ОТ СОЛЖЕНИЦИН – ДО КМЕТА НА ТРЪН

(…) Пещерната омраза към компромисите се е превърнала в теоретичен принцип и се смята за добродетел на ортодоксалността. Тя изисква милиони жертви в безкрайните граждански войни, насажда в душите ни измамната представа, че не съществуват устойчиви общочовешки понятия за доброто и справедливостта, защото се променят и следователно трябва да се постъпва така, както е изгодно на твоята партия.

Тържествува не просто грубата сила, но и нейното шестващо по пътя оправдание; целият свят е подчинен на наглата увереност, че силата може всичко, а правотата – нищо.

Новопоявилите се хунвейбини приемат като чудесен образец собствената си деградация, довела ги до нищожно съществуване.

Всеки, избрал веднъж насилието като свой метод, неминуемо трябва да избере лъжата за водещ принцип.

Обикновената крачка, която трябва да направи обикновеният човек, съхранил мъжеството си, е да не участва в лъжата.

Из Нобеловата лекция на Александър Солженицин

Припомних си Нобеловата лекция на Солженицин, след като днес (19 юли, 2016) видях телевизионен репортаж за трънския кмет Станислав Николов. Същият, който миналата година блъсна с джипа си 6-годишно дете и го осакати завинаги. Детето остана без далак и без половината от черния дроб.

Днес кметът продължава да кметува, няма повдигнато обвинение, разхожда се на свобода и изглежда отдавна е забравил за инцидента. Защо не, след като според полицията не джипът е блъснал детето, а детето е блъснало джипа, вследствие на което си е причинило тежки увреждания.

Не бих се учудил, ако из полицейските протоколи се появи твърдение, че шестгодишният малчуган е бил под влияние на дрога и алкохол, движил се е по улиците с несъобразена скорост и съвсем умишлено се е нацепил във возилото на градския велможа, като по този начин самó си е разкъсало вътрешностите.

Майката на пострадалия Ивайло поискала повторен разпит на очевидците, както и да бъде направена повторна автотехническа експертиза. Прокуратурата отказала.

Става ясно също, че свидетелите на произшествието са изтеглили показанията си след получени сериозни заплахи.

„Ако излъчите репортажа ще ви съдя за уронване на авторитета”, плаши трънският кмет Станислав Николов репортерите и гледа лошо. Наглост, каквато човек трудно може да си представи.

Но да се върна на Солженицин. Ще кажете: какво общо има Нобеловата му реч с кмета Николов? Има много общо. Речта призовава и предупреждава за тържеството на грубата сила и деградацията на новопоявили се хунвейбини.  През ХХ век, както и през ХХІ. По света, а значи и в малката, издивяла България.

Солженицин говори за добротата и справедливостта, които се променят според партийните изгоди. (Трънският кмет е от листата на „Граждани за европейско развитие и благополучие“ – ГЕРБ и се очаква изгодите на тази партия да са именно европейски развитите граждани, които я съставляват. Логично е да се запитаме доколко развит европейски гражданин е споменатият господин?)

Солженицин говори за лъжата като водещ принцип на онези, избрали насилието и призовава хората, съхранили мъжеството си, да не участват  в нея.

Да влезем в схватката, без да се оправдаваме с липсата на оръжие. Да изоставим безгрижния си живот!  – завършва речта си Нобеловият лауреат за литература. И сякаш го чувам да добавя: Докато „трънските кметове” не са ни изяли главите.

п.п. Наскоро премиерът Борисов обяви пред медиите, че цял живот е бил биткаджия и от опит знае, че хубав бой няма, винаги било лошо. Допускам, че е прав. Когато обаче осакатяваш едно малко дете и нямаш доблестта да си признаеш, и отричаш, и лъжеш, и заплашваш свидетели и журналисти, какъв е съветът му?
Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s