ЗА КУПУВАНЕТО И ЗА ПРОДАВАНЕТО

На търговците в парламента, на политиците и министрите български, както и на подобните тям „купувачи“ и „продавачи“, превърнали алъш-вериша в смисъл на безсмисления си живот, изпращам думите на човека, считан за едно от най-удивителните явления на ХХ век.

Знам, че няма да ги прочетат, защото грамотността на повечето от тях се изчерпва с Microsoft Office пакет, и въпреки това:

… Ако си търговец, който се възползва от нуждите на хората

и изкупува цялата стока, за да я препродаде на безбожна цена, ти си негодник; 

и е без значение дали домът ти е палат  или затвор.

Ако твоята мъдрост не ти показва стойността на нещата и не

те освобождава от оковите на материята, никога няма да се приближиш до

трона на Истината.

Когато на пазара вие, рибари, земеделци и винари, се срещнете с тъкачите,

грънчарите и събирачите на билки… не допускайте безделниците да

участват в сделките ви, понеже те предлагат само думи срещу труда ви.   На

такива казвайте: „Елате с нас на нивата или излезте със събратята ни

в морето и хвърлете мрежи; защото земята и морето ще бъдат щедри и

към вас,  тъй както са към нас“.

Джубран Халил Джубран
Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на поетично и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s