ВЕЛИКДЕНСКО ПОСЛАНИЕ КЪМ ДЕПУТАТСТВОТО БЪЛГАРСКО

1

Един пазител на закона поискал от Христос съвет: „Как да живея, Господи, за да се спася?“ „В закона що е писано”? – попитал го Христос. „Писано е възлюби Господа и ближния като себе си” – отговорил законникът. „Но кой е „ближния”, Господи? Тогава Христос разказал притчата за милосърдния самарянин.

Пътник бил нападнат от разбойници, ограбен, пребит и оставен на препичащото слънце. Минал един свещеник, погледнал съчувствено и отминал, тъй като бързал за служба. След него минал друг важен служител, погледнал и той, намерил си подходящо извинение и също отминал. Най-подир се задал самарянин, пътуващ за Йерусалим. Приближил до падналия, навел се над него и въпреки че онзи принадлежал към чуждо и враждебно племе, измил раните му и ги превързал, сетне го качил на магарето и го откарал в странноприемницата, където платил за неговото обгрижване.

Довършил притчата Христос, след което попитал законника: Кой от тези тримата ти изглежда ближен на пребития?

„Оня, който му стори милост”.

„Иди и ти направи така” – рекъл Христос.

И така, уважаемо депутатство, вие от дясно, вие от ляво и вие по средата – направете като самарянина! Вдигнете затлъстелите си от ядене и пиене телеса и помогнете на изпадналия в беда народ. На онзи народ, когото не спират да тормозят разбойници, насилници, развратници, лъжци, добре облечени бизнесмени, греховни свещеници и полуграмотни медийни агитатори.

Вървете и разказвайте за Христос! Дайте на избирателите си от вашата вяра. Предложете им от вашето духовно богатство. Какво, не познавате Христос? Липсва ви вяра? Нямате духовно богатство? А какво имате? Само кеш? Тогава измъкнете го този кеш от бездънните си джобове и го раздайте: на майките със сакати деца, на бездомниците и сираците…

Надвийте за малко егоизма, укротете за малко апетита, потиснете за малко алкохолната жажда! Преди да заръфате великденските мръвки си спомнете за сломеното от простотиите ви народонаселение и поискайте прошка – пък било то със закъснение. Дължите му го по ред причини, от които най-важната е, че продължава да ви търпи, вместо да ви натири с насинени задници в пустинята.

Не претакайте от пусто в празно (при това с груби граматически и стилистични грешки) и не бъдете ненаситни! Ако не искате да го направите заради другите, направете го заради себе си. Защото колкото повече се тъпчете, толкова по-зле изглеждате и по-болни ставате. Колкото повече имущество трупате, толкова повече се задълбочават психичните ви проблеми – истериите и неуравновесеното ви поведение в парламента са неопровержимо доказателство.

Мой приятел, Сидхарта Гаутама, обича да казва, че страданието е резултат от трескавото вкопчване в живота и неговите материални блага. Тъй като по природа съм милостив и жаля за вас, ето един съвет от мен: не се вкопчвайте в привилегиите си, ограничете лакомията си, както и мераците си за власт, за да не протича животът ви болезнено и на халос.

И, драги мои, спрете да богохулствате, че Господ бил българин! Защото на него никак не му е приятно да чува такива приказки по свой адрес.

http://liternet.bg/publish25/vlado-trifonov/velikdensko.htm

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на коментари и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s