КУХИ ЛЕЙКИ, ЧЕРВЕНИ БОКЛУЦИ И ПОСТТОТАЛИТАРНА КОЧИНА

„В България няма демокрация, набийте си го това в кухите лейки. Демокрация има в Швейцария, Франция, Англия, САЩ, Канада и т.н. В България има посттоталитарна кочина, управлявана от червени боклуци!” (Цитат от форум.)

Поредното избухване на анонимен български гражданин, който сякаш не казва нищо ново. Но колко въпроси поражда гневът му!

Да започнем с „кухите лейки”. Форумецът сигурно има предвид селяните и гражданите, обитаващи републиката ни. Кухи лейки ли са те, наистина? И ако са кухи, колко кухи са? По всяка вероятност са много кухи, щом търпят издевателствата над тях вече толкова години. А защо ги търпят? Вероятно защото се страхуват. От кого биха могли да се страхуват? Ами например от дебеловратите дебили с черни джипки, които „червените боклуци” си отгледаха и обучиха, за да ги пазят.

Ако всичко това е така (а то изглежда е), тогава какво правим? Едно от възможните решения е смяна на уплашените българи с нови. Но откъде да дойдат те? Внос от чужбина? Става. Само дето  на устроилите се там българи и през ум не им минава да се връщат в България.  Онези пък, които все още не са заминали, държат куфарите си плътно до вратата.  Ето един дочут диалог в белетризираната му форма:

 – Знаете ли какво е България? Две в едно. Едната е на мафията – там са парите и властта. Другата е на наивниците, дето сънуваха демокрация. И това ако е държава! – направи гримаса студентът.

– Чакам да завърша и изчезвам – каза приятелката му.

– Аз обаче оставам – момчето демонстративно се намести на стола.

– Моля те, не ме дразни отново! – ядоса се момичето. – Искаш да останеш тук и да се затриеш окончателно.

– А ти изобщо не знаеш какво искаш – тросна се момчето.

– Едно знам със сигурност: че животът си е мой и намерението ми е да го живея красиво, пък ако ще и на другия край на света – заяви момичето с тон, нетърпящ възражение.

Сега да преминем към „червените боклуци”. Знае се кои са и въпреки това продължават да управляват? Защо тогава някой не направи нещо, че да престанат да управляват? Ще кажете: как да не правим? Ето – гласуваме. Вярно, гласуваме, но положението е все същото, че и по-зле. Впрочем то и не може да бъде иначе, когато:

– най-представителните фигури в държавата ни са хора с порочно минало, а картончетата в архивите на бившите служби наброяват 1 млн. и 500 хиляди;

– огромен процент от професорите и доцентите са агенти на Държавна сигурност, а аналфабети като Бареков ни представляват в Европейския парламент.

Има и друго: като разкараме „червените боклуци” кой ще ги замести? Следващите „червени боклуци” в синьо, зелено или пембяно?  Боже опази!

И, разбира се – „посттоталитарната кочина”. Форумецът явно намеква за мръсотията, която е заляла пътищата, парковете, кварталните градинки, училищните дворове, тротоарите, крайпътните канавки, планините, горите, реките, езерата, та чак и Черното ни море, което наистина е почерняло от отпадъчни води и пластмаса.

А защо не приемем, че на селяните и гражданите просто им харесва да живеят в „посттоталитарна кочина”? Защо не приемем, че материалът от който те са направени наистина е дефектен, както твърди един български министър-председател? И че за ремонт в близките столетия не може да става и дума.

На пост Снимка: В.Т.

За финал ще се опитам да успокоя разгневения анонимен гражданин с думите на големия Белафонте: Оптимист съм и виждам надежда в човеците. Това е единствената причина да ставам всяка сутрин. Ако не бях такъв, отдавна да съм умрял.

 

 

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s