ЗА ТАЛАНТА И СИСТЕМАТА

BARIERA

Непонятно е, че на територия като нашата, талантливите хора непрекъснато берат ядове.

Непонятно е най-вече за западния европеец, който е приучен от малък да различава доброто от лошото, красивото от грозното и да се радва на даровитостта, когато я срещне по пътя си.

И съвсем не е непонятно за българина, свикнал да приема смачкването на таланта за естествено положение на нещата.

Кой и защо не търпи талантливите у нас?

Представете си, че сте нарисували картина, написали сте сценарий, книга, пиеса или песен, и те трябва да бъдат оценявани от компетентно българско жури. Да, но членовете на това жури са пропиляли живота си в преливане от пусто в празно и е естествено да не харесват онова, което противоречи на същината им. Как например човек, който се свива пред силните и тормози слабите, ще одобри творба, в която героят е свободолюбива личност с достойнство? Никак.

Тогава защо тези типове са там? Там са, защото някой има сметка от това, и този някой е Системата със своя апарат от бездарници.

Системата не се нуждае от талантливи граждани, страхува се от тях и ги ненавижда, защото:

Талантливите не понасят лъжата.

Талантливите не са обслужващ персонал.

Талантливите са органически чужди на лакейничеството.

Талантливите мразят манифактурата.

Талантливите не допускат посредствените да ги манипулират.

Талантливите не са гадатели, втренчени в цукалото на владетеля.

Талантливите не са „мое куче”, нито „наше куче”.

Талантливите не подлежат на опитомяване.

Талантливите не търсят власт, защото са наясно с последствията.

Талантливите знаят, че парите и постовете са най-примитивният начин да си мериш… постиженията.

Талантливите ядат и пият, но винаги си плащат. (Освен ако не са принудени да крадат, поради липса на средства).

За да й е мирна главата Системата е сложила навсякъде културно-административни капепета и бди някой талантлив да не прекрачи. Изключенията потвърждават правилото: допуска се по малко талантец тук и там за заблуда на цивилизования свят, но инструктирано, наблюдавано и заведено на отчет. Докато нещастникът не започне бавно да се дави в алкохол и неврастения, покрива се с бръчки на дълбока неудовлетвореност и се гътва без време. (Бегла сметка на продължителността на живота на талантливите люде, останали да се гърчат в България и на онези, спасили се зад граница, убедително сочи в полза на последните).

Само Просветената Система си позволява да търпи таланта и да го подкрепя. Просветената Система знае, че е за нейно добро да има талантливи хора наоколо, за да може да попива от техните дарби и да се облагородява. Затова тя не допуска посредствени ласкатели да администрират културата.

В Просветената Система посредствените ласкатели са аутсайдери. В нашата те са министри и членове на журита.

Система, попила от таланта на своите талантливи граждани, е обречена на усмивки (понякога лицемерни, но усмивки). И на успех (понякога относителен, но успех).

Обратното: система, избрала имитацията за свой идеал, е обречена на провал и започваш да се чудиш, дали наистина ако животните поемат управлението, няма да се справят по-добре.

Как може нещата в България да се променят и талантливите да си застанат на местата? Като направим българската система просветена. Как се прави една система просветена? С желание за просветеност на тези, които управляват страната;

на собствениците на телевизии, вестници, кина, магазини и бензиностанции;

на продавачките, чистачките, ватманите, учителите, шофьорите, полицаите, просяците, комбайнерите, медицинските сестри, данъчните  и новородените (доказано е, че още в утробата на майка си бебето формира характер).

И с вяра, че това е възможно. А как става сдобиването с вяра? Трудно, особено когато са те лъгали с години за всеобщо щастие и справедливост, а лъжците са еволюирали във фалшиви масони и пишман тамплиери.

Не пречи обаче да се опита. Като начало – всеки сам за себе си.

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на анализи, коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s