяха да му спретнат, че нямаше да има пари да си дойде до село. Като не са били поканени, нека да ги съди. Щеше да спечели. Ама Ганьо си е Ганьои костюм за 100 бона да носи си остава същият простак.

– Истината е, че подобно неандерталско поведение в България стана норма не само за мъжете, но и за жените. Човек като Стоичков би трябвало да дава пример с поведението си, а не да се държи като махленски бияч. И после на кого налита? На слабички момчета. Защо не отиде да ступа някой дебеловрат и мускулест?

– Стоичков е бил и ще си остане освен голям футболист и един средно грамотен хулиган. Това че навсякъде по света свързват България с името му говори не толкова за неговите достойнства, колкото за това какви сме ние, българите.  

Тоя фотограф беше редно първо да попита. Толкова са бездарни българските медии и журналисти, че само предизвикан от тях скандал може да ги направи по-четени и по-гледани.

– Журналята се самопоканили и Стоичков им теглил една майна. Какво пък, и той има право на личен живот.

– Пишат, че Стоичков се бил изложил. Напротив, тази случка го издигна още по-високо в очите на древния български народ.

***

Колко далновиден е бил поетът, като е написал:

Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.

Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?

(„Линее нашто поколенье…”, И.Вазов)

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s