ЕВРОПЕЙЦИ НАУЖКИМ

По време на снимки на документален филм в малко балканско градче, двама японци – мъж и жена, решиха да изчистят реката. Наричаха я „тяхната река”, а градчето – „тяхното градче” и бяха влюбени в него. За местните хора обаче реката отдавна се беше превърнала в удобно бунище и никакви екологични жестове не можеха да ги трогнат.

Намериха японците чували, обуха гумени ботуши, надянаха гумени ръкавици и започнаха да чистят. Хем чистеха, хем пееха. Хората наоколо се чудеха, какво ги прихваща тия странни хора с дръпнати очи. Никой не се сети да ги попита имат ли нужда от помощ.

Изчистиха японците реката, прибраха се вкъщи, сготвиха си и продължиха да пеят до късно през нощта. Даже измислиха песен и я кръстиха „Песен за реката”. Мелодията беше на японски, текстът също, но думата „реката” произнасяха на ясен български.

•••

Водя английска журналистка на Витоша, да види каква прекрасна планина имат софиянци. Спираме до една от малкото останали неразбити чешми. Наоколо са захвърлени пластмасови бутилки от бира, кофички от кисело мляко и стъклени шишета от водка. Хваща ме срам. Появява се турист на почтена възраст и си налива вода. Пита как сме. – Злеказвам гневно. Погледнете това!

Човекът поглежда към боклуците. Пяната. Мръсната пяна се качва нагоре казва кротко. Сетне си тръгва.

Ние оставаме до чешмата още малко. Гневът ми минава, започва да ме наляга мъка. Мръсната пяна значи. Покрила е София и сега напредва, бълбука, набъбва и пъпли нагоре към Черни връх. Докато не покрие и него, сетне цяла България, и като прелее, да покрие де що има държави наоколо.

•••

София, 1999. Пред десетина хиляди възторжени лица Бил Клинтън искрено се вълнува: „Горд съм като чувам как хилядното множество упражнява свободата си. Искам да ви припомня с какво се разделихте: с една полицейска държава, в която нямаше място за разочарования, защото я нямаше и надеждата за нещо по-добро. Позволете да се обърна към всички хора в САЩ, Европа и по целия свят, които ни гледат: Това е една прекрасна страна, елате и помогнете на България да изгради бъдещето си.“

Клинтън наистина си мислеше, че окончателно сме се разделили с разочарованията. Горкият Бил, откъде е можел да знае, че полицейската държава ще стане държава на мафията, а разочарованията ще стигнат дотам, че най-свестните българи ще умрат преждевременно, а останалите ще се изнесат завинаги зад граница.

•••

Осем години след Клинтън – Джордж Буш ни е дошъл на гости. Възторжените лица от 1999 са се изпарили. Стотина подбрани, проверени и стократно инструктирани държавни подлизурки „спонтанно” приветстват скъпия гост. Полицията чопли семки и гледа дебилно. – Много ми е драгоказва Бушче съм във вашата прекрасна страна. Аз и Лора с нетърпение очакваме вашия прекрасен обяд днес.

Впрочем не само той и Лора, но и цяла тумба ненаяли се български политици чакаха да седнат, че да му пийнат и хапнат по стар муфтаджийски обичай.

Буш така и не разбра, че в България за няма и 20 години шепа лумпени превърнаха понятието „политик” в най-мразената професия. Кой да го разходи из българските планини и да му покаже поразиите на дървената мафия. Нямаше кой. Но пък манджата си я биваше.

Outpost (Bg)
photo by vlado-trifonov

Да не се лъжем: в сегашния си вид България е неприятно място за живеене. Майки бият деца, мъже бият жени, мафията се самоизбива, а държавата бие всички. Налагаме слабия и сервилничим пред силния. Плюем по улиците, мразим всичко и мърсим навсякъде.

Наричат ни second-hand members, допуснати в Европейският съюз единствено по политически причини. Тоест, членството ни няма нищо общо с нито с културата, нито с качествата ни като нация.

Описват ни като страна, в която:

– бандити се стрелят по улиците, за кеф на дечурлигата и за ужас на органите на реда;

– плюенето по тротоарите и пикаенето в градинките се смята за върховен израз на независимост.

Германският експерт Клаус Янсен, изпратен от Брюксел за оценка на българския напредък обяви, че се е сблъскал със стопроцентова нагласа в стил „целуни ми задника” (‘kiss my ass’ attitude).

Преди него Дейвид Джонсън от лондонската полиция мрачно съобщи, че разполагаме с жестока и неконтролируема мафия.

Мисля си, те са по-напред в демокрацията, защо не са внимавали, когато са ни приемали? От наивност? От недоглеждане? Или поради простата брюкселска сметка, че комунисти-некомунисти, бандити-небандити, по-добре капиталите спокойно да се движат насам-натам, отколкото да залежават. Влизайте драги българи, не се събувайте, нищо че сте кални, важното е парите ви да са на сигурно място: в нашите банки. Пък и нали не миришат?

•••

Гостувах на приятели в провинцията. Дойдоха още гости. Пекохме гъби, пихме вино, хората коментираха дереджето си; някой каза, че сме били европейци наужким.

Не липсваха и предложения към Брюксел.

  1.  Да се блокират сметките в задгранични банки на всички български политици, до доказване, че парите им не са крадени!
  1. Чуждите предприемачи да не сключват сделки с български фирми, за които има доказателства, че са гангстерски.
  1. Чуждестранните делегации да не приемат никакви почетни титли и медали от президента на България, който и да е той.
  1.  Брюкселските авторитети поименно да назоват хората, които създават на българите име на престъпна нация.
  1.  Винаги да имат едно на ум, че зад уж хуманната реторика на българските управници се крие голям среден пръст: пак ви прекарахме, тъпи европейци!

Колкото до мен, вмених си задължението навсякъде по света да изразявам своята крайна антипатия към хората, наричани погрешка „български политически елит”.

 (Със съкращения)

От подготвената за издаване книга „Демокрация до поискване”

http://cao.bg/%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%be-%d1%82%d1%80%d0%b8%d1%84%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%86%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%b6%d0%ba%d0%b8%d0%bc/

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на Брюксел, България, ЕС, анализи, демокрация, истории, коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s