ВСЕНАРОДНО ПОКАЯНИЕ – ИМА ЛИ ПОЧВА У НАС?

5 декември (събота), 2015. Приятел ми се обажда, за да гледам „Плюс това” по Канал 1 на БНТ.  – Темата е „Размисли за справедливостта”, сигурно ще ти е интересно казва тoй. След края на предаването отново звъни, изслушва какво е мнението ми за видяното и ме моли онова, което съм изрекъл по телефона, да го напиша като отворено писмо до телевизията, до министерски съвет и до президентството.

Отворено писмо, разбира се, няма да пиша, защото днес куцо и сакато пише отворени писма и тази форма на общуване напълно се компрометира. Все пак решавам да споделя мнението си, защото приятелят наистина смята, че като сравнително млади и необременени хора, водещите на „Плюс това”, пък и не само те, ще имат полза от него.

Ето част от изреченото по телефона, в най-сбита форма:

– Каквото и да се приказва по медиите, най-важното продължава упорито да не се споменава. А то е, че за да стане страната ни нормално място за живеене, пътят е един-единствен и се нарича покаяние. Онова нещо, което събратята ни по „Варшавски договор”* отдавна направиха и само ние, българите, бягаме от него като дявол от тамян.

– Покаяние за престъпленията на комунизма, в които всеки е участвал под някаква форма и в някаква степен, но упорито отказва да признае вината си. (Невинни са единствено загиналите в комунистическите концлагери, емигрантите по политически причини и неродените.)

– Точно този отказ за признаване на личната вина е в основата на злото, което се случва в държавата ни вече 26 години: майки бият деца, мъже бият жени, полицията бие журналисти, плюем по улиците, мразим всичко, мърсим навсякъде, а разбойници, чалга и комунизъм здраво са се оплели и не можеш да разбереш, къде свършва едното, къде започва другото.

Казах на приятеля също, че се надявам един ден президентът и министър-председателят, заедно или поединично, да се изправят пред камерите и да направят следното телевизионно изявление, високо и ясно:

Уважаеми дами и господа!

Ние, партията и правителството, носим отговорност за разкриването на истината за комунизма, разкайваме се за своето досегашно малодушие и поднасяме искрено извинение към останалите живи концлагеристи, към внуците и правнуците на убитите.

Ние, партията и правителството, се заклеваме да отнемем откраднатото от всички „леви” и „десни” бандити, като започнем от района, в който живеем и свършим с най-близките ни роднини и приятели!

Ние, партията и правителството, ще използваме цялата мощ на властта, която ни е дадена, и ще се погрижим същите тези „леви” и „десни” бандити да се оттеглят на заслужена почивка в Софийски централен затвор, без право на обжалване.

След което да пристъпят към конкретни действия.

Телефонният ни разговор приключи с констатацията, че само след такова обръщение, при това от най-високо място, може да настъпи помирение на генерациите и българите да дръпнат напред, с нов морал и чисти сметки. Защото и в най-издънения народ дреме нещо свястно – в това именно е чудото на съществуването. И защото личният пример е велика сила. Впрочем чудесен повод за размисъл в някои от следващите издания на споменатото в началото предаване!

* Чешкото Бюро за документиране и разследване на престъпленията на комунизма до 1 февруари 2004 е разследвало 179 души в 92 дела. От тях 85 дела, отнасящи се до 107 души, са предадени на прокуратурата с предложение за предявяване на иск. На тази основа са повдигнати 64 обвинения срещу 86 лица.
Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на България, анализи, коментари и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s