JOHN, STAY HERE!

София – 1999. Пред десетина хиляди възторжени лица Бил Клинтън искрено се вълнува: Горд съм като чувам как хилядното множество упражнява свободата си. Искам да ви припомня с какво се разделихте: с една полицейска държава, в която нямаше място за разочарования, защото я нямаше и надеждата за нещо по-добро. Позволете да се обърна към всички хора в САЩ, Европа и по целия свят, които ни гледат: Това е една прекрасна страна, елате и помогнете на България да изгради бъдещето си.

Клинтън наистина си мислеше, че окончателно сме се разделили с разочарованията. Горкият Бил, откъде е можел да знае, че полицейската държава ще стане държава на мафията, а разочарованията ще стигнат дотам, че най-свестните българи ще умрат преждевременно, а останалите ще се изнесат завинаги зад граница.

София – 2007. Джордж Буш ни е дошъл на гости. Възторжените лица от 1999 са се изпарили. Стотина подбрани, проверени и стократно инструктирани държавни подлизурки „спонтанно” приветстват скъпия гост. Полицията чопли семки и гледа дебилно. „Много ми е драго – казва Буш – че съм във вашата прекрасна страна. Аз и Лора с нетърпение очакваме вашия прекрасен обяд днес.

Впрочем не само той и Лора, но и цяла тумба ненаяли се български политици чакаха да седнат, че да му пийнат и хапнат по стар муфтаджийски обичай.

Буш така и не разбра, че в България за няма и 20 години шепа лумпени превърнаха понятието „политик” в най-мразената професия. Кой да му каже, че българската охрана в американското посолство в София крещи на дошлите за интервю хора и ги кара да се разкрачват – с вдигнати ръце и навити до колената крачоли. (Ама картинка, а!) Кой да го разходи из българските планини и да му покаже поразиите на дървената мафия. Нямаше кой. Но пък манджата си я биваше.

София – 2015. Осем години след Буш – Джон Кери кацна в страната ни. Кой каза, че циганите ги мързяло да чистят? 

Кой каза, че българските полицаи никакви ги няма, когато ти потрябват или ако ги има, то е да разхождат бирените си тумбаци с бръкнати ръце в джобовете? Лично аз преброих на 1 кв.м. средно по 2 полицая, въоръжени като за битка с цялата престъпност на планетата. (Сигурен съм, че ако полицията ни действаше така масирано, всеотдайно и тежковъоръжено спрямо националните ни бандити, те отдавна да са се изнесли целокупно в Америка.)

Кой каза, че българските граждани били недисциплинирани и непослушни? По трасето на Джон К. всички прозорци и балконски врати бяха надлежно залостени, сякаш дремещите в панелките баби си нямаха друга работа, освен да трепят държавния секретар на Щатите със снайпер.

Ами колите? Този път столичното чиновничество надмина себе си: неправилно спряни автомобили, правилно спряни автомобили – всичко под ножа, според инструкциите. Ама гражданите не били уведомени. Да са се уведомили, бе! Имат очи, да четат. Всичко е качено на сайта ни – обяснява някакъв градски хайванин от „Градска мобилност”.

„Днес съм тук, за да кажа на всеки българин, че Америка е изцяло ангажирана с благополучието, сигурността, здравето и силата на демократичните институции на страната“ – тъй започна пресконференцията на господин Кери. Хубави думи, ободряващи, в държавата, където гангстери с по 50 дела за измами са покровителствани от прокурори и политици, а ДАНС търси месец и кусур бившия си шеф и не го намира. (Наскоро някакъв държавен хвалипръцко се беше изцепил, че службите ни били на същото ниво, като американските. Ако беше така, Петко Сертов щеше да е открит още преди да полегне интимно, че и да плати масрафа по издирването, с неговите си пари.

Много ни бива! Наистина много ни бива – да се сложим на когото трябва, да се изфукаме пред когото трябва и да се ударим в гърдите, че сме голямата работа! (Раздувката „Бъл-га-ри, ю-на-ци” не е измислена от американци, нито от чехи, нито от поляци.)

Накрая, ще ми се Джон Кери да беше останал в България. Или да идва насам поне веднъж месечно. Ей тъй, на мохабет, дето се вика. Хем и за чистотата на столицата ни ще е от полза.

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на коментари и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s