VIP BROTHER – BULGARIA (интервю)

Каквото виждаш в къщата на „брадъра“,
същото е в държавата: слаба култура и силна истерия.
А наоколо кибиците зяпат и си поркат биричката.

… Дали знам какво е вип? Хайде сега, ти мен съвсем за блондинка ме взе. Аз ли? Вип съм си отвсякъде. Пея, хората ме слушат, идват на концертите ми, значи съм важна персона. Не е ли така?

Защо някакви парламентарни патки могат да са вип, а аз да не мога? При това съм образована, дано ми личи, и знам няколко езика. Нещо да кажеш?

Слушай, аз освен че пея, също мога да пиша! Написала съм един роман и съм решила до края на годината да напиша още два. По-лесно е от пеенето – просто сядаш и пишеш, каквото се сетиш. Стига да се сетиш. Но не желая другите да научават, защото веднага ще почнат, виж я тая сега кво се прай на писателка и прочие. Шегувам се. Искам да кажа, че в тази държава май само аз още не съм прописала.

Много е сбъркано племето ни българско, да знаеш! Не че на други места няма сбърканяци, ходила съм насам-натам, видяла съм, обаче като тукашните няма никъде.

За ония в парламента пък изобщо не ми се говори. На един, няма да му казвам името, пях на сватбата на дъщеря му. Тантурест, мазен и пинтия – идея нямаш! Докато даде парите то не беше пуфтене, то не беше усукване. Стиснати са и в червата, иначе голям го вадят.

Друг, пак някакъв партиец беше, взе да ме сваля, обаче задръстен колкото си иска. Викам му, освободи си чакрите бе, човек – ти с мен не можеш да се оправиш, тръгнал си държавата да оправяш!

Контузени са целокупно, това е истината. Само бръмбари и пари в главите им. Добре, искаш пари, ама дай нещо насреща. Аз поне пея. А те какво правят? Премятат си го от единия крачол в другия.

   Не искам да говоря за политика, защото политици в България няма. Има задници с имунитет.

И тези фалити на банки да не мислиш, че са случайни? Просто на едни другари им трябват още пачки. Не че на мен не ми трябват, обаче никого не съм тръгнала да фалирам, нали?

Българите искат беззаконие, че е по-лесно. Тук хората са се оплели един в друг, заклещили са се, всеки дължи на някого нещо, всеки иска от някого нещо… – шуранайки и шуролинки.

Мечтата ми е да пея на Кабус бин Саид. Оманският султан. Искам и на мен да ми подари медийна империя. Красива съм, талантлива съм, защо едни да имат медийни империи, а аз да нямам?

Най-хубавото, което ми се е случвало дотук? Срещата ми с теб. Е, добре: най-хубавото дотук е, че съм жива, здрава и слънцето продължава да изгрява.

Не пия. Обичам чаша-две „Божоле”, не повече. Не шмъркам кока и не понасям мъже с черни очила, дебели пури и бели чорапи. Каква вип-ка съм тогава ли? Ами май никаква.

Вип брадър?! По-голяма излагация от това не съм виждала, честно ти казвам. Интриги, пиене, плюскане и ходене по нужда – това е. И непрекъснато някой плаче. Или крещи. Или едновременно крещи и плаче. Имам чувството, че влизат там единствено да се нареват и накрещят.

Слабоумен трябва да си, за да пуснеш телевизора и да ги гледаш. Ти разбираш ли, те търсят скандал на всяка цена, защото са наясно, че това се харчи. И защото на друго не са способни.

Господи, те не са там за да покажат възпитание и класа! От възпитание пари не се печелят. Телевизията си е направила добре сметката: ще вкараме една тумба комплексари, ще им дадем възможност да се освинват на воля и ще приберем някой друг милион. После пак, и пак….

      Каквото виждаш в къщата на брадъра, същото е в държавата: слаба култура и силна истерия.

Спиртосани олигофрени, които вместо да са в изтрезвителя или в клиника за ненормални, са пред очите на драгия зрител, който умира да гледа сеир. Да живеят българските телевизии и промитите мозъци!

После защо сме били на дъното. На дъното сме, защото сами го искаме и всеки помага с каквото може. То не че в чужбина са цъфнали, но на нас простащината много ни личи. Откъде идва ли? От самосебе си. Като дишането.

Тия типове нямат грам самочувствие, макар да се дръвчат пред камерите. Колкото по-големи са им комплексите, толкова по-голямо им е дръвченето.

Гледала съм подобни предавания в други държави – няма да чуеш псувни и закани. Състезават се хората джентълменски – при това са истински звезди, а не сдухани хвалипръцковци като нашите.

Тук измислени герои да искаш. Краставици и домати може вече да нямаме, но откъм брадъри и брадърки сме си надвили на масрафа. И откъм бизнесмени – що българин, то бизнесмен.

Не, не съм от никаква партия. Подпитват ме с тези ли съм, с онези ли съм? Със себе си съм. Ама не можело така, трябвало да се определя. Ако не съм се определяла, значи съм била незряла. Майна ви, аз искам да съм незряла!

Незряла, непартийна певица, която не ходи по светски партита, не си развява циците и мъжът й не е бизнесмен. Нито футболист. Това съм аз. Ходя с гащи през всички сезони, не духам на политици и не участвам в бездарни клипове. Къпя се редовно и мириша хубаво дори без парфюм.

Дали е лесно да си вип брадър? Никак не е лесно. Това изисква хем да си голям простак, хем да си с големи претенции, което прави конкуренцията безмилостна.

Ще ти кажа: простаците в брадъра са като простаците в парламента – превърнаха страната в тяхно копие.

Просташки улици, просташки сгради, просташки транспорт, просташки заведения, просташки пазари, просташки курорти, просташки медии и просташки комунизъм, довел до цялата тази просташка картинка. Който „комунизъм” на всичкото отгоре изобщо не си е отишъл. Напротив, седи си тук необезпокояван и така е отровил мозъците на младо и старо, че ще ни държи влага още поне десет петилетки.

Не, не съм песимистка. Докато има Терминал 2 съм оптимистка. Сега позволи ми да направя едно изявление: Драги сънародници, който се е родил в клетка, със сигурност смята летенето за болест – затова си завираме главата в задника вече толкоз години.

От подготвяната за издаване книга „Terminal 2″.
Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на анализи, истории, коментари и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s